Следващи стъпки в Космоса – алтернативи и проекти

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите” – Оскар Уайлд

Тези думи на известния британски писател, макар да имат много по-метафоричен смисъл, биха могли да отговорят на въпроса защо е нужно да съществуват инициативи като Марс Уан, дори във времена, когато светът е в криза, и повечето хора имат много по-тривиални грижи от овладяването на междузвездните пространства. Да – някои времена са по-добри от други, но проблеми винаги е имало и ще има, и ако се чака всички кризи да стихнат, преди да се обърне внимание на подобни дръзки проекти, най-вероятно никога няма да се стигне до реални стъпки по осъществяването им, а заселването на Луната, Марс и други небесни тела ще си остане възможно само във филмите и книгите. От друга страна, ако визионерите са се оставяли да бъдат спрени от хора, които смятат, че мечтите им са налудничави, сега нямаше да разполагаме с електричество, фабрики, модерна медицина, самолети, дори автомобили. Всъщност, почти всяка новост е била посрещана от човечеството със страх и съмнения, едва през последните десетилетия хората масово са отворени към прогреса и приемат с ентусиазъм съвременните изобретения (но не може да се отрече, че за съжаление в последно време прогресът зацикли най-вече в сферата на информационните технологии, а изобретения, каквито би могло да се очаква, че ще бъдат реалност през 21-ви век – като неизчерпаема и безплатна енергия, летящи коли, холограмни компютри, лекарства за всички болести, все още са мираж).

Плановете за космически полети и колонии на други небесни тела може да се окажат катализатор за промяната на света и изграждане на едно по-отворено съзнание на хората (макар, че според ню-ейджистите същата цел може да се постигне с много по-евтини средства като например масова медитация…). Разширяването на съзнанието винаги е имало своите противници – дори днес, въпреки че времето на Светата Инквизиция отдавна е минало, но ако сравним честно – е много вероятно да се окаже, че човечеството никога не е било по-добре, отколкото е сега. Изводът от това е, че независимо от жертвите, които изисква, прогресът има по-скоро положителен ефект върху битието на хората.  Възможността да се премине на следващо ниво (техническо, интелектуално, духовно и т.н.) не бива да се пренебрегва – и в действителност не се. Инициативата Марс Уан може и да успее, но поне засега изглежда, че вероятността да се провали е като че ли по-голяма. Въпреки това, плановете за покоряване на Космоса в близките десетилетия са актуална тема и цел и на други организации, които насочват своите усилия както към Марс, така и към Луната.

Преди около месец беше проведена конференцията Humans 2 Mars, на която се обсъдиха подробно именно плановете за изпращане на хора на Червената планета. В нея взеха участие официални представители на НАСА, ентусиасти с частни проекти (като Денис Тито, създател на инициативата Inspiration Mars) и дори легенди като Бъз Олдрин. Повечето проекти са свързани с изпращането на космонавти на Марс и връщането им обратно, но има и такива, разглеждащи сериозно идеята за създаване на колонии. Според Олдрин, създаването на постоянна колония на Червената планета ще бъде напълно възможно през 2035 г. Той самият (ако не се сещате кой е – вторият човек, стъпил на Луната;) е въодушевен от тази възможност и се опитва да убеди американското правителство да вложи пари в подобна инициатива. Ако Бъз Олдрин постигне целта си, може би до средата на века ще имаме не една, а поне две колонии на съседната планета (т.е. и ако колонията на Марс Уан бъде изградена и разширена – до тогава би трябвало да се състои от поне десетина души от всички страни, които ще си имат за съседи малко американско общество…).

Американската космическа агенция NASA, от своя страна, е поела ангажимента да изпрати хора на Марс до 2030 г. (което означава, че хипотетично може да стане и по-рано). Според директорът на агенцията ген. Чарлз Болдън, тази мисия е приоритет, но NASA не разполага с необходимите ресурси, за да я осъществи – поне засега. За да стане възможна, мисията ще разчита на солидна подкрепа от частни инвеститори (сигурно ще се намерят такива, като знаем какви патриоти са американците). Макар че тя може да се сблъска и с някои пречки от политическо естество, от агенцията вече набират доброволци-астронавти, които искат да участват.

Друг сериозен кандидат за изпращане на хора на Марс, (ако не на повърхността, то поне в орбита) е Денис Тито – както беше споменато по-горе – създател на фондацията с нестопанска цел Inspiration Mars. Той също е патриот-американец, което си личи още при пръв поглед на сайта на фондацията, където неговият проект е наречен „Една мисия за Америка”. Мисията ще бъде осъществена през 2018 г. – планът е двама души, мъж и жена, (задължително американци!) да бъдат изпратени на полет около Червената планета, след което да се върнат на Земята. Идеята на тази инициатива е по-скоро да докаже, че американците са първи във всичко и разполагат с най-добрата космическа технология, а не толкова изследователска. Хубавото в случая е, че ако мисията се изпълни, космическото пътуване ще отнеме около две години и двамата пътешественици ще се върнат (да се надяваме в добро здраве) много преди другите кандидат-космонавти и колонизатори да са заминали. Това без съмнение ще окаже положително влияние върху общественото мнение и ще докаже, че хората могат да издържат седем-месечното пътуване до Червената планета, без да бъдат увредени от космическата радиация или да претърпят някакви други сериозни щети (засега това не е сигурно).

Освен изброените, съществуват и няколко други частни организации, които на практика дублират целите на Марс Уан – създаване на постоянно човешко присъствие на повърхността на Марс. Такива са Mars Initiative, MarsDrive, Mars Society, Mars Foundation – техните проекти са много подобни на холандския и също разчитат на частно финансиране. Не може да се каже, че създателите на тези проекти са големи реалисти – според сайта на Mars Initiative, една от първите му цели е да събере един милион почитатели, всеки от които ще плаща малка месечна такса в размер на един долар. Всички пари ще бъдат използвани за изпращането на хора на Марс и изграждането на колония. Както вече знаем (от предишните статии), бюджетът на Марс Уан е 6 милиарда долара и се счита за относително нисък. Следователно, ако Инициативата Марс изпълни целта си и един милион души започнат да внасят месечно по един милион долара (или малко повече, но в случая е без значение), шестте милиарда, които можем да приемем за необходим минимум, ще бъдат събрани след около 6000 месеца или 500 години. На вас това звучи ли ви сериозно?! Въпреки че някои от тези организации подозрително приличат на схеми за измама, те също имат своята добра страна – а именно – популяризират идеята за заселване на Марс разработват добри планове, които могат да подпомогнат в създаването на колонии.Създателите на Марс Уан изпъкват пред тях не само със сериозността си (може и нищо да не стане, но те със сигурност изглеждат твърдо решени да не се откажат), а и с противоречивата идея за превръщане на пътуването и колонизирането в реалити шоу. Може би точно този подход, който засега дава добри резултати, ще помогне на техния проект да се превърне в трайна медийна сензация и да  събере парите, от които се нуждае.

Селището на Марс, независимо дали ще бъде изградено от холандци или американци, няма да е единствената човешка колония в Космоса до средата на 21-ви век – поне според данни, предоставени от Bigelow Aerospace (компания, която произвежда космически кораби и модули). Според въпросните данни, съществуват много частни инвеститори, които се интересуват от възможностите да се построи постоянна колония на Луната. При това не става дума за далечно бъдеще, а за 2020 г. Самата компания има планове да изгради и ръководи обитаеми селища както в орбитата на Земята, така и на лунната повърхност.

Независимо колко от тези проекти ще се осъществят, бъдещите десетилетия се очертават много интересни и изпълнени с исторически събития (поне що се отнася до изследването на космическите пространства). Всичко това все още изглежда нереално, и вероятно ще бъде така, докато някой наистина не бъде изстрелян в Космоса, в посока Марс. Затова остава да чакаме със затаен дъх потеглянето на двамата американци от Inspiration Mars (и да се надяваме, че ще се върнат) и да следим подготовката за колонизация на Марс Уан. Междувременно можем да помечтаем, че през втората половина на века хората ще бъдат полипланетарен вид, а космическите технологии ще напреднат дотолкова, че ще можем да си позволим да напуснем Слънчевата система и да опознаем отблизо някое скрито райско кътче на Млечния път. А може би на старини ще ходим на море не до Варна, а до спътника на Юпитер, Европа…