Да оставиш следа

Известни и неизвестни художници доказват с творбите си, че хората са способни на невероятни творения и без помощта на напреднали технологии.

Преди време, SciFi.bg се опита да даде отговор на въпроса кои са създателите на Житните кръгове – прочутите пиктограми, които се появяват в полята на Англия и други страни от десетки години насам. Една статия, разбира се, не може да даде пълноценен отговор на този сложен въпрос, особено, когато авторът й не е експерт, и има собствено субективно мнение. За да може да се установи истината за Житните кръгове, е необходимо сериозно и продължително изследване на феномена, разглеждането му от всички възможни страни, и то от непредубедени хора, със стабилна научна подготовка. Не че за тях е 100% сигурно, че ще намерят верния отговор 🙂

Тъй като Житните кръгове изглежда не пречат на никого и дори фермерите, като засегната страна, не роптаят особено срещу появата им, едва ли има изгледи правителството на Великобритания, или която и да е друга държава, скоро да отдели подобаващи ресурси за изследването и разгадаването на тази мистерия. Пиктограмите не само не пречат, а напротив – вдъхновяват и радват почитателите си. Някои от тях медитират пред изображенията им, други ги използват като вдъхновение за татуировки, а трети дори тръгват по стъпките на създателите им и се превръщат в част от феномена.

"Снежинката на Кох" - сложна фигура, пресъздадена от Саймън Бек

Трудно е да се повярва, че нещо толкова голямо и съвършено, може да бъде създадено с прости средства, и изключителна упоритост.

Сред тях е Саймън Бек – британски художник, който съвсем сам създава прекрасни творби направо върху снега, предимно в курорта Лес Арк, във френските Алпи. Не е тайна, че много от дизайните му са вдъхновени от Житните кръгове, докато други – от сложни геометрични форми. Самият Бек твърди, че с удоволствие би създал Житен кръг, но само с позволение на фермера, на когото принадлежи избраната нива, и „на светло”. Творбите му в Алпите, представляват огромни картини в снега, съставени от стъпките на художника. Те изглеждат изключително сложни и съвършени, а създаването им изисква освен предварителна подготовка и някои инструменти: компас, рулетка, въже с „котва” (стабилен предмет, който се поставя в центъра на фигурата, за да насочва  художника при създаването на геометрически точна форма) – както се вижда, не особено напреднала, но ефикасна технология. Времето за изработка е около 10 часа.

 

Хората изглеждат нищожни в сравнение с пясъчните картини на Джим Деневан

Деневан използва прости средства, за да твори.

Друг художник, чиито творби напомнят мистериозните кръгове в житата, е американецът Джим Деневан. Той също твори върху сняг и лед – всъщност, негово произведение, изобразено върху замръзналата повърхност на езерото Байкал (на заглавната картинка на статията), държи рекорда за най-голямата самостоятелна художествена творба в света. Тя изобразява конфигурация от кръгове и заема площ от 23 квадратни километра. Предишният рекорд за най-голяма художествена творба е също на Деневан и представлява огромен кръгъл геоглиф, който заема по-голяма площ от фигурите на платото Наска. Той е „нарисуван” в пясъка на пустинята Невада с помощта на камион, теглещ дълга верига, и е завършен за 15 дни. Много по-малко време изисква направата на други впечатляващи творби на Деневан, които украсяват калифорнийските плажове, докато приливът ги отмие.  Те също изглеждат невероятно точни и прекалено съвършени, за да са създадени от един човек, въоръжен с пръчка, гребло и GPS, но съществуването, както и авторството им са факт, и няма как да бъдат приписани на извънземни/свръхестествени явления. Деневан има и един по-амбициозен проект – да използва роувърите на НАСА , за да създаде подобно произведение на изкуството на повърхността на Марс! Една такава картина наистина ще отведе света на изобразителното изкуство в нови, неизследвани територии.

Картината на Деневан в пустинята Невада - може би някой ден, нещо подобно ще украси повърхостта на Марс?

Изкуството, което създават Саймън Бек и Джим Деневан е нетрайно и зависи от метеорологичните условия, а в някои случаи – и от капризите на морските вълни. Това, обаче, не го прави по-малко стойностно – тези специфични картини разширяват границите на човешкия ум. Те показват, че творческият устрем на един художник (Бек работи без асистенти за сега, Деневан също създава повечето си творби сам) може да му даде сили да създаде огромна и изглеждаща съвършено от птичи поглед творба. Това прави асоциацията с Житните кръгове неизбежна – ако един мъж може да създаде сам, при минусови температури, огромно, геометрически точно изображение, докато гази в снега десет часа, то група по-млади мъже, не би трябвало да имат проблем да създадат не по-малко сложна картина в житата, в спокойна лятна нощ, за доста по-кратко време. Разбира се, остава въпросът с аномалиите, но точно затова е необходимо всяка една фигура да се изследва след откриването й от безпристрастни учени – нещо, което в момента не се прави, и така да се установи има ли изобщо такива, които не са създадени от хора.

Не бива да се забравя още една прилика между творбите на двамата художници и мистериозните Житни кръгове – всички те са създадени с идеята да се гледат отгоре. Мащабните творби на Деневан върху езерото Байкал и пустинята Невада могат да се видят изцяло само ако се гледат от височина 12 километра. В такъв случай, остава въпросът за геоглифите на платото Наска – те също могат да бъдат обяснени с творческия устрем на незнайни художници, които са искали да създадат нещо нечувано. Но кой художник би посветил часове, дори дни усилен труд на произведение, което няма да бъде оценено от съвременниците му, поради простата причина че още не са изобретени летателни апарати (линиите не изглеждат впечатляващо от земята)? Елементът на мистерия и в този случай остава – или трябва да приемем, че древните южно-американски индианци са имали някакви примитивни самолети, или че „вълшебните” отвари на шаманите са били толкова ефикасни, че са мотивирали творците да създадат произведения, които да удивят хората няколко хиляди години по-късно, или пък наистина са получили помощ от извънземни…

Откривате ли приликата?

Също толкова мистериозен засега е произходът на един друг геоглиф, открит в южна Австралия, който впечатлява с размерите си, но не може да се сравнява с творбите-рекордьори на Джим Деневан. Това е така нареченият Човек от Мъри (Гигантът на Стюарт), чиято дължина е 4,2 км. Той е открит през 1998г. по доста странен начин – австралийските медии получават факс от анонимен източник, с местоположението на фигурата и предположението, че тя е създадена от живелият през 19 век изследовател, Джон Макдуъл Стюарт, който провежда шест експедиции на територията на Австралия. По-късно за откривател е признат чартърният пилот Трек Смит, който разказва, че случайно забелязал фигурата, докато прелитал над нея. Според някои изследователи, Човекът от Мъри представлява аборигенска рисунка на мъж, който ловува с пръчка. Въпреки това, той не прилича на популярните аборигенски творби, които могат да бъдат открити в други части на Австралия. От друга страна, близо до фигурата са открити в малка яма, сателитна снимка на рисунката, американски флаг и бележка, която свързва авторството с американската секта Клонка Давидова. Предполага се, че тези артефакти са оставени нарочно от активисти на сектата, за да си припишат авторството на гиганта, но всъщност няма ясни доказателства, които да посочват създателите му. Още няколко неща навеждат на мисълта, че фигурата не е с особено древен произход, нито пък е създадена от местни хора. На първо място – от откриването си до днес тя е ерозирала значително (макар че все още се вижда), тъй като контурите и са дълбоки едва 20-30 см. Това озадачава изследователите, понеже на малко по-голяма дълбочина под червеникавата почва, има пласт от подобна на тебишир бяла скала, и ако създателите са искали творбата им да бъде трайна, а не мимолетна сензация, просто е трябвало да положат малко повече усилия. Освен това, самото изображение буди някои съмнения – както може да се види от снимките. Контурът поразително напомня древногръцка бронзова статуя на Зевс/Посейдон (която е държала тризъбец или мълния – изследователите не са сигурни на кой от двата бога е посветена). Тази статуя е сред най-известните, останали от древния свят и, освен че снимката й (направена точно от ъгъла, който напомня Гиганта на Стюарт) присъства в множество учебници и енциклопедии, тя е вдъхновила образа на цар Леонид в графичната новела „300”, както и статуя на Зевс, мятащ светкавица, във филма „Сблъсъкът на Титаните” от 2010 г. Реплика на статуята (държаща въдица) е издигната в Дисниленд, така че няма нищо чудно в това, че някой се е вдъхновил от нея, за да създаде „мистериозния” австралийски геоглиф.

Остава въпросът, ако едно анонимно съобщение и няколко разказа от очевидци могат да създадат мистерия, да предизвикат реакцията на властите и да събудят интереса на туристите към този район, дали това не означава, че повечето съвременни мистерии се приемат прекалено безкритично от широката общественост?

Съществуването на „фалшиви” мистерии (в кавички, защото реално те си съществуват, просто не са така мистериозни, както би могло да се предположи на пръв поглед) и създаването на сензации около тях, е просто начин да се отклони вниманието от истинските. Тъжно е, че съвременни образовани хора приписват мистичен ореол на очевидни фалшификати, а в същото време тълпи шарлатани печелят на гърба на тяхната наивност.

Житен кръг от 2011 година - "Змията от Инкпен"

Има нещо изключително романтично в това да вярваме, че същества от други измерения/планети се интересуват до толкова от нас, че всяко лято изпращат на човешкия род послания в житата, но преди да допуснем тази вяра да се превърне в част от вътрешния ни свят, е редно да се замислим дали няма по-прости методи, чрез които могат да бъдат създадени същите послания. А именно – методи невключващи намесата на тайнствени същества и технологии – както може да се види от долното видео (снимано през нощта от един от групата Създатели на кръгове, миналата година ) – една относително сложна и красива пиктограма – Змията от Инкпен, може да бъде завършена от трима (може и да са по-малко, от видеото не се вижда добре) души за около четири часа. Според мистично настроените „изследователи”(чийто коментари са от преди излизането на видеото в youtube), пиктограмата предсказва скорошното завръщане на Кецалкоатъл…

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Попаднах на сайт за Саймън Бек и неговите фигури в снега – http://www.viralnova.com/simon-beck-snow-art/ – оказа се, че Петя вече го е споменала в статията, но все пак е интересно 🙂