Страховитата гувернантка на Флорънс и Джайлс

Ако малко преиначим поговорката, за да пасне на книгоиздателския бизнес, то какъвто ти е първият роман, такава ще ти е годината. Първият роман на издателство „Колибри“ за тази година е „Флорънс и Джайлс“, а ако е вярно суеверието, то „Колибри“ цяла година ще издава изненадващо добри книги.

Първото, което ми направи впечатление от корицата на „Флорънс и Джайлс“ беше лепнатото лого „Запазено за тийнейджъри“. Казах си „Оф, аман от любовни драми и свръхестествени същества!“. След това обърнах на задната корица и забелязах снимката на автора – ухилен мъж на преклонна възраст. Учудих се, защото типичните автори на тийн-романи са пълнеещи американки около 30-те. Реших, че човекът е просто с нюх към модерното и е решил да се пробва, за да изкара някой лев, да скъта за внуците.

Леко циничното ми недоверие изцяло беше опровергано. Книгата беше много увлекателна, а накрая имаше наистина изненадваща случка. Въпреки че главната героиня е 12-годишна, въобще не бих препоръчал тази книга на тийнейджърите, особено тези от набор 99. Трудът на Джон Хардинг е по-скоро за възрастните, които искат да си спомнят какво е да си дете. Но дори и те накрая ще останат потресени, защото финалът прави героинята, и читателите заедно с нея, много по-зряла от доста възрастни. Или може би не толкова зряла, колкото препатила и явно доста травмирана от неприятните случки. Но при всички положения не очаквайте по детски безгрижната атмосфера в началото да се запази – тя постепенно се влошава и става доста мрачна накрая.

Действието се развива в края на ХІХ век. Флорънс и Джайлс са две сирачета, голяма сестра и малък брат, които живеят в имението на чичо си. Човекът изобщо не се появява през цялата книга, той си живее в някой голям град и функцията му е да плаща издръжка на слугите и икономката, които да се грижат за децата. Чичото настоява Флорънс да остане необразована, поради което на нея й се налага тайно сама да се научи да чете и скришом да се прокрадва в библиотеката. Проследяваме ежедневието й, изпълнено с невинни игри, а единствената й грижа е как да открадва повече време за забраненото удоволствие – четенето. Литературата развива мисълта и въображението на Флорънс, правейки я по-умна и по-зряла от останалите, особено от брат й, който малко си пада келешче.

Около затънтеното имение няма много други деца, освен нескопосания Тео ван Хузиър, който хлътва по Флорънс. Веднага бързам да отбележа, че тук няма нереално превъзнасяне на любовните чувства и те със сигурност не са в центъра на историята. На всички е ясно, че става дума за детско хлътване, а не за истинска любов. Тео става единствената утеха на Флорънс, единственият жив човек, с когото тя може да си общува почти като с равен. С течение на времето между тях все пак се появява някакво приятелство и доверие. Тео е и единственият, на когото Флорънс се осмелява да разкрие подозренията си и да потърси за помощ, когато в къщата пристига нова гувернантка. Възпитателката, госпожица Тейлър, всъщност е злодеят на романа. На моменти тя проявява странно поведение и Фло сравнително бързо се досеща, че намеренията й към малкия й брат Джайлс далеч не са добри, а тя самата не е от този свят. Госпожица Тейлър осъзнава, че малката я разкрива, но свръхестествените й способности, както и уменията й да манипулира другите, я правят спокойна, че Флорънс няма да осуети пъклените й планове. Започва надлъгване между двете, което макар и доста по-равностойно, отколкото можем да очакваме при борба между дете и зъл призрак, се отразява на Флорънс – тя осъзнава ограниченията и безсилието си в тази борба, става неспокойна и параноична, особено когато й се налага да търси помощ от другите. Естествено, намирането на съюзници не е много лесно, когато врагът ти е свръхестествено същество – нито знаеш какво е точно, нито какво може да прави. Флорънс обаче е хитра и отдадена на това да спаси братчето си, което я прави доста труден противник, въпреки обстоятелствата. Справя ли се голямата сестра с гувернантката от Ада, няма да ви разкривам, но в подмолната борба между двете има достатъчно интересни и напрегнати моменти.

Ако сте чели предишни мои ревюта, вероятно знаете, че един от елементите, които ценя най-много, е вниманието към детайла. Обичам всичко да е изпипано и обмислено. За мен е много важно и героите да са умни и адекватни в ситуациите, в които писателят ги поставя. Ако лошите случки произтичат от глупостта на героите (както в 99% от филмите на ужасите), това по-скоро издава безсилието на автора да разкаже историята както трябва. Тук и двата елемента са направени по най-добрия начин. Флорънс е хитра и мозъкът й работи чудесно. Тя извършва героични постъпки в борбата с гувернантката, но в никакъв случай не е безрасъдна – всичко е обмислено и изпипано до последната подробност. Отчасти може да се каже, че сюжетът е като от детективските романи/филми. Флорънс забелязва малките неща и си вади правилните заключения от тях, а самата тя винаги е крайно внимателна да не допусне и миниатюрна грешка. С едно единствено изключение, което й е простено предвид стресиращата ситуация.

Отначало ми беше малко дразнещ стилът. Уж, за да звучи по-интелигентно и образовано, Флорънс ползва някои много дразнещи думи в мисленето си. Нещо, което не може да се случи, е „небъдница“, да дойдеш в имението Блайт е „да блайтнеш“, ако „библиотеката е непристъпвана“ това означава, че никой не пристъпва в нея и т.н. Тези изрази, слава богу, са по-скоро натрупани в началото, колкото да придобием впечатление, а по-нататък хем стават по-малко, хем престават да се натрапват толкова, защото читателят свиква с тях. От една страна несъществуващите думи са полезни, защото съдържат в себе си значения, нормално изразявани с поне 3-4 думи повече, но от друга – просто звучат тъпо и никой не говори така. Това е може би единственият проблем на тази иначе доста интересна книга.

Е, има и един друг проблем, макар и не особено сериозен, който идва обаче не от автора, преводача или текста, а от издателството. Освен че, както вече казах, марката „Запазено за тийнейджъри“ не е особено подходяща, резюмето отзад на моменти е некоректно и объркващо. Ако вярваме на анонса, то къщата е пълна с призраци и мощни зли сили – това не е вярно – единственият фантастичен елемент е госпожица Тейлър, като фантастичната й същност се проявява рядко. Няма върволици от призраци и ужасяващи събития, няма поява на приказни и въображаеми герои, единственият свръхестествен проблем на героите е гувернантката. А ако се задълбочим в нещата, може да се окаже, че в книгата изобщо няма фантастика – аз изобщо не хванах тази интерпретация при първия прочит, може би поради грешния ми, изпълнен с предразсъдъци подход към книгата отначало. Не отчитам това като недостатък, историята може да се възприеме като леко фантастична или като много психологическа – и двете версии стават. Е, да, ако се приеме втората (която всъщност явно е била и идеята на автора), то тази книга изобщо не е за нашия сайт, но това не намалява удоволствието от историята.

В заключение, книгата е страшно увлекателна, чете се бързо и лесно и има изненадващ край. Препоръчвам този трилър не само на посетителите на SciFi.bg, но и на хората, които не обичат фантастика. Сигурен съм, че ще се хареса на опитните читатели и от двата типа.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 5
Неочаквани обрати – 6
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – х
Степен на оригиналност – 6-
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.47)