Още една различна година с American Horror Story

American Horror Story е от онези редки явления в телевизията, които могат да не са популярни сред масите, но със сигурност остават в историята и определено умеят да привличат интерес. След като ни представи история на къща, обитавана от духове, и лудница, пълна догоре с ужасии, трети сезон ни запозна с вещиците от Ню Орлиънс.

Всеки фен на „Зловеща семейна история“ вече си има различен любим сезон – няма преобладаващо мнение кой от сезоните превъзхожда другия. Ако питате мен, любимият ми сезон си остава Asylum. Coven ми се стори най-слаб от трите. Но всъщност слаб изобщо не е дума, която може да се използва по адрес на този сериал. „Американска история на ужасите“ е феноменален и все така оригинален и новаторски. Просто тази година сценаристите се постараха да направят нещо не толкова мрачно и по-близко до масовия вкус. Не прекалено, но достатъчно, колкото да разнообразят от постоянно потъналата в тъма лудница от миналата година.

Въпреки това, смелите иновативни подходи не спряха да изненадват и тази година. Така например, това трябва да е първият сериал, в който почти всички главни герои са жени, но това не го прави женски или мъжки, а просто по-интересен и различен. Също така е един от малкото, които си позволяват толкова обилен (и забавен) черен хумор. Героите продължават да са до болка откровени един с друг, което ражда огромно количество диалози, способни да ви накарат да натиснете пауза, за да можете да спрете да се смеете, преди да продължите да гледате. И това е подплатено с достатъчна доза кръв и извращения, разбира се (макар и осезаемо по-малко от предишните сезони). Героите също така си признават всички свои недостатъци в характера (егоизъм, склонност към масови убийства, секс, предателства или лудост), но това не им пречи да изпитват някаква привързаност един към друг. С тази прямота, American Horror Story винаги впечатлява и движи сюжета си, без излишно да протака с ненужни мистерии.

Макар сценариите да не бяха на нивото на предишните сезони (някои сюжетни линии нямаха особен смисъл или просто не можаха да ме грабнат така, както други са го правили преди), високото качество и оригиналност си останаха и тази година. Критиките за несвързано повествование донякъде са основателни, но и донякъде не са. Все пак, сюжетите в този сериал почти винаги се развиват като насън. Историята не бива да се приема твърде буквално – препоръчително е просто да се отпуснеш и да се насладиш на завоите и променливата скорост, с която сериалът върви напред (а понякога и назад – почти всеки сюжетен обрат, който изглежда окончателен и невъзвратим, е сякаш предпоследен). При оценяването му не бива да се прилагат стандартните правила, просто защото сериалът е далеч от стандартен.

Режисурата обаче отново бележи прогрес спрямо миналата година. Оригиналните ъгли на снимане и движения на камерата превръщат гледането на American Horror Story в истинско приключение. Сърдечни поздравления от мен екипът получава и за сцените, които сякаш идват от нищото и те грабват точно тогава, когато най-малко очакваш (първите сцени от последните два епизода, моментът с Джесика Ланг в болницата след Корделия и киселината и др.). Мразя кънтри и не бих слушал Стиви Никс (не я бях и чувал преди този сериал), но кратките й появи в сезона определено са бонус.

Актьорската игра както винаги е на ниво (като Джесика Ланг отново прави всяка сцена с нейно присъствие своя), а още една доза специални похвали екипът получава и за подбора на актьорите. В кой друг сериал една до друга играят актриса със синдром на Даун, хипердебела негърка и възрастна жена със само едно здраво око? Да, една от причините да са подбрани така, е да се допринася към лудостта на „Зловеща семейна история“. Но това е също и прекрасна възможност за тези актриси да покажат какво могат, въпреки физическите си недъзи – а то явно не е малко.

За заключение – American Horror Story не е просто сериал, той е изкуство, но такова, каквото не е за всеки. Макар тази година сезонът да беше малко по-колеблив, той се оказа достойно попълнение към антологията – още едно бижу в короната на това телевизионно произведение, което прегазва табутата и превзема територии, доскоро недостъпни за малкия екран.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Отличен (5.68)