Приключение в Горната земя

Сюжетът на „Мина, магиите и бялата стъкленица” въвежда читателите в една относително позната обстановка. Действието се развива в училище за надарени деца, което се намира до Ботаническата градина в Балчик – място, което вероятно всеки българин е посетил поне веднъж в живота си.

Единадесетгодишната Мина е (осиновена) дъщеря на пазача на училището, Бран. Въпреки че е пълна отличничка, тя не посещава никакви специализирани часове, тъй като (според критериите на училището) не притежава творчески талант. По стечение на обстоятелствата тя се запознава и бързо се сприятелява със сърцатите близнаци Янил и Китан, които са малко по-големи от нея и са музиканти (свирят на кавал). Момчетата са заинтригувани от разказите на Мина, свързани с директорката на училището – Мишева, и една тайна, която нейният необикновен дневник пази – тайна, която крие истината за появата на Бран и дъщеричката му в нашия свят.

Тримата приятели решават да проникнат в стаята на директорката и да открият дневника, за да разберат дали зад разказа се крие истина или обикновена фантазия. Постепенно те се оказват въвлечени в приключение, което надхвърля и най-смелите им мечти и ги отвежда в една нова реалност – Горната земя и империята Зелените господарства, над която властва жесток тиранин. Тиранинът – мрачен магьосник, наречен от поданиците си Нищото, е разбил Бялата стъкленица, с което е разрушил баланса в света и е осигурил господството на Злото.

Без да разбира защо, Мина е свързана с клонка на съдбата и открива, че мисията й е да намери парчетата от стъкленицата и да помогне за повторното й сътворяване. С времето, тя и близнаците осъзнават, че присъствието им в този екзотичен нов свят не е случайно, а е предопределено от съдбата им и собствената им природа. Макар че тяхното приключение продължава седмици, магьосникът Кастин прави така, че при завръщането им на Долната (т.е. нашата) земя, да не бъде изтекла повече от една нощ. Мина и близнаците срещат множество съюзници и нови приятели, обучават се в училище за магия и научават много за самите себе си. Последното важи в най-голяма степен за главната героиня, която открива истинската си фамилия – Сорбус и някои тайни, свързани с произхода си. Момичето узнава, че е бояра – могъща магьосница, която ще бъде способна да победи Нищото, щом развие пълния си потенциал.

Историята, представена в „Мина, магиите и бялата стъкленица”, е интересна, стилът на авторката е цветист и допринася за създаването на приказна атмосфера. Книгата е приятна и се чете лесно, но определено е по-подходяща за деца, отколкото за пораснали почитатели на фентъзито. Основните персонажи – Мина, Китан и Янил, не само са деца, но и нерядко се държат като деца, вместо като целеустремени малки супергерои, както често се случва с литературни герои на подобна възраст в творби на западни автори. Това, разбира се не е сериозна критика, тъй като реализмът е желателен, но от друга страна понякога прави действията и реакциите на младежите трудни за разбиране и емпатия (освен ако читателят е дете, естествено). Освен това, някои от разкритията и обратите в сюжета също подхождат повече на приказка, отколкото на сериозно фентъзи – например причината, поради която Нищото не може да се добере до парчетата от Бялата стъкленица (която няма да издам, защото е спойлер).

Друг, не особено съществен недостатък на сюжета, е прекалено дългото въвеждане в обстановката. Всъщност това е по-скоро въпрос на лично предпочитание – поне за мен втората половина от романа (когато вече е установено коя е Мина и защо нейната роля е толкова значима) е много по-интригуваща, наситена с разкрития и обрати.

Специфични и интересни са и „приказките”, с които е изпъстрено повествованието. Те приличат повече на легенди и по същество са точно това – легенди на Горната земя, наситени с различни морални послания. Често централна роля в тях заемат Стопаните – Жената с крилата риза (самодивата), Момичето с рибя опашка (русалката), Старчето с дълга, предълга брада (Педя човек, лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (Змей горянин). Стопаните не са истински персонажи, а по-скоро творци на света, въплъщаващи в себе си различните градивни стихии. Те са нещо като боговете-създатели на Горната земя.

Персонажите в „Мина, магиите и бялата стъкленица” служат на сюжета – всеки от тях има своя роля и не може да се каже, че някой доминира над останалите и „краде” историята. Това е добро решение за книга, предназначена за млади читатели.

Малката Мина е любопитна и добросърдечна, макар и дразнеща понякога. Нейните приятели – Китан и Янил са смели, умни и добронамерени. През повечето време двамата са представени като един персонаж, а Китан получава само една сцена, в която има възможност да се прояви, иначе е напълно засенчен от брат си.

От магьосниците най-забележителен е Ренко, който е сляп, но може да създава невероятни неща с магията си и, също като Мина, е повече от това, което изглежда на пръв поглед. Най-човечен и симпатичен е воинът Бран – осиновителят на Мина, който я е отгледал и я обича като свое дете. Неговата роля не е централна, но персонажът му изпъква, тъй като чувствата и позициите му са лесно разбираеми и добронамерени.

Основната тема на творбата – че Злото и Доброто не могат да съществуват едно без друго, защото това би нарушило Баланса на света, е добре представена и поражда някои интересни въпроси с нееднозначен отговор.

Светът на Горната земя е обрисуван подробно по относително традиционен за жанра фентъзи начин. Той съдържа някои оригинални детайли, които (редом със споменатите Приказки) му придават специфичен чар. Самата магия е представена нетрадиционно – съществуват така наречената Рождена магия, Клонката на съдбата и Кошът, чиито сили изглежда са над всичко, а от друга страна – магьосниците, които могат да правят невероятни неща, но в много случаи са зависими от определен магически предмет, чрез който се проявява дарбата им (най-често пояс). Любопитно е, че едно от най-ценните неща в Горната земя (по-ценно от скъпоценните камъни и златото) е стъклото, тъй като материалите за направата му са рядкост.

Въпреки че финалът е затворен и щастлив, някои въпроси, заложени в сюжета, остават без отговор. Преди всичко – Мина Сорбус е все още прекалено млада, за да се изправи срещу Нищото и да отнеме властта от силите на Злото. Остават загадка и много неща, свързани със собствената и семейна история, както и с близнаците, които уж са въвлечени случайно в приключението, но в действителност са предопределени да бъдат спътници на Мина. Тъй като „Мина, магиите и бялата стъкленица” е само първа част, вероятно отговорите на всички тези въпроси ще намерят своето място в продължението (или продълженията).

Моята оценка:

История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5.00)

Ревюто на Петър Атанасов можете да прочетете тук.