Космически „стражи“ ще бдят над Земята

Най-голямата в историята на света до момента програма за наблюдение на Земята за граждански цели вече е в ход. Това стана възможно, след като Европейската космическа агенция (ЕКА) изстреля успешно от космическия център в Куру, Френска Гвиана, ракета носител „Союз-СТ“, която достави в орбита спътника Sentinel – 1a.

Сателитът с маса 2,3 тона на ниска орбита с височина 693 км е първият „страж“ от амбициозния проект със същото име, част от програмата „Коперник“ (Copernicus) за мониторинг на околната среда. Изстрелването е първата от общо 6 мисии на „сентинели“ (от англ. – пазещ, бдящ, нащрек) на обща стойност 7,5 млрд. евро. Тяхната задача е да анализират денонощно планетата, както никога не се е правило досега.

Конкретно този спътник, чиито специални данни от наблюдение на Земята незабавно стават достъпни за оперативните служби, ще следи морските транспортни зони и морската околна среда като цяло – ще търси нефтени разливи или кораби съобразно целите на морската сигурност. Също толкова важно е, че ще следи и за стихийни бедствия и ще картографира с цел улесняване оказването на хуманитарна помощ при кризисни ситуации. S1a ще наглежда и морските зони, покрити с лед, както и арктическата околна среда, ще засича опасностите от движение на земната повърхност, а също и ще картографира повърхността на сушата: гори, водоеми и почви, както и селскостопански масиви и насаждения.

Всичко това е възможно благодарение на суперрадара SAR, с който е оборудван – 12-метрова антена, която излъчва микровълни и така „вижда“ през облаци, както и през тъмната част на денонощието. При това в непрекъснат режим. Това ще му дава възможност да предоставя цели 2,5 терабайта информация всеки ден – абсолютно безплатно при това. Освен за всичко друго, тя може да се използва за засичане на земетресения и изригвания на вулкани. S1a ще покрива повърхността на Европа, Канада и основните морски пътища на всеки три дни, въпреки че ще „посещава“ Северния полюс до 14 пъти на всеки 24 часа.

Сателитът се експлоатира в четири режима за формиране на изображения с различна разделителна способност (до 10 м) и обхват (до 250 км), като предоставя надеждно и повторяемо следене в обширни райони. Апаратът е разработен, конструиран и тестван от френската корпорация „Талес Аления спейс“, което й е отнело 12 г., а експлоатационният му срок е 8 г.

S1a, с два соларни панела по 10 м. дължина всеки, ще бъде последван след година и половина от „близнака“ му – Sentinel – 1b, с който ще са на полярна орбита и в една и съща орбитална равнина, „за формиране на изображения на принципа на радиолокационното синтезиране на апаратурата“, посочва Европейската комисия. Оттам уточняват, че това изстрелване представлява крайъгълен камък за „Коперник“. Програмата е втората по големина европейска такава след „Галилео“ (европейска конкуренция на американската навигационна система GPS).

„Космосът е приоритет за ЕС. Бюджетът за двете водещи европейски космически програми, „Коперник“ и „Галилео“, е осигурен за следващите седем години. Почти 12 милиарда евро ще бъдат инвестирани в космически технологии“, заяви зам.-председателят на ЕК, отговарящ за промишлеността и предприемачеството.

Програмата „Коперник“ може да има много приложения. „Стражите“ ще осигурят редовното наблюдение и следене на земните подсистеми – атмосферата, океаните и повърхността на континентите, и така ще могат да доставят надеждна, потвърдена и гарантирана информация в помощ на екологията, транспорта, нефтогазовата промишленост, застрахователното дело, сигурността и дори селското стопанство. Например през някой от сателитите на програмата може да отчита влажността на земеделски масив, степента на поливане, на развитие, бъдещия добив.

Регламентът за програмата, за който вече е постигнато политическо споразумение от Съвета на министрите на ЕС и от Европейския парламент, освен целите и управлението, определя и финансирането за периода 2014 г. – 2020 г. – около 4,3 млрд. евро. Проучванията показват, че програмата „Коперник“ би могла да доведе до финансови ползи в размер на около 30 млрд. евро и да създаде почти 50 000 работни места в Европа до 2030 г.

Интересен факт е, че космодрумът на Европа се намира сред тропическа джунгла. Нашият континент изстрелва своите космически апарати от… Латинска Америка. Европейският порт на Европа, каквото е мотото на космодрума, от който бе изстрелян Sentinel – 1a, се намира в град Куру, във Френска Гвиана. Де факто територия на Франция, тъй като има статут на отвъдморски департамент, на 9 часа полет от Стария континент, граничещ с Бразилия и Суринам. Мястото е уникално за изстрелване на апарати в орбита – намира се на едва 500 км от екватора, което дава допълнителна енергия при изстрелване, защото се използва скоростта на въртенето на планетата, която тук, на 5 градуса северна г.ш., е около 1700 км/ч (460 м/сек). Това дава най-голям допълнителен импулс енергия при изстрелване на ракета от Земята. За сравнение, от Кейп Канаверал в САЩ, скоростта е само 406 м/сек.

Тази техническа подробност прави възможно изстрелването на сателити във всякаква посока, на всяка орбита, независимо от наклона й и височината й. Също така маневрирането на сателитите излиза много по-икономично, а това пък увеличава живота им, тъй като хабят по-малко гориво.

Центърът, с площ от 1000 кв. км, функционира от 1968 г. Създаден е от Франция, която впоследствие решава да го предостави на Европейската космическа агенция през 1975 г. Той има и друго предимство – 90% от територията на Френска Гвиана е ненаселена, гъста джунгла, а на изток също няма население – там е Атлантическият океан. Повечето изстрелвания са именно в тази посока и ето защо при падането на първите степени на ракетите или, за съжаление понякога и това се случва – останки при взривили се летящи апарати, падат във водата и не застрашават хора.

Изстрелванията се извършват винаги в тандем от триото – Европейската космическа агенция (ЕКА), Френската космическа агенция CNES и публично-частната компания „Арианеспас“. Европейската космическа агенция плаща две трети от годишния бюджет на космодрума, а френското правителство, чрез CNES, отговаря за сигурността и безопасността – в комплекса е разположен отряд на парижката пожарна, а отвън – по суша, въздух и вода, охранява френската армия. Ето защо на входа на космодрума винаги има бронетранспортьор с тежка картечница, а наблизо е построена база за военни хеликоптери. Триото си е поставило за цел да изстрелва всеки месец по една ракета носител, макар че този месец може да е и своеобразно изключение, тъй като към края на април е планирано ново изстрелване – на „лекотоварна“ Вега.