Как ще свърши светът? Част 3: Големият срив
Ако някога е имало Голям Взрив, от който се е родила вселената, дали тя няма да умре в един Голям Срив?
В предишните две части на поредицата „Как ще свърши светът?„, разгледахме две възможности за края на света – унищожението на Земята от астероид и унищожението на Слънчевата система от самото Слънце. Сега ще увеличим още повече мащабите на разрушенията – какво мисли науката за Края на Вселената?
През първата половина на XX век видният американски астроном Едуин Хъбъл потвърждава съществуването на други галактики освен нашия Млечен път. Това преобръща завинаги представите на човечеството за Вселената. Още по-голямо е учудването, когато учените откриват, че всички галактики се отдалечават от нас – т.е. Вселената се разширява.
Така се появява теорията за Големия взрив – щом Вселената се разширява, то все някога е имало момент, в който обемът й е бил невъобразимо малък – дори по-малък от обема на атом.
Това дава логично обяснение на разширението. Общото предположение на учените тогава е било, че гравитацията забавя това разширение, и че един ден ще го спре напълно. След това ще започне да събира галактиките отново една към друга.
Откакто науката е приела, че Вселената е имала начало, не сме спрели да мислим за нейния край. И точно във връщане към това начало се крие една от теориите за смъртта на Вселената – в един момент гравитацията ще събере всички галактики. Те ще започнат да се блъскат една в друга и накрая ще се слеят и свият, докато Вселената не се събере отново в една единствена точка. Това учените нарекли Големия срив (чудно, откъде ли са го измислили?). Той, разбира се, ще означава смърт за всички живи същества, не само на Земята, но и на всички останали планети…
В този ред на мисли, преди повече от 40 години кралският астроном сър Мартин Рийс открива, че звездите (както и живите организми) ще загинат още преди настъпването на Големия срив. Това ще се случи поради няколко причини. Първо, радиацията от околните звезди ще стане по-силна. Второ температурата на фоновото микровълново лъчение ще нарасне неимоверно. Тези два ефекта ще доведат до нарастване на температурата във всяка една точка от пространството. Тогава и глобалното затопляне, и умиращото Слънце, от което ще сме избягали в друга система, ще ни се струват като игра – празното пространство ще стане по-горещо от звездите!
Съвсем резонно е да приемем, че е невъзможно да избегнем изпържването, ако изобщо доживеем дотогава… Но, както знаем, винаги има надежда и тя отново идва от научната фантастика – ако се докаже съществуването на паралелни вселени и пътуването между тях е възможно (както във много sci-fi филми и сериали), то ние бихме могли да отидем там и да се спасим. Днес ни е малко трудно да си представим пътуване между паралелни вселени, но по същия начин и преди няколко века не са си представяли космически пътешествия. А само след няколко десетилетия ние ще сме стъпили на Марс. Имаме стотици милиарди години на разположение, за да открием как се пътува между паралелни вселени и има ли такива, в които можем да избягаме от колапса на нашата собствена.
В теорията за Големия срив има логика, но следващите открития насочват учените в друга посока, търсейки края на света…