Тайнственото венецианско огледало

Ревю на „Магията на венецианското огледало“ от Наталия Солнцева, изд. „Еднорог“

Магията на венецианското огледало е вторият роман на Наталия Солнцева. Несъмнено книгата е много по-зряла и вълнуваща от Проклятието на Венера, която вече познаваме. Руската писателка обича да отдава силен акцент върху странни предмети, около които всъщност се изгражда и цялата сюжетна интрига на нейните романи. Вече станахме свидетели колко потайнствена би могла да бъде една статуетка на Бенвенуто Челини. Този път под прицела на Солнцева попада едно наглед обикновенно огледало.

Добре познат мотив, поне що се отнася до литературната традиция. Признавам си, че първоначално  очаквах как Солнцева отново няма да бъде толкова подробна и описателна във функциите на тези загадъчни артефакти, а образът на огледалото ще е използвано единствено от гледна точка на някакъв особен, чисто женски дори, психологизъм. Отчитам също така и факта, че някак не съм почитател на онези романи, които прекалено много се спират върху описание на психологически емоции и чувства, обхващащи битови и лични теми. Всички подобни разсъждения ми звучат изцяло в духа на модерната позитивна психология, в която понякога се изказват толкова пошли и банални „истини“, че са комични.

Е, предният й роман бе интересен и четивен, но Солнцева лекичко бе прекалила с подобен род отклонения. Наистина е интересно да се постави акцент върху вътрешния свят на героите, те да бъдат непредсказуеми типажи, но (както отчетохме) Солнцева бе поставила в мисленето на един от героите си толкова нетипични за един мъж мисли, че за всеки представител на мъжкия пол би било нелогично да действа, чувства и мисли подобни неща.

Както стано видно и от Магията на венецианското огледало Солнцева обича тези психологически мотиви да присъстват в нейните книги. В този втори роман обаче нещата изглеждат много по-различно. В сюжета вече не се появяват очебийни психологически отклонения. Напротив, книгата е по-заплетена като интрига и отношенията между героите са значително по-сложно изградени. С това читателят до края не знае какво да очаква от случващото се. Което в случая е сред големите предимства на Магията на венецианското огледало. Колкото повече един автор бива предугаждан в намеренията си, толкова по-скучно е неговото четиво.

Връщайки се към темата за психологията, то и в този роман тя присъства. Тънкият момент, че жените мислят интуитивно, а пък мъжете се доверяват на логиката, на дедукцията и на фактите, е елемент, който отново е засегнат. Затова е интересно да се проследи как една загадка бива разплитана през две различни перспективи. Единия път на събията се гледа чисто логически и дедуктивно, а другият път се действа сляпо, изцяло оставяйки се на един съмнителен вътрешен глас.  И психологизмът в книгата вече не е от дразнещите. Преобладават действията, неочакваните обрати и читателят следва да се настрои да следи събитията внимателно.

Моят първи прочит на Венецианското огледало породи голям брой въпросителни –  доколко правилно съм разбрал онова, което авторката се е опитала да внуши; не съм ли сбъркал някъде в интерпретацията на прочетенето и дали случилото се всъщност е несъществено или зад нелогичното на пръв поглед се крие един по-интересен замисъл. Именно заради тази причина книгата спечели симпатиите ми.

В центъра на сюжета е поставено едно венецианско огледало. Дотук добре. Сложното следва нататък, тъй като символиките са много, безкрайно при това. Именно огледалото е артефакт, който е колкото многократно използван мотив в художествената литература, толкова и дълбок символ, от чиито основи би могло да се направи още много в идейно отношение. И Солнцева се е постарала да извлече максимален смисъл от познатото. Огледалото и светът, който се крие зад него, са фантастичният мотив, около чиято основа е изграден сюжетът (как да не си спомним за един от любимите ми романи Алиса в огледалния свят, където границата между реално и въображемо е толкова тънка, и от която граница се ражда един наистина невероятен свят на говорещи цветя и други странни създания).

Връщайки се отново към Проклятието на Венера, ще отбележа, че акцентът върху артефакта този път е много по-детайлно разработен. В предния й роман статуетката на Челини остана някак не толкова добре вписана в контекста на цялото, сякаш встрани от случващото се. Тук Солнцева е по-конкретна. Символиките са много: в името на главната героиня (Астра – звезда), в използване на мотиви от келтската митология, нощта на Хелоуин (когато границата между този и другите светове бива снета) и редица още малки детайли.

В основата на книгата на преден план са чисто човешките действия: младата Астра установява, че човекът за когото й предстои да се омъжи, всъщност е женкар и най-добрата й приятелка очаква дете от него. Нищо повече от типичен любовен триъгълник, ще си каже всеки при своя пръв прочит. Но Солнцева забърква героинята си Астра в една толкова необикновенна история, че в крайна сметка не става ясно дали всичко, което й се е случва, е било плод на многото странни хора, с които съдбата я сблъсква, или в действителност нещата, които преживява, са толкова странни и фантастични, колкото биха могли да се интерпретират.

Любов отново има, тъй като явно авторката обича да изгражда книгите си около тематиката за чувствата и поуките, които биха могли да се извадят от тяхното изживяване. Било то с положителен или с отрицателен ефект. Именно в тези описания си личи чисто женската страна от начина на писане на Солнцева. Любовни триъгълници, странни влюбвания, интересни обрати и един нетипичен завършек. Онези от вас, които предпочитат подобен род книги, ще останат доволни. В сюжета има колкото любовни отношения, криминални мотиви, толкова и фантастични елементи, които обаче остават в границата на нормалното.

Какво имам предвид с „границата на нормалното“ – Солнцева е близка до този начин на писане, при който всичко, което описва, е напълно реално. Авторката не предлага футуристично бъдеще, при нея няма да намерите чудни същества или роботи. Напротив, нещата и случките изглеждат напълно нормално, заети е от всекидневието (чувствата на героите, например), случващи се в нашата си действителност, без към тях да се намесват същества от бъдещето, но … ето го странното в случая. Понякога има такива събития, които не са подвластни на логиката. Дали наистина са се случили? Реални ли са били? Сякаш не се знае дали четивото е изцяло в сферата на фантастичната литература или е напълно обикновен роман.

Огледалото, което Астра спасява от къщата на една богата немкиня, не показва истинския образ на онзи, които се оглежда в него. То дава само проекция на онова, което неговият собственик иска да види от себе си. Много загадки остават обаче неизяснени около този артефакт. Същевременно огледалото е и своего рода врата между двата свята, тъй като веднъж в годината, на Хелоуин праговете между световете се отварят и мнозина същества, земни и не чак толкова земни, се опитват да се сдобият с това огледало.

Солнцева обаче не разкрива абсолютно всичките си карти докрай. Както неведнъж споменах, романът й оставя много въпросителни. Какви други функции има венецианското огледало? За какво е нужно то на същества и сили от други светове (тук под други светове се имат предвид по-скоро такива, които са обиталище на някакви тъмни сили, на странни същества, но Солнцева не детайлизира повече)?

Затова ми е някак трудно да класифицирам еднозначно романа на Наталия Солнцева Магията на венецианското огледало. Той би могъл да бъде отнесен към чисто женските четива, в които има много емоции, чувства и т.нар. любовни обрати и триъгълници. В книгата приства и криминален мотив. Загадките, които трябва да се разяснят никак не са малко. И накрая огледалото придава на книгата един напълно нов оттенък. Тук вече не знаете къде свършва действителността и къде започва фантастичното. Солнцева предоставя крайната интерпретация на нейните читатели.

Един прочит няма да ви бъде достатъчен ако имате желание да си отговорите на всички въпроси, които са поставени в книгата. Затова четете внимателно и се оставете Солнцева да ви покаже на какво е способна.

 

Моята оценка:
История –  5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.45)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |