Краят на Артур и рицарството
Излезе „Смъртта на крал Артур“ от ИК „Изток-Запад“.
Когато говорим за епохата на Средните векове и за рицарството, крал Артур неизбежно изниква в съзнанието ни. „Смъртта на крал Артур“ е вторият роман за тази седмица, който използва легендата за безстрашния британски монарх, като отново става дума за смъртта му.
Нещо повече, тук неговата смърт се асоциира и с краха на рицарството. „Смъртта на крал Артур“ отново е средновековен роман, създаден някъде около 1230 г., с неизвестен автор. Това е последната пета част от романния цикъл Ланселот-Граал, в която на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство до този момент е гарантирал именно крал Артур.
В началото и в края на произведението авторът се назовава с името Уолтър Мап, но днес е известно, че този висш служител в двора на английския крал Хенри ІІ Плантагенет умира през 1209 г., което значи, че е невъзможно той да е написал „Смъртта на крал Артур“. Анонимният автор на творбата е прибягнал до литературна мистификация – често използван прийом от средновековните писатели, които предпочитали да обвържат творбите си с някое известно име, вместо да изтъкват своето.