1 коментар
avc

Андрей Велков: „Друго си е да четеш литература, написана на родния ти език“

Интервюто с Андрей Велков е второто от поредицата „Седмица на българската фантастика“. Неговият първи роман, „Български психар“, както и бъдещите планове за поредицата, са нагледен пример за успешен дебют по нашите ширини.

Продължаваме с нашата поредица „Седмица на българската фантастика“ с второто интервю. Този път под светлините на прожектора е Андрей Велков, който пожъна истински успех с дебютния си роман „Български психар“.

– Кой е Андрей Велков?

36-годишен. Завършил съм политология и маркетинг. Занимавам се със собствен бизнес. Дълги години балансирам между съзидателното и разрушителното начало в себе си, което е енергоемко, но изключително забавно. Старая се да съм добър човек.

– Миналата година направи сефтето с „Български психар“. Разкажи ни повече за романа.

Това е една история за похабения потенциал и липсата на избор да си положителен герой, ако искаш да успееш в нашата мила татковина. История какво би се случило, ако момчетата от моето поколение бяха решили да обърнат тоягата, вместо да се опитват да спазват правилата или да се спасяват през терминалите.

Изображение с име: av2На фона на една позната мутренска история съм показал какво се случва със страната ни през годините на т. нар. „преход”, излагайки на показ цялата му уродливост. Паралелно разглеждам биографията на главния герой Петър и неговите приятели. Как от нормални момчета се превръщат в нещо друго, но не губят хумора си.

– „Български психар“ не е фантастика, но очевидно е писана от фен на фантастиката, а и има един много интересен фантастичен край (един от трите възможни) с извънземна инвазия. Какво те провокира да включиш такова нещо в криминале?

„Провокира” не е точната дума, „криминале” също, „Български психар” е малко по-широкоспектърен. Това поисках и това направих, от самото начало бях решил да вкарам един фантастичен финал. Сега, във втората част – „Български психари”, пак ще има момент, в който се заигравам с любимите ни жанрове.

– Ще напишеш ли някой ден фантастичен роман?

Да. Няма да конкретизирам кога, след още няколко книги ще е навярно, трябва да натрупам още литературни мускули. Но, да, имам една голяма идея за фантастичен роман и определено смятам да я реализирам. Повече от десет години работя по концепцията, в един момент ще се самозаточа на някое пусто място и ще я напиша.

– Доколкото знам, имаш и доста важна роля в Библиотека „Галактики“ на „Колибри“. Каква е тя всъщност? Какво те мотивира да действаш за съживяването на тази марка?

Фактически аз съм създателят на тази библиотека и тя е моя идея. Ядосвах се, че на български системно не излизат някои от най-добрите образци на фантастичната литература и един ден, след дълъг разговор с Жаклин Вагенщайн, която повярва в идеята, поредицата стана факт.

Не става дума за съживяване на марка, ако говорим на маркетингов език. „Галактика” е една прекрасна поредица, която за всички в българския фендъм е един мил спомен. „Галактики” е настоящето и бъдещето на издаването на фантастична литература и сега сме свидетели само на началото й. Проектът бавно, но сигурно набира скорост.

Изображение с име: 11595– Защо си толкова циничен – и на живо, и в романа си не се свениш да използваш неприлични думи.

Действието в „Български Психар” започва от средата на 90те. Тогава (а и сега) се говореше на такъв език в тези среди, да. Аз, в стремежа си да вкарам читателите „във филма”, съм се постарал да го пресъздам максимално достоверно атмосферата и смятам, че съм успял. И какво значи „цинизъм”, „неприлични думи”? Това е реалността, огледай се, ослушай се. Самата Вселена е цинична.

– Смяташ ли, че българите са психари?

Да, всеки живеещ в нашия Абсурдистан по един или друг начин изписхясва в един момент. Героизъм е да живееш тук.

Какво трябва да се промени в държавата ни?

Списъкът с неща, които трябва да се променят в България, е огромен, но нека да не забравяме, че всяка промяна първо започва от самите нас. Минеш ли осемнайсет години вече нямаш право да мрънкаш как всичко ти пречи, как системата е пре…цакана, как „човече, в тая шибана държава нищо не става”. Всеки носи отговорност за това, което му се случва. Не може само да искаш да ти се дава наготово, трябва и ти да добавяш стойност.

Иначе проблемите за оправяне са безчет – съсипано образование, неработеща здравна система, пълно недоверие в институции, политици, които защитават всичко друго освен обществения интерес. Станахме свидетели последните седмици на материали, които показаха, че държавата въобще не функционира правилно. За „държавниците” да не говорим, там темата е необятна.

Трябва да избием чалгата от съзнанието на хората. Не чалгата само като музика, а чалгата като начин на мислене. Вижте на какво заприлича България от този манталитет за едни петнайсет години – унищожена природа, обезверени хора, нулева обществена толерантност и съпричастност… Трябва да се научим да живеем заедно и да се разбираме, но не пречейки си, а помагайки си като извадим войнстващата простащина от уравнението. Освен това трябва фундаментална подмяна на ценностите – не трябва да са герои и модели за подражание някакви мутри, свиркаджийки, футболистчета и всякакви други малоумници, простаци и селяни, героите и моделите трябва да са хората на изкуството, учените и най-важното – хората, който успяват тук по нормален начин въпреки обстоятелствата.

– Какво мислиш за българската фантастична литература? Чел ли си фантастика от български автор и какво мислиш за нея?

Чел съм, да. Има много добри автори, но съм на мнение, че летвата трябва и може да се вдигне още. Чакам момента, когато българска книга ще стане световно призната и съм уверен, че това е само въпрос на време.

Изображение с име: av1– Въпрос от Калин от Фестивала на българското образование: Кои нови български текстове (фантастични или не) ти харесват?

В момента чета „Апарат” на Васото Георгиев и книгата започва с летящ старт. Иначе, последно бях впечатлен от поезията на Белослава Димитрова в „Начало и край” и сборниците с разкази „Следобеди, които…” на Сашо Христов и „Острови” на Стоян Ненов.

Като цяло се стремя да чета и да си купувам повечето български автори. Друго си е да четеш литература, написана на родния ти език, а и много ме радва, че нивото се качва осезателно.

– Трудно ли е да си писател в България? Защо? Сподели твоя опит с издаване на романа ти.

В България е почти невъзможно да си писател в професионалния аспект на думата. В България, с малки изключения, които са незначителни, човек е нещо друго, а писателстването е нещо като хоби. Това е предопределено от изключително свития пазар, почти нулевата покупателна способност на четящите и липсата на каквото и да е отношение на държавата към хората, които се занимават с писане. България е държава, която прави почти нищо, за да стимулира своите писатели и други хора на изкуството, но все пак бюджетът за подслушване е много по-важен от някаква си култура.

Издаването на моя роман се случи много лесно, защото „Колибри”, след толкова години успешна дейност, са изключително опитни професионалисти и когато видят нещо добро, веднага го разпознават и застават зад него с името си.

– Къде се виждаш след 10 години?

По това време се виждам на някой плаж, до някоя каравана, пишейки книга, а през останалото време забавлявайки се със семейството си и приятелите си. Дано.

Иначе, сериозно, ще съм си тук, в България, като се надявам бизнес начинанията ми да са се развили успешно, държавата най-накрая да е станала нормална и всичко най-накрая да е спряло да граничи с абсурда както сега.

Ще съм написал още няколко книги, а и силно се надявам, че тогава кинопроектът по „Български психар” и „Български психари”, чиито сценарий скоро ще започвам да пиша и който ще продуцираме с Жаклин Вагенщайн, отдавна ще е пример как в България може да се прави успешно и гледаемо кино на световно равнище.

– А какво е бъдещето на жанра според теб?

Фантастичната литература винаги ще е един от най-интересните жанрове и винаги ще се развива. С нетърпение през следващите години очаквам да се появят новите Толкин, Симънс, Кард, Стругацки и всички да прочетем книги, които да наложат нови правила в играта, показвайки ни нови светове и нови идеи.

– Пожелай нещо на читателите ни!

Четете много книги и не се съмнявайте, че България може да бъде едно прекрасно място за живот.

А ако искате да станете герои във втория Психар, сега е моментът, има още около месец от конкурса „Кастинг за психар” ,чрез който съм дал възможност на моите читатели да вземат реално участие в екшъна в „Български психари”, а той, уверявам ви, съвсем не е малко.

На екипа на Scifi.bg пожелавам да продължават все така с добрата работа. Напред и нагоре!

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата