Колко цвята може да има дъгата?

„Тринайсетте цвята на дъгата“ е първата антология с български разкази, включена в поредица „Човешката библиотека“ ( http://choveshkata.net/blog/?page_id=13<http://choveshkata.net/blog/?p=3410 ). Антологията е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и представя текстове на Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов и Геновева Детелинова. Голяма част от разказите са носители на национални отличия, а някои са излизали в превод на английски, руски, испански и други чужди езици.

Свързващата нишка в „Тринайсетте цвята“ е спасяването на света: независимо дали буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на всичките вселени-хора, събрани в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“). Фокусът върху значими теми е съзнателно предизвикателство на съставителите към съвременната българска литература.

Изданието има електронен и хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“.