Интервю с Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън е писател от световна класа. Той е сравнително млад за писателска слава – едва на 36 години, но вече е известен със своята фентъзи поредица „Мъглороден“. Успехът му стига и до Хариет МакДугъл, съпругата на вече покойния Робърт Джордан, автор на поредицата „Колелото на времето“. Вдовицата избира именно Сандърсън, за да завърши работата на Джордан. През 2009 г. Сандърсън обявява, че приема предизвикателството и ще завърши „Колелото на времето“ в 3 романа, като ще уважава плановете на оригиналния автор. 2 вече излязоха, а последният предстои.

SciFi.bg поговори с писателя и му разказа, че негови читатели има и в България. Самият Брандън, като фен на жанра, знае как се чувстват те и реши да зарадва своите почитатели с интервю, в което да им благодари, да разкрие повече за себе си и бъдещите си проекти.

Поради огромен интерес от чужбина пускаме и оригиналния текст от интервюто на английски. Можете да прочетете отговорите на Брандън на родния му език тук, непревеждани и нередактирани.

Какво ви вдъхнови да станете писател и каквa е вашата муза?

В осми клас имах учител по Английски език който ме насочи към „Драконовото проклятие“ (Dragonsbane) от Барбара Хамбли. Тази книга промени живота ми. Когато я прочетох за първи път, бях изумен – нямах представа, че има подобни книги. Завладя въображението ми така, както никоя друга книга нe е успявала, и дори ми помогна да разбера собствената си майка по-добре, защото противоречията на главния герой ми показаха от друга перспектива през какво е преминала майка ми, когато е избрала да се посвети на семейството, вместо на кариерата си. Книгата беше креативна, забавна и все пак ми помогна да разбера живота. От този момент започнах да чета всяка фентъзи книга, до която можех да се докопам, включително първата книга от „Колелото на Времето“ на Робърт Джордан, „Окото на Света“, още когато излезе с меки корици. Пристрастих се, четях още и още книги, оценките ми в училище се повишиха – от среден ученик се превърнах в човек с отлични оценки.

Не се наложи да прочета много фентъзи книги преди да реша, че да пиша такива е това, което искам да правя с живота си. Започнах да пиша първата си книга, когато бях на 15. Беше ужасна, но аз просто продължих да пиша и да пиша, докато нещата не започнаха да се получават по-добре.

Идеите ми идваха от много различни места и всичките ми книги обединяват идеи, които съм измислил по различно време. Например, веднъж навлязох в много гъста мъгла докато шофирах и си помислих колко интересно би било да напиша книга, в която светът да се намира в непрестанна мъгла. Но „Мъглороден“ (Mistborn) не стана едно цяло докато по едно друго време не си помислих за магическа система, свързана с метали, а по трето време обмислях как бих искал да видя обирджийски филм като „Бандата на Оушън“, направен на фентъзи роман. Също си представям филмови сцени: например Мъглороден летящ през мъглата с оставяща следи във въздуха мъглопелерина. Рано или късно тези идеи, блъскащи се в главата ми, се сливат в интересни комбинации и тогава започвам да пиша.

Разкажете ни повече за литературата, която обичате да четете в свободното си време. Имате ли любима книга?

Четенето на фентъзи ме запали по писането на фентъзи – това е жанрът, който все още предпочитам да чета. Но харесвам романи и документалистика в някои други жанрове – например „Клетниците“ е една от най-любимите ми книги въобще. Мисля, че Виктор Юго е гений. Има и много автори, на които дадена книга ме изумява, но останалите им романи не ми въздействат по същия начин. Ето примери за книги, които мисля че са фантастични: „Огън над дълбините“ (A Fire Upon the Deep) на Върнън Виндж, „Драконовото проклятие“ (Dragonsbane) на Барбара Хамбли, „Тигана“ на Гай Гавриел Кай и „Сабриел“ на Гарт Никс.

Можете ли да се оприличите с герой от книгите Ви?

До известна степен, има много герои от книгите ми, които могат да правят неща, за които мисля, че би било много готино да умея. Но повечето от техните харатери нямат много общо с моя. Това, което обичам да правя постоянно, е да пиша, а някой който си стои вкъщи, пишейки по цял ден, няма да е много интересен герой. В това отношение разказвачът в „Алкатраз срещу Злите Библиотекари“ (Alcatraz Versus the Evil Librarians, все още неиздадена на български) може би е най-много като мен, тъй като той често говори за това какво е да си писател. Но нашите случки нямат нищо общо. Аз приемам героите си като отделни същества с техните собствени случки, надежди и начин на мислене, всеки от тях често е много различен от мен.

Като се вземе под внимание успеха на поредицата „Мъглороден“, можем ли да очакваме още книги със същите герои или в същия свят?

Историята на Вин и Елън е завършена и аз съм много доволен от постигнатото в края на „Героя на времето“. Но светът на Мъглородните все още има какво да предложи. През ноември ще излезе нова „Мъглородна“ книга – „Сплавта на закона“ (The Alloy of Law), която ще проследи събития, развиващи се триста години след оригиналната трилогия. Малко по-различна е, но се надявам читателите да я харесат.

Снима ли се в момета филм или сериал, базиран по някоя от вашите книги, и ако не, одобрявате ли идеята това да се направи?

Смятам, че хубави филми или ТВ сериали могат да бъдат направени по много от моите идеи. Dreamworks Animation обмисляха преди няколко години моята поредица за Алкатраз, но накрая решиха, че проектът не е подходящ за анимация. Към „Мъглороден“ има интерес от Paloppa Pictures и имам още няколко творби, от които Холивуд  се интересува. Не знам дали адаптация някога ще се появи на екран, но бих приветствал възможността моите истории да достигнат до широката публика.

Феновете на „Колелото на Времето“ не биха могли да си помислят за по-добър автор за последните три книги. Планирате ли да завършите прелюдията към поредицата, започната от Робърт Джордан с „Нова пролет“, след като завършите „Колелото на Времето“? 

Дали другите прелюдии ще се напишат, зависи от Хариет, която е вдовицата и редакторът на Робърт Джордан. В момента не изглежда много вероятно това да се случи. Чувстваме, че ако оставим „Спомен за светлина“ да бъде последната издадена книга от „Колелото на Времето“, ще проявим уважение към Робърт Джордан. Ако Хариет евентуално реши, че прелюдиите са нужни, аз ще ги напиша, но няма да е скоро.

Как върви писането на „Спомен за Светлина“? Можете ли да ми кажете повече по въпроса? 

В момента съм на 34% от първата чернова и възнамерявам да я свърша преди да ида на турне през Ноември за издаването на „Сплавта на Закона“ (The Alloy of Law). Тогава книгата ще навлезе в редакторска фаза, която ще отнеме няколко месеца. Хариет иска да е сигурна, че сме отделили достатъчно време, за да бъде книгата усъвършенствана, да не бъде публикувана с твърде много грешки, и аз подкрепям този избор. Това е финалната книга – трябва да бъде направена правилно.

В края на „Колелото на Времето“ очакваме епична битка. Знаем, че много ще загинат и някои ще оцелеят. Вие решихте ли кой ще умре и кой ще живее или г-н Джордан вече е направил този избор? Трудно ли беше да се разделите с герои, за които сте чели близо две десетилетия? 

Самият край вече беше написан от Робърт Джордан и това е един фантастичен край. Бележките, които той остави, включват доста дълъг списък със случващото се на всеки главен герой и аз пиша съдбите им в съответствие с неговите желания.

Определено е трудно като знаем, че когато последната книга излезе, вече няма да четем за героите, които сме обикнали още след първата книга. Но щеше да е много по-трудно, ако не бяхме видели планирания от Робърт Джордан финал. За мен е чест, че имах шанса да бъда в главите на героите през последните години, въпреки че е ми е малко тъжно, че не чета новите книги от „Колелото на времето“ заедно с всички останали.

Какво знаете за България? Смятате ли да ни посетите? 

С радост бих посетил България. Ще призная, че знанията ми са оскъдни. В колежа обучението ми беше фокусирано върху Азия, затова съм запознат с азиатските езици и култура – живях в Корея две години и втората ми специалност беше корейски език, но никога не съм изучавал вашия регион от света и не знам почти нищо за него. Но съм нетърпелив да ви посетя. Опитвам се да пътувам на повече места, най-вече в Европа, и добавям нови локации към турнетата си. Може би ще успея да дойда.

Ще кажете ли нещо на българските си фенове?

Много съм развълнуван от това, че издават книгите ми в България. За мен е чест, че хората четат моите творби и ми дават шанс. Наистина оценявам всички вас, които четете книгите ми и ме подкрепяте и затова ви благодаря много. По всяко време, когато имате въпроси, моля, чувствайте се свободни да ми пишете през сайта ми. Обичам да съм на разположение.