Краят на совалките и полетът до Марс

След пенсионирането на „Дискавъри“ и „Ендевър“ дойде ред и на „Атлантис“, последната совалка, годна за употреба, да завърши своята служба. Днес, рано сутринта, „Атлантис“ напусна Международната космическа станция и потегли към Земята. Последната мисия е била да достави над 5 тона храна, опаковки, облекла и други полезни неща на обитаващите станцията, а същевременно и да извози над 2 тона старо оборудване и боклук. Приземяването е предвидено за четвъртък на обяд в космодрума Кенеди. След това САЩ ще плаща на Русия, за да праща хора на Международната космическа станция, а трите совалки ще влязат в музей.

Въпреки края на програмата и икономическата криза в момента, НАСА не се е отказала напълно от изпращането на хора на Марс. Други страни пък, като Китай и Индия, са още по-амбициозни. Преди време Пекин се зарече да изпрати китаец на Червената планета до 2025 г.

Но колкото и интересно да звучи, една марсианска разходка би била и доста опасна. Discovery News разгледа кои аспекти на такова мероприятие са най-опасни.

Радиацията

Комбинацията от космически лъчи и слънчевата радиация правят продължителното пътуване в космоса твърде опасно. Магнитното поле на Земята ни предпазва, както и международната космическа станция, която е достатъчно близо до планетата. Но пътуване до Марс, което би отнело повече от година за отиване и връщане, е свързано с риск от заболявания на сърцето и централната нервна система, както и с голяма вероятност от заболяване от РАК. Предпазване от смъртоносната радиация може да се осигури със значителни количества вода и олово, които да обгръщат корпуса на космическия кораб. Това пък ще го направи твърде тежък, което ще оскъпи изстрелването му от Земята.

Надеждата е в скорошно откритие на медицината – някои хора имат генетичен имунитет към радиация. Явлението е слабо изследвано, но след около 10-15 години от НАСА се надяват да имат по-подробни данни, които да приложат в подбора на космонавти. Това, в комбинация с добра защита на корпуса, би било достатъчно, за да се изпрати мисия до Марс без притеснение от опасната радиация.

Липсата на гравитация по време на пътуването

Човешките тела не са създадени за функциониране извън гравитация. Костите отслабват, мускулите атрофират, кръвообращението се влошава, а познавателните функции на мозъка намаляват и човек започва да се държи като болен от Алцхаймер. На всичкото отгоре, когато човек попадне под влиянието на гравитационно поле след като дълго време е бил в безтегловност, е много възможно да припадне – кръвта се оттича от мозъка и индивидът губи съзнание. Липсата на гравитация не само ще увреди организмите на космонавтите за дълго време, но и ще им попречи значително на дейностите при пристигане на Марс. „Представете си, че те се приземят на Марс и се опитат да повдигнат нещо тежко. Ще получат херния“, казва Алън Харджънс, ортопедичен хирург от Калифорнийския университет. „Друг проблем е, че на Марс няма да има кой да се погрижи за тях, ако липсата на гравитация ги засегне твърде тежко.“

Тук има няколко възможности за решение на проблема. Изкуствена гравитация може да се постигне чрез въртене на кораба около някаква централна точка. Въртяща се ръка с диаметър от 1 километър ще постигне гравитация като тази на морското равнище на Земята. По-малък диаметър може да доведе до гадене. Друг вариант е специален костюм с налягане, който причинява кръвта да се стича към краката и осигурява нужната доза фитнес, лъжейки тялото, че е в условия на гравитация. Единият вариант е твърде скъп, а другият твърде неприятен за космонавтите, но засега по-добро решение няма.

Стрес

Тези 6 или 7 човека, които ще отидат до Марс ще прекарат 18 месеца заедно на място, където никой не е бил, без възможност за бягство или връщане назад. Това със сигурност ще ги стресира, но може да доведе и до по-опасни психически проблеми. Изследвания на служители в изолирани лаборатории в Антарктида показват, че в самота човек спи по-малко и работи повече, което води до повече грешки, умора, конфликти в екипа, неадекватни решения и лоша психосоциална адаптация. На руската станция МИР вече има преждевременно прекратена мисия порати търкания в екипа.

За да се справи с този риск, който и да праща хора на Марс, трябва внимателно да разгледа проблема с психиката на космонавтите. Разработва се специална програма, която да следи гласовете и движенията на лицевите мускули на космонавтите, за да диагностицира ранни симптоми на стрес, преди да се е разразил конфликтът. Специалист-психолог на борда също може да помогне, но кой ще помага на него?

Храна

Месото не може да се съхранява в космоса, поради което то ще отсъства от менюто на астронавтите. Важните за организма съставки на месото трябва да бъдат доставени по друг начин така, че за космонавтите храната да е вкусна и полезна. Вече се работи по космически оранжерии (включително и от българска страна), но е известно, че радиацията може да увреди витамините в хранителните запаси, което пък ще ги направи по-негодни за консумация, което отново ни връща на първия проблем.

Оборудване и ускорение

Марс е на повече от 56 милиона километра от Земята в най-близката му точка до нас, като разстоянието може да се увеличи шест пъти, в зависимост от положението на двете планети в орбитите им. Това разстояние трябва да се преодолее максимално бързо, за да се минимизират ефектите от дотук изброените опасности, а и за да се спестят парите, необходими за поддръжка на дългия полет.

По проблема работи бившият космонавт Франклин Чанг-Диаз, който разработва електрическо-ядрена ракета, захранвана с плазма. Тя ще може да съкрати пътуването до само 39 дни. Малцина обаче вярват, че е възможно такава ракета да се построи, а за някои тя е само повод за политиците да отлагат финансирането на мисия до Марс. Основателят на „Марсианско общество“ Робърт Зубрин твърди, че оптималната продължителност на една разходка до Червената планета е 18 месеца. „Техническите предизвикателства днес са значително по-малко от тези през 1969, когато изпратихме човек на Луната. Ще иска усилена работа, но имаме нужната технология и днес. Всичко е въпрос на воля и желание. Спокойно можем да отидем на Марс до края на десетилетието“ твърди той.

Марс много отдавна е цел на човечеството. На планетата са изпращани различни уреди и апарати, които са извършвали различни изследвания. Доскоро оставянето на отпечатък от човешка обувка върху Марс беше недостижим блян. Малко по малко обаче човечеството, упорито в любопитството си и жаждата за постижения, изкарва посещението до Червената планета от сферите на научната фантастика и го доближава до реалността. Е да, скоро няма да правим колония там, а космонавтите, които ще поемат на дългото пътешествие, трябва да са с изключителна физика, генетичен имунитет към радиационни увреждания, здравина на психиката, висока работоспособност и, не на последно място, трябва да са вегетарианци. Въпреки това забиването на нечий флаг в камъняците на Марс вече е реалистична цел.