„Завръщането на първия отмъстител“ – ревю от Станимир Ставрев

През последните 10 години видяхме изгрева на различни жанрове в киното. Фентъзито имаше своите най-силни мигове с поредици като „Хари Потър“ и „Властелинът на Пръстените“, докато не предаде щафетата на тинейджърските драми и вампирите със „Здрач“. През 2008 година обаче два филма успяха да вдъхнат нова искра живот на един жанр, който пусна корени още през 1978 година и който успя да се наложи като най-популярния и печеливш жанр в киното днес. Филмите са „Черният рицар“ и „Железният човек“, а жанрът е този на комиксовите герои.

Днес комиксовият жанр е по-популярен от всякога. Супергерои властват над анимационния свят с поредици като Отмъстителите, Лигата на Справедливостта и Батман, а „Зелената Стрела“ и „Агентите от ЩИТ“ държат зрителите приковани пред малките екрани. Успехът на сериали като „Живите мърви“ и филми като „300“ показа, че комиксите не са единствено със супергерои и затова и виждаме десетки нови адаптации всеки ден.

Най-големият успех засега обаче имат титаните в комиксовата индустрия Марвел и ДС. Този април ние отново имаме възможност да се завърнем в света на Отмъстителите с новия филм на Марвел, „Завръщането на първия отмъстител“. Въпреки че не е директно продължение на първите части, филмът би бил объркващ за хора, пропуснали да гледат „Капитан Америка: Първият отмъстител“ и „Отмъстителите“.

Филмът се развива в настоящето, където младият Стийв Роджърс се е превърнал в една неактуална легенда от миналото. Изобразявайки един ходещ и дишащ анахронизъм, Капитанът изпитва трудности в наваксването с темпото на един все по-дигитализиращ се свят. Затова и когато безскрупулният фантом Зимния Войник, смятан от мнозина за игра на въображението, започва редица организирани атентати и покушения, Стийв открива, че е изправен срещу противник, превъзхождащ го във всяко едно отношение. Намиращ се на непознато място в непознато време и обграден от хора, на които не може да вярва, Стийв Роджърс трябва да преоткрие ценностите и идеалите, които изразява образът на Капитан Америка, за да намери начин за спасение от безпощадния щурм на Зимния Войник и от една ужасяваща тайна, датираща още от студеното и далечно минало.

Като филм „Завръщането на първия отмъстител“ е много по-различен от предшественика си. Докато първата част беше фантастичен филм за Втората световна война и произхода на един от най-важните комиксови супергерои от 40-те, то вторият филм клони повече към трилър за конспирации и екшън. Трудно бих могъл да сравня тези два филма като качество поради множеството им различия, но със сигурност мога да потвърдя, че втората част е по-забавна и интересна.

Първият час от филма е толкова добре направен и структуриран като филм, че човек остава с впечатлението, че този филм може да се превърне в един нов стандарт за комиксовия жанр. Диалозите са доста по-значими и многобройни от това, което сме свикнали да очакваме от Марвел. Героите са по-дълбоки и интригуващи, а сюжетът – по-преплетен и неочакван. Първият час от филма със сигурност може да се сравнява по-усещане с „Железният човек“ или трилогията на Нолан за Батман, тъй като филмът е много по-силно установен в реалността, отколкото са филмите за Хълк, Тор или дори Отмъстителите. Финалният час, уви, е типичният за Марвел екшън, изпълнен с множество експлозии, престрелки и битки, които биха могли да очароват дори и Майкъл Бей. Потенциалът на филма, за нещастие, е ощетен от желанието на Марвел да използват героя на Капитан Америка в още десетки филми и колаборации, лишавайки го от възможността да надскочи очакванията на публиката и жанра.

Актьорската игра и героите като цяло са на нетипично високо ниво за продукция на Марвел, сравнима единствено с филмите им по Железния човек. Крис Евънс е повече от убедителен в изобразяването на един изпълнен със съмнения и несигурност Капитан, издигайки Стийв Роджърс до второ място в личната ми класация за герои на Марвел, малко зад Тони Старк на Робърт Дауни Джуниър. Учудващо, дори прелъстяващата Наташа Романова показва повече от характера си, отколкото в „Отмъстителите“. Феновете на Черната Вдовица и всички мъже по света като цяло ще останат очаровани да разберат, че Скарлет Йохансон има 3 пъти повече екранно време отколкото във всички останали филми на Марвел взети заедно и сценарият най-накрая ѝ позволява да покаже малко повече гъвкавост, дълбочина и актьорски талант.

Ветераните Самюъл Джаксън и Робърт Редфорд също не остават по-назад, наелектризирайки филма със самото си присъствие и показвайки, че филмите за супергерои могат да бъдат нещо повече от непрестанен тупаник между Тор и Локи. От всички обаче най-сериозни впечатления оставя Себастиан Стан, който успява да пресъздаде смразяващо добре наемника Зимния Войник. Подобно на Том Харди в „Черният рицар: Възраждане“, Себастиан Стан играе с маска през по-голямата част от екранното си време, всявайки чувството за страх и неизбежна гибел единствено с очи и тяло. За разклика от Том Харди обаче Себастиан почти не разполага с реплики във филма, показвайки колко ефективни могат да бъдат погледът и езикът на тялото. Добро представяне правят и Франк Грило и Антъни Маки, с ролите си на злодея Кросбоунс и героя Сокола, които, макар и с ограничено екранно време и сценарий, успяват да добавят нужната динамика и разнообразие.

Визуално, „Завръщането на първия отмъстител“ е няколко крачки пред останалите филми на Марвел. Красив, динамичен и изпълнен с цвят, вторият филм на Капитан Америка е пълна противоположност на мрачната и сива военна визия на първата част. Намалената употреба на компютърна анимация във филма е едно от най-позитивните неща, които може да се каже за стила на този съвременен екшън, а 3D-технологията изглежда на място за първи път от много време насам. Действието е плавно и всеобхватно, с изключение на няколкото по-накъсани битки във филма, през които човек трудно разбира кой какво точно прави.

Музикално, филмът не е нищо повече, но и нищо по-малко от очакваното. Музиката се смесва добре, особено с екшън сцените, но през повечето време дори не се забелязва. Единствено по-специално впечатление прави музиката при появата на Зимния Войник, която допълнително подхранва сцените му с усещане за ужас и неминуема смърт.

За финал ще кажа, че Captain America: The Winter Soldier е един амбициозен екшън трилър, готов да надскочи рамките на жанра си, но прекалено неуверен, за да направи нужните рискове, ощетявайки креативния потенциал и запращайки се в посредственост. Въпреки всичко, втората част за Капитана е едно от най-добрите допълнения към колекцията от филми на Марвел, което със сигурност не трябва да се пропуска от никой фен на комиксовия жанр и летните екшън блокбъстъри.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 5
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. добър (4.60)