2 коментара
марс скали

Защо Марс?

В третата статия от поредицата, посветена на колонизацията на Червената планета, ще разгледаме защо именно Марс е подходяща да бъде следващата стъпка на човечеството в Космоса

Изображение с име: earth-moon-mars-size-comparisonsДойде време да обърнем внимание и на този въпрос, който често тормози както критиците на Mars One, така и по-малко скептичните мечтатели. Според тях, планетата Марс не е най-подходящият космически обект, който трябва да бъде заселен от хора, а да кажем Луната – защото е по-близо, и човешкият вид вече е достигнал  до там (т.е. – средата не е толкова непозната), или Европа – луната на Юпитер, на чиято повърхност (почти със сигурност) има океан, и дори тънка атмосфера, съдържаща кислород.

Някои по-смели в теориите си кандидат-изследователи дори твърдят, че би трябвало да се изчака докато технологиите се развият и, когато бъде достигнато нужното ниво, човечеството да се устреми не към съседните скучни и безполезни небесни тела, а към планета, подобна на Земята, някъде отвъд границите на Слънчевата система. Всъщност, в това има смисъл, и едва ли имаучен, свързан по каквато и да е линия с изследването на Космоса, който тайно (или явно) да не мечтае за същото – един ден да можем да излезем от границите на собствената си Слънчева система, и да открием нови и годни за живеене планети. Засега обаче, това е възможно само във филмите и сериалите, а ако чакаме техниката да се развие дотолкова, че да осъществи тази мечта, но без преди това да се правят изследвания в по-достъпни граници, едва ли изобщо някога ще бъде постигнат реален напредък.

Техниката се развива, когато пред нея се поставят предизвикателства – не теоретични, а реални. Първите пътешественици до съседни континенти не са и сънували че един ден до същите места ще може да се достига за броени часове със самолет, но те неволно са допринесли за този прогрес. Именно затова, на първо време (което понякога може да означава и стотици години, но да се надяваме, че случаят не е такъв), изследователите трябва да се примирят с това, с което разполагат, и да се стремят към достижимото. Достижимото в този контекст предлага много предизвикателства и загадки, така че би трябвало да е повече от достатъчно.

Изображение с име: jb_modern_subj_e
Сивият пейзаж на Луната предлага малко разнообразие - само кратери, някой и друг луноход и някое знаме, тук-там...

В такъв случай – защо не Луната? Всъщност, съществуват проекти за изграждане на база на Луната и някои от тях ще бъдат разгледани в последната статия от тази поредица. Съществуват и много класически фантастични произведения, в които Луната е населена (от хора или извънземни), което доказва, че тя отдавна вълнува въображението не само на поетите и лунатиците, но и на хората, които мечтаят да изследват и покоряват нови светове. В днешно време обаче разполагаме с достатъчно информация, която доказва, че дори суровата обстановка на Марс би ни изглеждала като приятно място за живеене, в сравнение с Луната. Луната има незначителна атмосфера и магнитно поле (за повече данни в цифри – Уикипедия ) и – вероятно, замръзнала вода, в някои от кратерите си. Марс Уан разчита на това, че чрез преработване на компонентите от марсианската атмосфера, може да се набави годен за дишане въздух за колонията, а водата, необходима за живот на хората, може да се извлича от почвата – това няма как да стане на Луната. А има и други причини, заради които тя би била непривлекателно място за заселване – един лунен ден продължава месец, а гравитацията е прекалено ниска (значително по-ниска и от тази на Марс), което би довело както до по-трудната адаптация на кандидат-колонизаторите, така и до по-големи рискове за здравето им. Вероятно в бъдеще ще стане възможно да се изгради колония на Луната, но не и самоиздържаща се колония, а такава, която ще поглъща огромни средства за поддръжка. 

Може би е редно поне бегло да се спомене и другата съседна на Земята планета – Венера. Нейната колонизация рядко е тема за размисъл за когото и да е, тъй като минималната температура на повърхността й е около 400 градуса, а атмосферното налягане е буквално смазващо. Освен това, както беше споменато по-горе, повечето кандидат-изследователи мечтаят за изследване на чужди звездни системи, затова, логично, ако някога искаме да се доближим до сбъдването на тази мечта, трябва да се стремим към границите на Слънчевата система, а не към центъра и (поне докато някой не изобрети свръх-светлинен двигател, хипер скок или Старгейт, или нещо от този род…).

Изображение с име: 21625b
Европа със сигурност открива интересна гледка към Юпитер.

Спътникът на Юпитер, Европа, също като Марс и Луната вълнува умовете на фантастите и вероятно някой ден ще бъде покорен от хората (т.е. не буквално – в смисъла, в който Луната беше покорена) и ще бъде изследван детайлно. Предполага се, че повърхността му е покрита с лед, под който има течен океан, подобен на земните. Този океан е едно от местата в Слънчевата система, където е много вероятно да бъде открит някакъв живот. Повърхността на тази луна определено е привлекателно място за изграждане на научна база, но няма как да бъде достигната в наши дни. Както беше описано в предишната статия – пътуването до Марс е дълго и крие неизследвани рискове, затова засега не би било добра идея да се рискува с по-далечни дестинации. Освен това, след Марс има Астероиден пояс, чието преминаване едва ли би било възможно при сегашното технологично ниво на космическите кораби. Дори и да бъде достигната от хората, Европа едва ли ще бъде колонизирана, тъй като е прекалено студена – средната температура е около -180 градуса по Целзий (на Марс е около -65), а и колонията/изследователската база ще трябва да бъде изградена върху лед.

От тази красива карта, създадена от Марсианско общество - България, може да се види как изглеждат двете полукълба на Марс.
Изображение с име: mars-viking
Според някои ентусиасти-изследователи истинските цветове на Марс са много подобни на земните.

В сравнение с всичко, изброено досега, планетата Марс изглежда относително приемлив вариант. Тя е наполовина по-малка от Земята, а повърхността й е студена (радиоактивна) пустиня, в която понякога се завихрят чудовищни ветрове. Засега не се знае каква би била реалната полза от заселването й, като изключим мечтата за колонизация на чужди планети и разширяването на границите на човешкото познание. На Марс не са открити полезни изкопаеми – поне официално. Това, което със сигурност се знае, е, че по-голямата част от почвата и скалите са изградени основно от базалт, а на някои места се среща и хематит (желязна руда) в неголеми количества. Едва преди дни един от по-старите роувъри на НАСА – Опортюнити, откри следи от вода в скалите, което потвърждава хипотезата, че на повърхността на планетата някога е имало течаща вода със състав като този на земната, а вероятно и живот – поне под формата на микроорганизми. Много от изследванията показват, че Марс е била изключително подобна на Земята планета – открити са и корита на реки, а дори днес оранжевите скали и жълтеещо небе напомнятза някои от земните пустини (за сравнение – Европа сигурно ще е доста трудно място за свикване не само заради студа, но и заради огромната газова планета, която ще доминира в небето). Вероятно учените биха разбрали много за бъдещето на нашата планета като изследват Марс, и това е една от причините, които оправдават интереса към нея. Това, че марсианското денонощие е със съвсем малко по-дълго от земното, също ще спомогне за адаптацията на колонизаторите. Освен това, температурата, макар и да изглежда ужасно ниска (както беше споменато – средна температура около -65 градуса по Целзий, на места достига приятните 25 градуса, но това е без значение – заради радиацията, ниското налягане и неподходящия за дишане от хора въздух,  на космонавтите едва ли ще им се прииска да свалят скафандрите) не е трудна за овладяване при сегашното ниво на технологично развитие.

Изображение с име: fig.2.25
Каналите на Марс, открити от Джовани Скиапарели, и изследвани от Пърсивал Лоуел.

Марс е обект на кошмари и мечти от столетия – трудно е да бъдат изброени всички произведения на литературата икиното, които са вдъхновени от нея. В началото на миналия век, дори сериозни учени-астрономи са вярвали, че планетата е населенас разумни същества. Американецът Пърсивал Лоуел написва три книги по темата, в които се прокарва идеята, че на Марс има канали, създадени от интелигентни форми на живот, но по-късно е доказано, че въпросните канали са само оптическа илюзия. В един от първите и най-известни романи за извънземно нашествие – „Война на световете” на Хърбърт Уелс, родната планета на извънземните е Марс – това доказва, че повече от столетие хората, съзнателно или не, се стремят към разкриване тайните на тази планета.

Може би моментът за това е дошъл, и ползите от завладяването на Марс ще се разкрият с времето, след като човечеството се установи трайно на повърхността й.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата