Колко цвята може да има дъгата?

Човешката библиотека добавя антология с фантастични разкази към каталога си.

„Тринайсетте цвята на дъгата“ е първата антология с български разкази, включена в поредица „Човешката библиотека“ ( http://choveshkata.net/blog/?page_id=13<http://choveshkata.net/blog/?p=3410 ). Антологията е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и представя текстове на Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов и Геновева Детелинова. Голяма част от разказите са носители на национални отличия, а някои са излизали в превод на английски, руски, испански и други чужди езици.

Свързващата нишка в „Тринайсетте цвята“ е спасяването на света: независимо дали буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на всичките вселени-хора, събрани в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“). Фокусът върху значими теми е съзнателно предизвикателство на съставителите към съвременната българска литература.

Изданието има електронен и хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
9 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Кал

Като каза илюстрации – а видя ли този Копнеж?

http://choveshkata.net/blog/?p=4373

Още има време за участие, а и летвата няма да е толкова брутална като за кориците. Все пак е за по-млади художници. 😉

Петя Ивайлова

Изпратих 🙂 Обичам да рисувам илюстрации, но умея само на аматьорско ниво. Така и не успях да намеря време и средства за някакво сериозно обучение.

Кал

В такъв случай може да ни драснеш един ред на пощата на ЧоБи – да те включим в мейлинг листата ни за художници. Така че получаваш директно поканите за следващите Копнежи с рисуване. 😉

Петя Ивайлова

Бих се включила – напоследък рисувам повече, защото ми се е отворило едно Свободно време, но честно казано не мисля, че съм достатъчно добра и не искам да се излагам 🙂 (Интересно е как старият и новият ми профил са се слели след ъпгрейдването на сайта?)

Кал

Петя – чак сега виждам тези коментари…

Благодаря за милото изясняване. 🙂 (От мъжки пол съм, но ползвам думи като „мил“. С все произтичащите рискове. :D)

Не знам дали ще видиш коментара ми навреме – но стискам палци да се включиш в новия ни Копнеж за корици: http://choveshkata.net/blog/?p=4427

Петя Ивайлова
petia84

естествено, че не – всъщност доста от разказите ги има в интернет, поне в старите им/предпечатни варианти – можеш да ги прочетеш (знам, защото мислех да се включа в конкурса за корица, но нямах време от изпити. Сигурно е за добро – в момента се опитвам да усвоя дигиталното рисуване, и до следващия конкурс тъкмо ще съм напреднала;) )

niKak

И сега това не е хомосборник, така ли да разбирам, Петя?! 😀 Аз мислех, че някой се е разкрил или нещо подобно, че в българското общество все още да си гей е фантастично!
Съжалявам за спама, ще google-гълна авторите и ще прочета нещо от тях!

Петя Ивайлова
petia84

еее, сега… Знамето на мира (и хипитата) е с цветовете на дъгата – няма нищо общо с хомосексуалистите, а и в случая дъгата има доста повече цветове от обичайното! 🙂

niKak

С това заглавие сборникът леко звучи ала хомосексуално издание… Без да съм го чел, от титрологичен интерес, каква е логиката на заглавието? И тази дъга … няма да минаваме под нея, нали?! 🙂