Джордж Р. Р. Мартин за Scifi.bg: „Писането не е нещо, което се планира, то идва отвътре“

Този път ще пропуснем увода, в който разказваме кой е интервюираният и какво е постигнал. Дори да не си чел книгите му, то със сигурност си гледал или чул поне нещо за сериала по тях „Игра на тронове“, който се оказа хитът на годината. Свързахме се с г-н Мартин по телефона, вмествайки се някак си в натоварения му график, и проведохме с него интервю, в което го разпитахме за миналото му, настоящите му занимания и бъдещите намерения. Някои от въпросите ни бяха пратени от наши читатели чрез страницата ни във фейсбук, на която обявихме предстоящото интервю. Вижте какво си говорихме със световно известния писател:

Здравейте, г-н Мартин, как сте?

Много добре, благодаря, а Вие?

Аз също, благодаря. Първият ми въпрос е как станахте писател и какво Ви вдъхнови?

Не е било нещо, което да съм планирал и да съм направил нарочно. Просто винаги съм го имал в себе си, то е нещо, което идва отвътре. Още като бях малък обичах да си измислям различни истории и да ги разказвам на другите деца. Понякога дори ги писах и организирах групово четене или ги рисувах като комикси и ги продавах.

Станахте ли богато дете с тези продажби?

Не, но печелех достатъчно, колкото да си купувам комикси. Тогава основно от тях черпех вдъхновение.

Значи сте започнал от комиксите. А след това имаше ли някоя книга или автор, който да Ви окаже влияние?

Да, разбира се, аз четох много. Освен комикси, тогава ми харесваше и Робърт А. Хайнлайн. Неговите истории в непознати светове ме пленяваха и всъщност именно той ме насочи към научната фантастика. Когато бях тийнейджър излезе „Властелина на пръстените“, който също много ми хареса и повлия.

Преди да започнете хитовата си поредица „Песен за огън и лед“, сте писали и много други книги. Коя от тях Ви е любима?

Наистина съм писал много и ми е трудно да определя само една, но може би това ще е „Трескава мечта“ (Fever Dream). В нея разказах една много интересна история на двама много интересни герои. Но, разбира се, обичам и се гордея с всичките си книги. Е, да, днес съм много по-развит като писател и, когато се връщам към старите си романи, си намирам много грешки, които днес не бих допуснал и бих променил. Но тези книги вече са излезли и са част от моята история, която не мога, а и не искам да пренаписвам.

Разбира се, всеки писател започва отнякъде и еволюира. В крайна сметка вие стигнахте до „Песен за огън и лед“, която Ви донесе наистина много позитиви. Как се роди у вас идеята за нея и как започнахте тази дълга поредица?

Ами, всъщност не мога да отговоря на този въпрос, няма лесен отговор на него. Беше дълъг процес, въртяха ми се различни идеи в главата много преди да започна „Игра на тронове“. Но първият ми ярък образ е на това, как си представих сцена, в която Крал води сина си да гледа обезглавяване. Седнах и я описах, а след това описах и други свои идеи. Получи се една глава, после втора, трета и така постепенно всичко това оформи „Песен за огън и лед“. Не съм седнал отначало да планирам цялата история и да кажа „Сега ще пиша това“. Просто е нещо, което ми дойде отвътре.

Сега ще Ви задам няколко въпроса от наши читатели, свързани конкретно с „Песен за огън и лед“. Павел от София пита следното: Някои смятат Тирион за силно положителен, а други – за силно отрицателен герой. Към кое мислите, че е по-близо?

О, не, аз не мисля в такива граници. Няма такова нещо, не си представям героите си черни и бели. Те са просто хора, всеки от тях се смята за добър и прав за себе си. Тирион е любимият ми герой от книгата. Смятам, че е добър човек, но някои от нещата, които върши, говорят за обратното. Не мога да кажа дали е позитивен или негативен герой. По-скоро бих оставил феновете да го решат и дискутират.

Е, феновете нямат нужда от дискусии, за да се съгласят, че Нед Старк е положителен герой. Неговото отсъствие от следващите книги е очевидно – никой не може да запълни празнината, оставена от него, и никой не прилича на него. Съжалявате ли, че убихте Нед Старк толкова рано, може би можехте да го отложите за някоя следваща книга?

(Смее се) Да, разбирам защо е зададен въпросът. Обичах Нед Старк и го оплаквах, когато умря, беше ми наистина много тъжно. Но просто така се получи историята. Знам, че и на феновете им е тъжно, но не бих го променил, историята го изискваше.

Таня от Бургас пък се интересува от сюжетната линия на Джон Сняг. Той ще срещне ли най-накрая майка си в някоя от следващите книги?

Така е, героят наистина е интересен. Можете да очаквате още много разкрития около него в бъдещите книги и като цяло да остане важен герой. Но не искам да разкривам нищо.

Таня ще е разочарована от липсата на спойлер.

(Смее се) Ами само толкова мога да кажа.

Атанас от Димитровград: Смятате ли, че силите, които движат човешката история са същите, които движат и Вашите герои в книгите – например жаждата за власт, сексуалното привличане и т.н.

Да, определено. Моята история се случва в несъществуващ свят на две земи, разделени от голямо море. Това е невъзможна обстановка, но моите герои са определено хора, и то съвсем истински такива. Те мислят и разсъждават като нормалните хора и са движени от същите сили. За мен главната движеща сила е конфликтът – човешките конфликти са в центъра и на моята история, и на човешката история. Опитах се да хвана конфликтната природа на човека и да я използвам за своите романи.

А смятате ли, че същото важи и за политиката днес?

Да, определено, не виждам защо да не е така. Това надхвърля времето.

Иван от Пловдив смята, че Вашите истории са доста цинични.

(Смее се)

Героите умират по ужасни начини, кръвопролитията и сексуалните извращения са обичайна гледка. Защо сте толкова брутален към героите си?

В смисъл? Не разбирам въпроса.

Защо сте толкова брутален към тях, защо ги подлагате на такива ужасни страдания и ги прекарвате през неприятни сцени?

Аз не съм брутален към тях, те сами са брутални помежду си! Аз просто разказвам историята. Сериозно, струва ми се, че много хора романтизират Средновековието и си го представят като забавно и весело време, в което бляскавите принцове обикалят с белите си коне и пращат въздушни целувки на девойките. Но в действителност това е много далеч от истината. Аз искам, когато разказвам историята си, да бъда максимално искрен и откровен, не искам да спестявам нищо на читателя. За съжаление такива неща наистина са били обичайни за онези времена и нямаше как да ги оставя извън романите ми.

Разбирам, държите да кажете истината, дори тя да боли.

Точно така, да.

Мария от Русе се интересува какво ще правите, когато завършите и последната си книга от тази поредица, „Мечта за пролет“.

Това е доста труден въпрос. Наистина не знам. Наумил съм си много неща, имам няколко нови истории предвид, както и идеи за продължения на някои от старите ми книги. Толкова много идеи и толкова много посоки, които мога да поема. Но преди да дойде този момент, имам да завършвам още две книги. Не знам кога ще стане това, затова не знам и какво ще правя след това. Мога да ви отговоря нещо сега, но отговорът ми през 2011 най-вероятно ще е коренно различен от отговора ми през 2020. Но определено ще продължа да творя нещо.

Значи Вие всъщност пишете, когато можете и имате вдъхновение, а не спазвате стриктни крайни срокове, така ли?

О, (смее се), не съм много добър с крайните срокове. Никога не успявам да ги спазвам. Пиша бавно. Знам, че това вече не е много обичайно, днешните писатели правят по един роман на година, но аз не съм такъв и не мога. Няма как да пиша по-бързо и затова ми е много трудно да спазвам срокове.

Значи при вас качеството е по-важно от количеството?

Така се утешавам, да (смее се).

Това ме връща към един друг въпрос на Атанас от Димитровград – той пита защо има такава огромна дупка между „Пир за врани“ и „Танц с дракони“. Нарочно ли забавихте новата книга, за да си пасне с излизането на сериала или имаше друга причина?

Не, просто ми отне много време да я завърша, не е заради сериала. По него работя отдавна и това не ми пречи, а и в крайна сметка нямам кой знае колко работа по него. Той си е съвсем различен проект и не ми отнема от творческото вдъхновение, така че не ми пречи на писането на нови книги.

А сега, като споменахме сериала, кажете ни повече за телевизионната адаптация. Как се стигна до нея?

Възможността за адаптация на романите ми я имаше много отдавна. Предлагали са ми да правят филм по „Песен за огън и лед“, предлагали са ми и сериали от национални телевизии. Но филмът е твърде кратък, за да включи всичко, което искам, а националните телевизии не биха показали толкова секс и насилие, колкото има в книгите. Затова, когато се срещнах с тези две страхотни момчета, Дейвид Бениоф и Дан Вайс, знаех, че съм в добри ръце. Много се радвам, че не се съгласих на филм, защото сега имаме време да разкажем всичко както трябва, а не да сбием цялата история в 2 часа и половина. Много се радвам и че телевизията е не коя да е, а именно HBO, която позволява повече свобода.

Нещо впечатляващо за „Игра на тронове“ е това, че авторът на книгите, на които се базира сериалът, е в екипа и има контрол върху историята. Обикновено сценаристите променят всичко, но при вас се върви точно по книгите. Как успяхте да го постигнете?

О, нямам толкова контрол, колкото си мислите. Аз само им помагам като консултант. Те държат правата за сериала и те могат да правят каквото пожелаят с него. Ако решат да променят нещо, това е тяхно право и не мога да ги спра. Но засега висчко се развива много добре и те казват, че са доволни от начина, по който съм написал историята, и ще продължат да я следват стриктно. На тях поначало това им е била идеята и благодарение на това се сработихме много бързо. Изключително съм радостен от начина, по който се развиват нещата със сериала.

Ами мога да Ви кажа, че и феновете са изключително радостни.

(Смее се).

Е, как върви работата по втори сезон, има ли нещо интересно за разказване?

О, да, в момента снимаме втория сезон, имаме 3 локации. Част от екипа работи в Ирландия, имаме снимки и в Дубровник, което е в Хърватска, мисля. Работата ври и кипи и засега върви много добре, а Дейвид Бениоф и Дан Вайс много се стараят. Нещо интересно, което е ново, е, че привлякохме нов режисьор за един от епизодите, по-точно епизода, чийто сценарий аз написах. Става дума за Нийл Маршал. Не знам доколко е известен в България, но тук е много популярен, през 2005 направи един много добър филм на ужасите, The Descent, с който си спечели много фенове. Много се радвам, че ще работим заедно. Като цяло, стараем се много за втория сезон и се надявам феновете да го харесат.

И аз така, но, ако питате мен, сигурен съм, че феновете ще останат доволни. Имате много фенове и в България, Вие знаете ли нещо за страната ни?

Ами всъщност не, не съм особено запознат. Преди време четох за Византийската империя. Там се споменаваше, че предците ви са дошли от Север и са се заселили там, след което са правили много проблеми на Византия. Но освен това, друго не знам, наистина.

Ами може да дойдете и да научите повече. Феновете тук ще се радват да Ви видят на живо, да им разпишете няколко книги…

С удоволствие. Бил съм в други Балкански страни и бих се радвал да дойда и в България, но все пак това е въпрос на график. Времето ми напоследък е доста ограничено, но ако някой ден имам тази възможност – ще дойда.

Е, сега имате възможност да се обърнете към българските си почитатели – какво бихте искали да им кажете?

Да, благодаря ви за вашата лоялност и внимание, надявам се да не ви разочаровам с бъдещите си книги.

Сигурен съм, че няма. Е, г-н Мартин, благодаря Ви за това чудесно интервю и за времето, което ни отделихте. Екипът на списанието ни Ви желае успех в бъдещите начинания и всичко, което правите.

Благодаря ти, Петър, и аз желая на теб и списанието ви всичко най-хубаво!