Божидар Иванов – „Машинни чувства“

#include <iostream>
using namespace std;
int main ()
{

cout<< “Ще намериш спокойствието в машината и машината в спокойствието.
Бъдещето беше светло, огрявано от топлите слънчеви лъчи. Бъдещето беше огласяно от стъпките на безброй успели хора. Бъдещето беше време на мир и разбирателство.
Беше времето на амбициозните, на визионерите.
Бъдещето не е това, което беше.
Технологичната джунгла не плаши, а примамва. Самотата мачка хората между острите си зъбни колела. Емоциите са моментни, като присветкването на известяващите за съобщение LCD индикатори. Звуците са като вълни от говорителите на чифт слушалки. Гледките са безброй комбинации от червено, зелено и синьо. RGB. Всичко е между #000000 и #FFFFFF. Сиво. Разговорите са плоски като екраните на мобилните устройства. Изключиш ли екрана    осъзнаваш, че просто местиш пръстите си по парче стъкло. Комуникацията е едновременно безкрайно лесна и съкрушително невъзможна. Връзката със света е осъществена посредством HDMI входове. Или Wi-Fi. Любовта е като връзка чрез Bluetooth. Семейството е LAN мрежа. Смъртта е просто съобщението „life.exe has stopped working“.
Сега всички са изправени пред един избор.”<<endl;
int entermachine;
cout<<“Do you want to enter the Machine?“<<endl<<“Entermachine=“;
cin>>entermachine;
if (entermachine ==1)
{
cout<<“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
Ще намериш спокойствието в машината и машината в спокойствието.
Сливаш се с машината. Материя, обем, плътност. Губят се. Кръв и плът стават единици и нули. Мозъкът ти се реформатира. Всичко се репрограмира и автоматизира.
Биологията става физика.
Физиологията става механика.
Химията става информатика.
Зависим си само от потока от електрони. Липсват изкушения, но отдаването е неизбежно.
Синхронизираш се. Познанията ти стават база данни. Биологичният ти часовник има вграден хронометър. Окото ти има оптично приближаване.Огледаш ли се не виждаш хора. Виждаш такива като теб.
Ще намериш спокойствието в машината и машината в спокойствието.“};
if (entermachine ==0)
{
cout<<“Останеш ли в реалния свят оставаш сам.
В старото Бъдеще хората вярваха, че истината е в Матрицата. Всички искаха да вземат червеното хапче. Оказа се обаче, че истината не е в бинарния код. Не е в компютърните програми. Истината е тук, пред нас. В машината е само илюзията.
Спасение ли? И как? Ценностите ни са изгубени. Машините не изпитват чувства. Моралният протокол се преправя всяка година в зависимост от статистиките. Искаш да спасиш отношенията си? С кого?
Останеш ли в реалния свят оставаш сам.
Ще намериш спокойствие в машината и машината в спокойствието.“;} return 0;

system („PAUSE“)