1 коментар
roga rev

За рогата и човешките взаимоотношения

Ревю на романа „Рога“ на Джо Хил и „Изток-Запад“

Изображение с име: roga_cccМоже би знаете, че Джоузеф Хилстром Кинг, пишещ под псевдонима Джо Хил е син на Стивън Кинг. Доколко обаче синът съумява да се оттласне от сянката на своя баща, да бъде оригинален и да заяви своята творческа уникалност? „Рога“ е втората книга на български език от автора, след „Кутия с форма на сърце“ (изд. Сиела, 2007). От гледна точка на дизайн и цялостна визия на книгата, то изд. „Изток-Запад“ отново са се постарали техните заглавия да се отличават сред множеството конкуренти на пазара. Със сигурност обаче заглавието и корицата са леко подвеждащи откъм читателски очаквания. Моите лични, ако не познавах автора, биха отнесли книгата към сектор мистика/езотерика, очаквайки вътре да открия някаква постмодерна история на Луцифер. Няма нищо такова. Всякакви сравнения на Джо Хил с подобни асоциации са неуместни. И все пак какво трябва да очакваме от едно толкова предизвикателно заглавие?

Игнейшиъс Периш се събужда една сутрин и на главата му има рога. За всеки запознат с класическата литература на миналия век, аналогиите с „Метаморфозата“ на Франц Кафка са повече от очебийни. Този път обаче Игнейшиъс (или просто Иг) няма да се чувства отблъснат от своето семейство, подобно на Грегор Замза, а ще трябва да разгадае едно убийство. След пиянското събуждане, заедно с героя, се озоваваме в ситуация, в която постепенно разбираме кой е той, а заедно с това Хил ни връща и към неговото минало. За какво е била необходима метаморфозата на героя? Според мнозина изследователи модерният роман, а и цялата литература винаги са се занимавали основно и само с една тема – любовта. Самият Иг вече има рога, с помощта на които тръгва по следите на своето минало и основния инцидент в неговия живот – убийството на приятелката му Мерин.

Функцията на рогата е интересна. Винаги когато се докосне до някого, героят е способен да разбира неговото минало, а в негово присъствие, или по-точно в присъствие на рогата, хората сами споделят с Иг своите интимни чувства и най-спотаени желания. Мотивът със сигурност е интересен. За съжаление обаче авторът не акцентира кой знае колко върху него. „Рога“ можеше да бъде една идея по-психологичен и от това никак нямаше да загуби, тъй като темата за злото, което всеки крие у себе си, е актуална, независимо от епохата, в която живеем.

Изображение с име: horns-book-cover-02Всички смятат Иг за виновен за убийството на приятелката му Мерин. Постепенно Джо Хил вплита настояще и минало в сюжета, за да ни върне в юношеските години на Иг. Времето на първата (и единствена) любов. Всичко е по младежки наивно и едно кръстче стои в основата на любовен триъгълник. Излишният, онзи, който също обича Мерин, е най-добрият приятел на Иг – Лий Турно. И докато се усетим, Джо Хил ни е въвел в множество детайли относно героите си. Умело е обрисувал своя отрицателен персонаж Лий. До последния момент читателят продължава да се колебае, кой всъщност е убил Мерин. Дали Иг наистина го е извършил или всичко е било нагласено, за да го натопят.

Единственият леко досаден мотив в историята са сцените със змиите. Може би чрез тях Джо Хил се е опитал да съотнесе героя си с Луцифер? Закачките със Светото писание, с определени мотиви за греховността на човешката природа, за изкушението и т.н. присъстват осезателно в романа. Змийските мотиви обаче са в повече. Някак свикваме с рогата и тяхната леко странна и причудлива функция, но изборът на Хил за влечугите стои леко встрани от историята. Другият минус, който не знам дали принадлежи на автора или на преводача, е прекалената употреба на ебаси. Разбираемо е, че езикът на героите е напълно ежедневен, но честото повторение се набива на очи.

Изправен пред собственото си минало, Иг научава много, както за самия себе си, така и за хората, с които е израснал. Както фактът, че най-близките му хора може би не вярват в неговата невинност, така също и че най-добрият му приятел, Лий, е убил от ревност жената на неговия живот – Мерин. Силата на Джо Хил определено е в характерите, които, за съжаление, биха могли да бъдат доста по-развити, за да не останат нещата на нивото на любовния триъгълник.

Изображение с име: joe-hill-hornsРоманът трябва да се чете внимателно, защото много малки детайли се оказват изключително важни за развитието на сюжета. Оставям на читателя да съпреживее онова, което Иг установява за своята приятелка. Дилемата, пред която се оказваме, би могла да се изрази приблизително така: убийство ли е, когато убиеш човек, който и без това ще умре мъчително след няколко години? Другият въпрос, който остава след прочита е: какъв изобщо е смисълът на отмъщението, когато то се провежда според добре познатия принцип от Стария Завет: Око за око, зъб за зъб?

Предстои сезонът на почивките и ваканциите. Ако имате намерение да вземете със себе си книга, която е колкото трилър, толкова и хорър, тогава „Рога“ със сигурност ще бъде вашето четиво. Имайте предвид, че колкото и повърхностна да изглежда романовата нишка, накрая тя ще ви сблъска с множество дилеми и въпроси. На моменти сюжетът протича леко тромаво, но цялостният замисъл на Джо Хил със сигурност компенсира малките недостатъци.

 

Изображение с име: За рогата и човешките взаимоотношенияМоята оценка:
История – 4.50
Герои – 5+
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4-
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Мн. добър (4.90)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата