Кървавите тайни на Градска готика

Ревю на „Градска готика“ на Брайън Кийн, изд. „Изток-Запад“

Една изоставена къща може да съдържа много злокобни тайни. Никога не се знае какво се е спотаило дълбоко в недрата й. Дали само мракът е нейният постоянен обитател или сред него се спотайват и други същества. Ще имате ли смелостта да прекрачите прага на подобна сграда? След това може и да не оцелеете… затова си помислете преди да направите тази крачка.

Брайън Кийн и романът му Градска готика са следващото попълнение в серията Magica на издателство Изток-Запад. Достойнствата на книгата са големи. Тя спокойно може да премери сили в едно съревнование с добрите хорър филми от последните няколко години. Мутирали същества, стара и изоставена къща, която е сцена на насилие и убийства, и много адренали се разкриват пред вас, докато сте в атмосферата на историята.

Книгата със сигурност ще спечели ако един ден бъде направен филм по нея. Джо Линч е добра алтернатива за избора на режисьор. Най-големият недостатък на Градска готика се дължи на минусите, които литературата има пред киното. В едно отношение един филм по романа би бил несравнимо по-добър от текста: начинът да се въздейства. Със сигурност ефектите на модерното кино биха направили от книгата на Кийн превъзходен филм на ужасите. Последният, стига да бъде реализиран, ще съперничи на Пещерата, Очите на скалите или на Погрешен завой. Можем само да се надяваме, че един ден потенциалът на Градска готика ще бъде разгърнат в киното.

Българското издание съдържа само един недостатък. Лично аз се надявам, че от изд. Изток-Запад просто са бързали да пуснат романа на пазара и затова не са прегледали хубаво текста за печатни грешки. Невъзможно е в един текст такива да отсъстват напълно. Друг е въпросът, че на някои страници от Градска готика те са повече от очебийни, което разваля удоволствието от четенето. На едно или две места личат редакции, които явно не са коригирани и от изречението почти нищо не се разбира.

Сюжетът на Брайън Кийн започва с типичната история за един хорър филм. Група млади тийнейджъри решават да свият от пътя. Връщайки се от рап концерт шестима приятели (съответно три момчета и три момичета) сами се набутват в неприятности. Вместо да се приберат мирно и тихо вкъщи, те се озовават в непознат квартал. Улична банда от негри явно е недоволна от присъствието им. След кратък сблъсък с бандата шестимата побягват из непознатия квартал.

Типично за филмите на ужасите е, че героите сами попадат в капана на смъртта. За нас, тези, които сме отстрани, действията им винаги са нелогични. „Защо, по дяволите, ви трябва да ходите там? Я се прибирайте обратно!“ – горе-долу такива мисли ни минават докато наблюдаваме млада блондинка, лутаща се сама из гората, или младо момче, което разглежда изоставена постройка.

Изборът на място за развитие на действието също е добре познато за хорър филмите. Обикновено това са забравени и затънтени градчета, в които рядко се отбиват хора. Изоставени поради някаква злополука или инцидент, тези места крият своите ужасни тайни, с които не бихте искали да се сблъсквате. Но група младежи някак успява да се озове на грешното време и на грешното място. След което е време клането да започне! Именно в това е силата на хорър историите: успеят ли да те грабнат от първите минути, те със сигурност ще те държат в напрежение докрая.

В Градска готика страхът е състоянието, което ще ви владее, докато проследявате съдбата на шестимата младежи. Тук е необходимо да предупредя, че книгата не е много подходяща за деца, ненавършили поне 12 години, тъй като е изпълнена с кървави сцени и моменти на насилие. За почитателите на ужаси (какъвто съм и аз) обаче романът на Кийн е истинско удоволствие.

Влизайки в необитавания имот, напълно сами и късно нощем, шестимата герои веднага установяват, че вече няма път назад. Само след няколко минути огромен мъж размазва главата на тяхната приятелка Кери и на едно от момчетата – Тайлър. Случват се гадости! – това е девизът на Градска готика. Ще можете ли да ги понесете?

Изоставената къща е зазидан отвсякъде лабиринт, от чийто стени измъкване няма и едва ли би могло да има. Ефектът е подсилен с различните боклуци, изпражнения на плъхове и други гадости, които са основният интериор на този дом. На какви същества се натъква групичката? Мутанти? Хора, които убиват за удоволствие? И защо никой от квартала досега не е известил за съществуването им? Докато останалите оцелели си задават подобни въпроси, времето, в което им остава да живеят, все по-бързо изтича. През цялото време сюжетът на Градска готика е непредвидим и напрегнат. Гадостите, с които оцелелите се сблъскват с всяка минута стават все повече и повече.

Става ясно, че съществата, които ги дебнат, никак не са малко. Тук бих искал да се върна на горния си пример за киното. Несъмнено всичките тези уроди биха изглеждали блестящо, пресъздадени във филм. Мръсна плът, покрита със слуз, рядка коса, огромни гениталии, атрофирали крайници – единствено киното може да пресъздаде този ужас във всичките му измерения. До края на историята не става ясно плод на какъв експеримент или на какво нещастно събитие са тези същества. Това донякъде различава Кийн от останалите автори на хорър истории, които, за да дадат обяснение, прибягват до банални отговори като експерименти на военни или изтичане на химикали.

Съществата, които живеят в изоставения имот, са физически силни и винаги готови да се нахвърлят и разкъсат своята жертва. Освен това някои от тях обичат и да се гаврят с труповете на жертвите си. Един също рядък елемент, който често бива игнориран в този тип истории. Допирът между мутиралите същества и хората винаги е с една цел – убийство или разфасоване на трупа. Понякога се акцентира върху телесното насилие над жив човек, експериментът с тялото и нивота на болка, които то е способно да понесе. В най-голяма степен табу се оказва некрофилията. Много рядко ще видите в някой филм изнасилване от страна на урода спрямо човека. Тази тънка граница почти никога не се прекрачва, тъй като малцина биха били способни да я понесат.

Брайън Кийн обаче прекрачва това табу, което превръща Градска готика в изпитание за хора със силна психика. Освен прекрасните описания на изкормване на хора, книгата съдържа и множество моменти на напрежение. Героите почти винаги са на косъм от смъртта. Уродливите същества са гладни и онова, което искат, е да се нахранят. В процеса на преследване жертвата също става ловец, а ловците минават в ролята на плячка. Това е другият важен мотив за всяка добра хорър история – как светогледът на героите коренно ще се промени. Докъде ще стигнат те, за да спасят живота си и да оцелят поне още няколко часа.

Натъквайки се на всякакви гадости, виждайки как пред очите им техните приятели умират един по един, на останалите от групата не им остава нищо друго освен да се борят със смъртта. В това отношение трябва да се признаят умелите похвати на автора, които успява да поддържа напрежението. Героите винаги са на крачка от смъртта, гонени от яростна тълпа уроди. Изход няма! Липсва и чист въздух. Всичко около тях е спарено, лепкаво и пълно с фекалии. Любителите на ужаса знаят, че най-важното е по какъв начин всеки един от героите загива и как се бори преди това за своя живот. В това се състои върховният екстаз на напрежение. Не искаш да гледаш всичко, което се случва, но нещо те приковава да не откъсваш поглед. Да четеш или гледаш докато пред очите ти се разиграват сцени, прекрачващи множество табута.

Случват се гадости – няма защо да се лъжем. Никога не се знае по какъв начин ще приключи животът. Как ще се появи смъртта. Романи като Градска готика не само че напомнят за това, колко смъртни и крехки сме, но и подлагат на изпитание психиката ни да читатели (или зрители, когато става въпрос за филм).

Връщам се отново върху странните същества, които живеят в изоставената къща, защото тяхното съществуване е в разрез със законите на природата и живота. Уроди, които реално няма как да оцелеят понеже природата винаги убива по-слабите, са намерили начин да се приспособят към живота. Именно тук е цялата загадка на Градска готика – в реалния свят има същества, чието наличие е колкото нереално, толкова и противоестествено.

За да засили напрежението Кийн поставя в капана на къщата и един случаен крадец на метали, който има намерение да претараши изоставения имот. Докато в него се вършат жестоки кланета, бандата негри размишляват дали няма да е добре да видят какво е сполетяло групичката, дръзнала да се влезе в тайнствената къща.

Ще успее ли някой да се спаси от огромния капан на смъртта. Какви ще бъдат табутата, пред които Брайън Кийн ще ни изправи и още много въпроси намират своя отговор на стрниците на Градска готика. Като почитател на подобен род четива, бих могъл да кажа, че то е сред най-добрите в жанра, които са излизали на хартия през последните няколко години. Силно се надявам, че книгата ще види реализация на големия екран, за да накара още веднъж да съпреживеем кошмара на тази история.

Стилът на автора е оригинален, елементите, които използва, за да създаде непредвидими обрати в книгата, са повече от очакваното за подобен род четива. Това превръща Градска готика в един от отличните хорър романи, издавани през последните няколко години. Емоционалният заряд на книгата, както споменах, никак не е малък. Толкова табута се преминати, че ако сте със слаба психика или просто не харесвате екстремните ужаси, ще оставите романа на Кийн още след първите няколко страници.

Колкото до сюжета, той ползва някой и друг добре познат елемент от филмите на ужасите, но е разработен старателно. Отдадено е внимание на детайлите, на малките подробности, с помощта на които Градска готика успява да ви въвлече в света на уродите, които я обитават.

Остават ви множество теми за разсмисъл, които този жанр поставя: къде са границите между човека и животното (в смисъл на животинско и диво)? Лесно ли биват прекрачвани? Докъде би могла да издържи човешката психика? И не на последно място – на какво е способен човек, за да се бори с всички сили за съществуването си? Обичате ли филми и четива, в които се съдържа много ужас, има огромно количество кръв и от сенките дебнат страшни и противни същества, то доверете се на Градска готика от Брайън Кийн.

 

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5+
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 4.50
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Отличен (5.50)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Хубава книга, макар че Кийн има и по-добри (Darkness on the edge of town, примерно). Но е хубаво, че автор като него излиза и у нас – препоръчителен за фенове на Ричард Леймън и Клайв Баркър или на който и да било от другите, творящи в т.н. „сплетърпънк“ поджанр 😉