1 коментар
pitar-uots-int-4-4

Интервю с Питър Уотс – част 4

Могат ли да си подхождат видео игрите и литературата? Със сигурност!

След цяла вечност най-накрая сме готови с последната част от страхотното интервю с Питър Уотс, канадският автор на „Слепоглед“ и „Отвъд разлома“. Тук си говорим открито за недооценените му творби, отношението му към видео игрите, повествованието в различните медии и бъдещите му проекти.

За останалите части от интервюто:

For the original interview in English, click here!

Изображение с име: peter watts

А кои от разказите конкретно в „Отвъд разлома“ бихте препоръчали най-силно?

Ох леле, хъм… „Нещата“ беше друг разказ, който не знаех дали е проработил, когато го пуснах, а след това пожъна успех. Да кажем „Нещата“. „Островът“ е готин, защото е първият ми опит за космическа опера в далечното бъдеще, но е нещо като мрачно „Хей, всички вие, задници, които пускате Старгейтове и тем подобни, ето така би било наистина“. Има добра история и според мен отлично изгражда света си, спечели и Хюго… Но „Нещата“ работи на много различни нива. На първо място, самата арогантност да се опиташ да разкажеш сюжета на филм през погледа на нещо, което всъщност няма поглед, защото постоянно се разделя на различни неща. Самото предизвикателство да напиша това беше страхотно. Но също така беше и фен фикшън, защото наистина харесвам този филм.

Изображение с име: The-Thing-Poster
Научнофантастичният хорър очевидно оказва влияние и вдъхновение на Питър Уотс.

Беше отдаване на чест на любимия ми филм, а някъде към половината се усетих и какво е всъщност – алегория на мисионерския импулс. Нещото е доста ужасяващо, това, което прави с нас, е доста ужасяващо, но то си мисли, че е на праведна мисия, че ни спасява. То е измама, то ни абсорбира в себе си и казва на това „взимане на свето причастие“, защото ни приобщава, дарява ни със способността си да се адаптира към нови среди. То не разбира концепцията за индивид. И тази идея за зло с добри намерения на практика обобщава мисионерския импулс – че ще ти набием Бог в главата, ще спасим душата ти като те покорим и те накараме да правиш неща, които ти не искаш да правиш, че ще го направим в името Божие. Това е доста близо до деянията на Нещото според моята интерпретация.

Мисля, че се получи добре, защото проработи в три аспекта. Също така успя да реабилитира някои от по-тъпите моменти на филма. Защото, колкото и да го обичам, си има някои… Сигурен съм, че през 80-те не е имало компютри, които да разполагат със софтуер, разпознаващ дали приятелите ти са превзети от извънземно същество с променлива форма, така че откъде се взе тази програма? И имаше някои несъответствия и дупки в сюжета. Беше велико да напиша история, която да обясни и да оправи част от тези неща. Да, „Нещата“ може и да не е най-добрият ми разказ, но постигна най-много цели – беше израз на уважение, беше критика, беше алегория за религията и беше поправка. Така че – „Нещата“.

Имате ли творба, която чувствате, че е била подценена или е заслужавала повече признание, отколкото е получила?

Да. Мисля, че „Малак“ можеше да се справи по-добре. И мисля, че „Гиганти“ остана подценена. Тя беше част от същия цикъл като „Островът“. Имаше доста яки неща в нея. Беше основана на статия в Nature, в която ставаше дума за астрофизик, който е открил планета, оцеляла след преминаване през слънце. Това беше историята и на „Гиганти“ – корабът е в капан и му предстои да попадне в зоната на червено джудже. Единственият начин да се спаси, е да се зарови в леден гигант, нещо с размерите на Уран или Нептун, който също преминава. Слънцето в крайна сметка ще унищожи планетата, но докато стигне до мястото на кораба, той вече ще е преминал. Беше доста добра концепция, добра обстановка. Вкарах вътре и извънземни, политика, изкуствен интелект, отношенията между членовете на екипажа, които са част от по-голямата история, разказана в различни разкази.

Изображение с име: sotala_anim2
Взето от rifters.com: „Прогнозираната траектория на Сотала, 2095-11-20 до 2096-03-02. По настоящия курс, навлизането в Земя/Луна се очаква в 0023 GMT на 2 март.“

Не знаех дали „Нещата“ беше добър разказ, когато го завърших, не знаех дали „Слепоглед“ е добра книга, когато я завърших, но когато завърших „Гиганти“, си помислих „Това е добър разказ и съм наистина горд с него!“ И в крайна сметка потъна безследно. Е да, преиздадоха го тук-таме, но не получи номинации за награди, никой не го посочва като любима творба, а аз си мисля, че заслужава малко повече любов.

Може би маркетингът е бил проблемът?

Не, защото… нито една от творбите ми не е включвала маркетинг. Издателите ми от „Тор“ като цяло не са промотирали нещата ми, освен може би първата книга, Starfish. Дразня се всеки път като видя писатели в Туитър да пишат „КУПЕТЕ МИ КНИГАТА!“, да правят блогове и сайтове, крещящи „КУПЕТЕ МИ КНИГАТА!“ Е, и аз имам блог, но той е за интересните места, на които пътувам, любопитни научни открития, които съм прочел, политически коментари, а не да подкокоросва хората да ми купуват книгата. Сайтът ми е нещо като поглед зад кадър над вселената на книгата, но няма бутонче с линк към страницата за продажба в Амазон. Просто казва „ето ви малко готини неща“, „ето ви фалшив репортаж от католическата църква за опасностите, които носи със себе си Бикамерният орден“ и „ето ви малко схеми на космически кораби“. Мисля, че има готини и вълнуващи работи, той е опит да пробуди интерес у хората, но веднъж щом са заинтересовани, не им казвам „щом се интересувате, купете ми книгата“. Не обичам такъв тип маркетинг. Имам късмета да разполагам с малка, но гръмогласна група фенове. Нямам много фенове, но те явно са запалени. „Слепоглед“ продължава да се публикува на различни езици, което ми носи много пари, все още взимам хонорари от нея, все още взимам хонорари и от Starfish… Като цяло се разпространява от уста на уста, не е маркетинг. Но защо и при „Гиганти“ не се получи същото? Не знам.

Има ли продължение или още книги към „Слепоглед“?

Има издадено продължение тире странична история, наречена „Екопраксия“. Има и няколко истории, които се развиват между двете. Например „Полковникът“. Има я и „ZeroS“, която още не е излязла, ще я публикуват след няколко месеца (бел. а. интервюто е проведено през юни, а публикацията вече е станала през септември). Това е първата ми научна фантастика в стила на Дейвид Бауи. Развива се във вселената на „Слепоглед“, 30 години преди да се случат нещата там. Джим Мур, бащата на Сири Кийтън, има малка роля в края на сюжета.

Това роман ли ще е или разказ?

Ами… 14 000 думи е, това достатъчно ли е за роман?

Изображение с име: Infinity Wars
Сборника, в който е публикуван ZeroS.

Отделно ли ще бъде публикувано или в сборник?

Не, ще излезе в сборник на Джонатан Стреан, наречен „Войни на вечността“. „Полковникът“ беше публикуван на tor.com. Има и още един разказ, върху който няма да задълбавам, защото ми е трудно да призная, че изобщо съществува. И той се развива в същата вселена, написах го безплатно, за една благотворителна организация, събираща средства за борба с мускулната дистрофия… Но го написах набързо, написах го за без пари и не съм много горд с него, така че ще го оставя да си умре.

Но да, вече има две книги, две относително самостоятелни истории и вероятно ще пиша още. Написах и разказ, наречен „Боговете-насекоми“, който излезе в Русия. В същия свят е, но не е публикуван на английски или български.

Как така е публикуван на руски, а не…

Ами така, искаха да пиша, публикуваха специално издание на „Слепоглед“ и/или „Екопраксия“. Хората вече си бяха купили книгата, но искаха да ги накарат пак да си я купят, затова искаха бонус съдържание към нея. Написах им този бонус разказ и го нарекох „Насекоми-богове“. Беше доста добър като за целите си.

Следващият роман вероятно ще бъде Omniscients („Всезнаещите“), който може би ще започна след година-две.

Фен ли сте на филма „Пришълеца“? Защото много читатели намират общи черти между „Пришълеца“ и „Слепоглед“ откъм космически ужаси.

Всъщност, това е една от причините да се страхувам от телевизионни или кино адаптации на моите неща. Защото виждам как хората ще кажат „Мда, много, много ни харесва това, но цялата работа с естеството на съзнанието е малко трудна, така че дай да я изрежем“. В който случай си оставаме с нещо, което на практика е „Пришълеца“.

Изображение с име: echopraxia
Продължението-странична история на „Слепоглед“. За съжаление, още го нямаме на български.

Фен съм на някои негови аспекти. Мисля, че последните два филма бяха ужасни. Ядосах се на „Прометей“, защото беше много тъп. И единствената причина да не се ядосам на „Завет“ беше, че, след като видях колко е тъп „Прометей“, нямах големи очаквания. „Пришълеца“ и „Пришълците“ не са особено добри като научна фантастика, но са страхотни филми. Много ги харесвам като филми и мисля, че постигнаха целите си много добре. Често ги гледам отново и отново.

И беше ли Ви „Пришълеца“ вдъхновение докато писахте „Слепоглед“?

Беше ми вдъхновение дотолкова, че всеки път като пишех сцена, която намирах за близка до „Пришълеца“, си казвах „Мне, това е твърде подобно“ и я махах. Постоянно внимавах да не прилича на „Пришълеца“. Цялата работа с отиването на Роршах и това странно мрачно кокалесто място беше доста подобна с катастрофиралия кораб на ЛВ-2-40 или каквото там беше. Внимавах и специално се отклонявах от идеите си, за да се дистанцирам от него. Очевидно не съм успял, защото ако бях, хората нямаше да казват, че им напомня на „Пришълеца“. Но ако творбата ми трябва да напомня на някой филм, то „Пришълеца“ е добър вариант.

Какви забавления обичате в свободното си време? Книги, сериали, филми, видео игри…

…Видео игри… (бел. а. практически изрекохме „видео игри“ едновременно) Много бих искал да чета повече, имам една огромна купчина фантастики, които искам да прочета… Но за съжаление чувствам, че когато чета, трябва да чета наука, трябва да наваксвам със списанията, да проучвам. Напоследък единствените книги, които чета, са такива, които хората са ми дали за ревюта или за да им пиша кратки отзиви за корицата. Занимавам се с това, но често не са много добри книги.

Основно сериали и видео игри. И често спортувам, но го мразя. Харесвам музика, но спрях да слушам. Преди слушах постоянно, дори и докато работя, но вече не го правя, защото го намирам за разсейващо. Обичам да пътувам, предимно заради университета, но все пътувам на чужди разноски.

Изображение с име: Crysis_legion
Пътешествието на Питър Уотс в света на Crysis.

Бихте ли се нарекъл върл геймър? Видях, че имате и книга по Crysis 2.

Не съм върл геймър, но искам да бъда. Ако имах времето, щях да играя постоянно. Но трябва доста да се въздържам, много си ограничавам броя игри, които си позволявам да играя. Когато се върна, ще играя Witcher. Това са стари игри, вече са на пазара от известно време. Защото ако играя всичко готино още докато излиза, никога няма да пиша, само ще играя през цялото време. Все още съм в абстиненция от Skyrim и Fallout 4. Има нещо, въпреки грубите диалогови разклонения, въпреки че персонажите постоянно повтарят едно и също, има нещо зарибяващо в тези светове, което ме кара за мечтая за тях и да искам да се връщам в тях. Не бих бил върл, ако се отпусна, бих бил пристрастен. Бих играл постоянно игра след игра след игра.

А как се стигна до романа Ви по Crysis 2?

Отначало ме бяха извикали разработчиците да пиша сценария на тази игра. Но, без те да знаят, дистрибуторите, Electronic Arts, се свързали с Ричард Морган, фантаста от Шотландия, да прави игрите. И изведнъж се оказахме в конкуренция, което е странно, защото сме приятели. Имам огромно уважение към този пич. В крайна сметка си разделихме нещата. ЕА командваше, а те са работили с Ричард преди. Нямаха представа кой по дяволите съм аз, така че решиха да заложат на човека, когото познават.

Но момчетата в Crytek ме харесваха достатъчно, за да ме задържат. Помогнах им в дизайна на костюма, изработих техническата му характеристика, написах техническа брошура въз основа на неща, които четох – като изкуствени мускули и тем подобни. Направих неща с новелизацията, които… Имаше някои доста тъпи аспекти на играта, които исках да подобря в романа. В играта, например, отнема три часа на главния герой да съблече костюма си и да го сложи на другия човек. Другият човек чака, след това влиза в костюма, а на половината на играта изведнъж разбираш, че са му били унищожени сърцето и белия дроб. И си помислих „Добре, това няма никаква логика, защото ако сърцето и белият ти дроб са унищожени, ти няма как да оцелееш през трите часа, които са необходими, за да те вкарат в костюма, който сега те поддържа жив“.

Затова пренаписах този момент, като уточних, че костюмът изяжда тъканта си, за да пази централната нервна система. Костюмът се нуждае от централна нервна система, която да оперира с него, но не се нуждае от много други неща. Затова той на практика влиза в тялото и се обслужва с части от него, прекарва ги през метаболизма си, за да спаси носителя. Това е нещо, което никога не би влязло в играта, защото човекът, който отговаряше за нея, Севат Йерли, неговата представа за мрачна история беше „Железният човек“. Не му харесаха моите идеи, смяташе ги за твърде цинични и мрачни, никога нямаше да минат. Затова ги сложих в книгата, а той така и не я прочете. Така ги прокарах и в крайна сметка всичко се получи добре.

Изображение с име: Crysis_3_DVD_Cover
Crysis 3 е краят на трилогията, но поредицата може и да продължи в една или друга форма.

В тази връзка, не съм играл Crysis 2, нито дори Crysis 1. Имам и двете игри, но още не съм играл нито едната. Насилвам се да не играя повече от една-две игри на година. Наистина, ако някой направи сериал или пък аз издам тотален бестселър, та да не ми се налага да работя пет години, ще прекарам първата изцяло в игри и нищо друго.

А какво е усещането да пишеш за чужд франчайз? Като Crysis 2 – това не са Ваши герои, предполагам, не е Ваш сюжетът.

Да, но работата с шутъра от първо лице е, че персонажът е мистерия. Той е празен съд, с който ти да се идентифицираш, защото ти си играчът. Това означава, че той няма разработен характер. Ти му го даваш. Когато разказваш история от гледна точка на този персонаж, ти му даваш спомени от детството – как се е промъкнал в аквариума като е бил на осем и си е играл с октопода, или пък проблемите му със страдащата от деменция майка. Имаш възможността да сложиш много неща, които ги няма в играта. И няма нужда да ги има, защото са спомени – нещо му напомня за нещо. Дадох на персонажа страх от вода, защото едва не се е удавил като е бил на осем, а това придава съвсем различен отенък на първата сцена, в която трябва да се спаси от потъваща подводница.

Можеш да правиш всичко това и усещането е като да пренаписваш Библията в епична нова версия. Никога няма да се смята за висше изкуство, но фактът, че можеш да го правиш, си е постижение. И да, отказвам да ми вменяват срам за новелизацията на Crysis. Мисля, че беше ограничена от много неща, но част от забавлението е да работиш в тези рамки и да измислиш какво можеш да правиш в този формат, който не нарушава установеното в играта, а добавя към него.

Това ли беше единствения път, в който се занимавахте с нещо такова?

Занимавал съм се с видео игри няколко пъти от 2001 насам, но нито една не е стигала до продукция. От време на време някоя компания ме вика „Ей, ела и ни помогни с това“, и аз го правя, но досега нито една игра от Питър Уотс не е стигнала до пазара. Има игри, вдъхновени от Питър Уотс, които са го направили. Явно съм оказал голямо влияние върху SOMA, също голямо влияние съм оказал върху Bioshock 2 и още няколко. Има и вампир на име Сарасти в Witcher, което е директен поздрав към мен. Това е яко. Но никой от тези хора не ме е канил и не ми е казвал „Ей, писателю, направи ни игра“. Което аз много бих искал, защото според мен в гейминга е бъдещето на творците.

Изображение с име: the_man_in_the_high_castle_tv_series-160215254-large
Уотс е леко изненадан да научи, че „Човекът във високия замък“ е адаптиран за успешен сериал.

Мислите ли, че „Слепоглед“ може лесно да се адаптира във филм или игра?

Да, би могъл. Но мисля, че цикълът ми „Слънчоглед“ – „Островът“, „Гиганти“, ‘The Freeze-Frame Revolution’, тези биха се адаптирали много по-лесно за видео игра, защото точно така ги направих. Мислех си, че биха били отлична концепция за видео игра. Но понеже няма как да предлагаш видео игри, накрая просто написах поредица от истории. Но биха били готини мисии или нива сами по себе си.

Да, мисля, че и „Слепоглед“ може да се адаптира. Та, мамка му, някой е направил сериал от „Човекът във високия замък“, направили са сериал от „Американски богове“. Да, „Слепоглед“ е по-труден и сложен, но също така визуалната медия може да предаде много неща по-лесно от думите. Така че да, може да се направи. Дали ще се направи добре е съвсем друг въпрос. Но е възможно, възможно е да се направи много готин филм или минисериал от „Слепоглед“ и мисля, че има потенциал за наистина яка игра от разказите ми в „Слънчоглед“.

Значи бихте искали да видите такива проекти реализирани?

О, Боже, да! Това ми е като цел! Веднъж на година или две пиша по една история в „Слънчоглед“. Всяка е самостоятелна мисия. Но ако ги свържеш, ще получиш епос, който започва в ХХІІ век и буквално завършва в нажежения край на вселената. И има много по-голяма арка, влияеща на вселената, която се развива през тези различни мисии.

В идеалния вариант, бих искал да издам колекция от видео игра и роман. Защото това, което прави добър разказ, не прави задължително добра игра, както и обратното. Може някои истории да станат на страхотни разкази, но да не се преведат добре в играта. И може да имаш добри нива или мисии, които да са ужасни като разкази. Така че в моята абсолютно идеална повлияна от човека виртуална реалност, където мога да правя каквото си искам, там ще издам „Слънчоглед“ като комбинация от игра и книга. И двете ще описват същите мисии, но ще наблягат на различни елементи. Някои истории няма да се играят, но ще могат да се четат.

Още една полза от света на виртуалната реалност.

Да! Защото никога няма да се случи в този!

Изображение с име: peter watts
Питър Уотс говори на Ratio – научния форум, заради който дойде в София.

Върху какви проекти работите в момента?

Тъкмо завърших The Freeze-Frame Revolution, което е повест за тахионите и се развива във вселената на „Слънчоглед“. След това ще трябва да напиша набързо разказ за проекта X-prize, тъй като съм в комитета му по научна фантастика. А след това ще започна работа по „Интелигентен дизайн“ – следващия ми роман, технотрилър в близкото бъдеще.

Добре, изчерпах въпросите си. Има ли нещо, което искате да кажете на читателите на SciFi.bg и на българските си фенове?

Ако имам български фенове, благодаря ви, че сте български фенове! Подарете всичките си мои книги на вашите приятели и КУПУВАЙТЕ ОЩЕ! (смее се) Добре ли беше?

Да, много благодаря!

Удоволствието е мое.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата