2 коментара
Как ще свърши светът-Големият студ - корица

Как ще свърши светът? Част 4: Големият студ

Според учените в момента, Вселената продължава да се разширява и то с все по-голяма скорост. Това означава, че един ден тя ще е много самотно и студено място…

В предишната част на поредицата „Как ще свърши светът?“ разказахме как от теорията за Големия взрив и гравитацията учените правят извод за гибелта на Вселената. Според тях, Вселената ще загине в т.нар. Голям срив – обратен процес на Големия взрив, при който гравитацията събира всичката материя в една точка.

Сравнително скоро обаче се прави друго откритие, което хвърля в шок научната общност. А именно – разширяването става все по-бързо; скоростта, с която галактиките се отдалечават от нас, нараства експоненциално… Това означава, че предишната теория е невярна.

Изображение с име: фантасмагорична дупка-червей
Някой ден ще трябва да разчитаме на червееви дупки, за да пътуваме из Вселената...

Но какво отблъсква галактиките една от друга? Учените въвеждат в теориите си ново понятие – антигравитацията. Тя компенсира гравитационното привличане и дори отблъсква галактиките една от друга. Също така, колкото повече се разширява Вселената, толкова повече се усилва влиянието на антигравитацията. Този омагьосан кръг един ден би имал сериозни последствия за нас.

Все по-бързото разширение, освен края на света, има един друг негативен ефект, който е още по-притеснителен. Времето, нужно за пътуване до други звездни системи, се увеличава. На всичкото отгоре – колкото по-далеч са от нас, толкова по-бързо се отдалечават. Тъжно нали? Този факт хвърля ръкавицата пред традиционните методи за задвижване и дори пред потенциалните бъдещи ракетни двигатели. Увеличава се необходимостта от алтернативни методи за пътуване – изкривяване на пространството, червееви дупки и др. Колкото и добре да са ни познати такива технологии от филми и сериали като „Доктор Кой“ и „Старгейт“, в технологично отношение сме много далеч от реализирането им…

Но нека се върнем на темата – как постоянно забързващото се разширение на Вселената застрашава живота? Като за начало, Вселената ще стане ужасно самотно място – всички галактики, а по-късно и звездните системи от Млечния път, ще са толкова надалеч от нас, че няма да ги виждаме. Космосът ще стане ужасно студен, защото еднакво количество енергия ще се разпределя на по-голямо пространство. Сравнително скоро след това (да се чете – няколко милиона години), Земята ще бъде отделена от Слънцето – дългогодишният им брак ще бъде насилствено преустановен от антигравитацията. Това само по себе си ще е пагубно за живота, но ако науката напредне достатъчно, може и да успеем да го преживеем (по-точно да удължим с няколко хиляди годинки жалкото си съществуване) – можем да си направим изкуствено слънце или да намерим друг алтернативен начин да се отопляваме и осветяваме.

Изображение с име: атом
Познатият ни модел на атома вече няма да бъде валиден, когато антигравитацията стане достатъчно силна, за да се занимае с него.

Но и той няма да ни запази завинаги. Ще дойде момент, в който антигравитацията ще стане толкова силна, че ще започне да разкъсва материята и да разделя атомите (добре, че няма да оцелеем дотогава). Когато стане по-силна от ядреното взаимодействие, антигравитацията ще отдели електроните от ядрата на атомите и ще разкъса самите ядра. Но това няма да й е достатъчно – ще разбие електроните, протоните и неутроните на по-простите частици, а тях на още по-прости и т.н. докато вече няма нищо за разделяне.

Вселената ще се охлади до абсолютната нула и ще продължи да се разширява. Да срещнеш каквато и да е частица в тази Вселена ще е по-рядко и от човек, който през живота си е пуснал само два тото-фиша и двата пъти е уцелил шестица.

И тук, както и при Големия срив, единствената възможност за спасение е бягството в друга Вселена. Фантастиката може да предложи и други решения – да се усили силата на гравитицията или да се намали влиянието на антигравитацията. Но дори да е възможен, такъв ефект би бил само с ограничено локално въздействие – няма как да въздействаме на цялата Вселена на фундаментално ниво. А ако силата на антигравитацията продължи да расте и да клони към безкрайност, все някога и нашите възможности да противодействаме в едно ограничено пространство, което да обитаваме, ще се изчерпат.

Интересена е и теорията, че дори във вече студената Вселена биха могли да се образуват атоми. Те обаче ще са с огромни размери – може би по-големи от Слънчевата система. А дали е възможно зараждането на нов живот от тези атоми?

Вижте какво още може да доведе до край на света в цялата поредица „Как ще свърши светът?“:

Част 1: Астероид
Част 2: Слънцето
Част 3: Големият срив
Част 4: Големият студ
Част 5: Извънземни
Част 6: Роботи
Част 7: Хората

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата