shekley

Робърт Шекли основава „Корпорация Безсмъртие“

Авторите Петър Атанасов и Pepper споделят мислите си върху култовия роман на Шекли в ревю-сблъсък

Два шедьовъра в една книга предлага на пазара издателство „Колибри”. „Корпорация безсмъртие” и „Цивилизация на статуса” са от култовите романи на небезизвестния Робърт Шекли. Написани съответно през 1958 и 1960 година, това са два от знаковите произведения на фантаста. Нека цифрите не ви притесняват, защото възрастта на тези романи не личи по абсолютно нищо.

Представяме Ви ревю на първия от двата романа – „Корпорация безсмъртие”. Правим две отделни ревюта, защото макар и събрани в една книга, романите са доста различни. Самите ревюта също ще разделим на две, тъй като мненията ни коренно се различават и искаме да ви покажем всички гледни точки.

 

История

Петър Атанасов:                                Pepper:

Главният герой, Томас Блейн, умира още в първата страница, което е доста интригуващо начало за който и да е роман. Събужда се в бъдещето, защото се оказва, че, не особено законно, са спасили духа му и са го сложили в ново тяло. В света, в който попада, нещата стоят по много различен начин. Престъпността, лицемерието, алчността все още присъстват, но човечеството е развило своите технологии по начин, който коренно променя съществуването ни. Доказано е съществуването на задгробния живот и начина, по който душата може да го постигне. Всеки богаташ може да осигури безсмъртие на душата си срещу съответната сума. На обикновените хора остава да се надяват, че сами са постигнали нужната концентрация на духа, за да преминат отвъд. В този свят човешкият живот далеч не е толкова ценен колкото в средата на ХХ век или днес. Томас Блейн изпитва определени трудности в приспособяването, минава през редица перипетии, а над него е надвиснала опасност, но все пак успява да опознае всички аспекти на бъдещето и да запази душата си с чиста съвест.

Голям бонус е и липсата на носталгия у Блейн за миналото. Ако това беше съвременен сериал, то половината време Томас щеше да прекарва в плач за отдавна погребаните си близки от миналото. Героят обаче е умрял в пълния смисъл на думата и личността му в бъдещето започва наистина наново. Не губим време с душевните терзания на онеправдания за невъзвратимото минало, а направо, заедно с него, се потапяме в това вълнуващо бъдеще, което тепърва чака да бъде изследвано.

Шекли е изградил един много богат свят, който ни въвлича и изненадва с всяка следваща страница. Бъдещето е портретирано невероятно подробно и всеки детайл е интересен. Събитията пък връхлитат едно след друго, карайки ме да се запитам как не съм усетил как толкова много е събрано в по-малко от 200 страници. Колкото и фантастичен да е светът, обаче, логиката присъства навсякъде в него и всичко е не просто обяснимо, но и напълно възможно да се случи наяве. Само по себе си, това е огромно постижение, което малцина писатели успяват да направят. Но попаденията на Шекли едва започват.

Отличен (6)

 

 

 

 

 

 

Историята на книгата е интригуваща – мъж от ХХ век умира и бива по чудо съживен в бъдещето. Чудото обаче вече не е толкова невероятно – хората научно са доказали, че съществува живот след смъртта и дори могат да общуват с хората успели да се доберат до другата страна. В оставащата част от страниците Томас Блейн открива новия свят и през неговите очи виждаме, че хората не са се променили толкова много. В много от фантастичните творби далечните ни наследници са едва ли не божества – за тях лъжата, насилието, зависта са непознати думи. Живеят в хармония със себе си, другарите си и природата. Шекли обаче ни показва едно бъдеще, което не може да е по-далеч от утопията. Пороците са станали още по-големи. Бъдещето даже е по-опасно, защото човешкия живот вече няма стойност. Богатите могат да си купят безсмъртие, а бедните могат да продадат тялото и живота си, за да помогнат на близките си. Светът, който автора е нарисувал, е увлекателен. Новият начин на мислене, забавление и живот, новите професии и ценности, които произтичат от факта, че вече със сигурност се знае, че съществува още нещо след смъртта са добре описани и правдободни. Томас Блейн обаче в по-голямата част от книгата е наблюдател. Вълнуващи и държащи те под напрежение случки почти няма. Въпреки малкия обем на книгата на места ми беше тегаво да я чета, защото ми се струваше че вече съм прочела това, което се опитва да каже автора в новата глава – едно и също нещо, повторено с различни думи/преживявания. Обичам по-динамичните книги и затова поставям оценка:

Добър (4)
Изображение с име: shekley1

 – Значи само богатите отиват в рая – каза Блейн.

– А ти какво очакваше? Не може всички да се юрнат натам.

Герои

Това, което най-много ми хареса в главния герой, беше това, че той е мислещ човек. 99% от сюжетите се задвижват от това, че главният герой е глупав и прави грешки. Тук няма такова нещо. Томас Блейн е умен и разсъждаващ човек, който внимава, старае се да взима най-добрите решения, непрекъснато изучава света около себе си, както и самия себе си. Запазва морала си през цялото време, въпреки че обстоятелствата му дават хиляди възможности да облагодетелства себе си за чужда сметка – особено при положение, че в свят, в който можеш да си купиш безсмъртие, няма Бог, няма съдник, който да отсича дали ще ходиш в Рая или в Ада в зависимост от това дали си слушкал или не. Но Блейн запазва доброто в себе си не толкова защото е носител на старомодни идеали от отдавна отминалото си време, а просто защото е такъв. Шекли показва, че технологията не изменя морала и представите за добро и зло – те остават едни и същи и винаги има хора, които ги следват, и такива, които облагодетелстват себе си за чужда сметка. Може да е общоприето осигурилите си безсмъртие да стават „берсерки” и да изтребват хората по спирките, а наблюдателите да не се впечатляват, но отново е въпрос на собствен избор и уважение на чуждата личност и право на живот. Може да е легално корпорация да търгува с философската същност на човека, но дълбоко в себе си всеки знае дали това е морално или не и избира дали да участва в градежа на този свят или не.

Изключително интересна е и борбата на Блейн с тялото му. Свикнал със старото си високо и слабо тяло на изтънчен господин, той трудно приема ниското и набито тяло на бъдещото си аз. Блейн се чувства променен от новото си тяло, чувства, че старият му собственик е оставил нещо от себе си, което го променя и го кара да върши нетипични за него неща. Няма да отговарям на въпроса доколко умът ръководи тялото и доколко тялото ръководи ума, за да не разваля удоволствието на бъдещите читатели сами да открият отговора, но да знаете, че той ще ви изненада.

Имам някои критики, но те са насочени по-скоро към нормата за всички романи, отколкото към този конкретно. Ясно ми е, че ако има някъде пушка в сцената, то до края на действието трябва да е гръмнала. В този смисъл, нищо не е случайно, всяка черта на героите е спомената само защото е част от историята. Но това води до лека нереалистичност от гледна точка на персонажите, както и до пренебрегването им като главни действащи лица. Това, което не е важно за историята, не се споменава изобщо, а оттам второстепенните герои губят от чара си. Разбира се, ако героите бяха напълно развити като личности и бяха обяснени изцяло техните характери и мотиви, то историята щеше да се развива по-мудно, както и да пострада стилът. Именно стилът, всъщност, поправя този малък минус в оценката

Отличен (6-)

 

 

Може да се каже, че в книгата има един герой – Томас Блейн. Въпреки, че е в свят където животът вече няма същата стойност, той запазва морала на човек от ХХ век и не посяга на никого, тъй като счита това за нередно. Действията на Блейн оформят неговия характер – той е позитивен герой във всяко отношение. Старае се винаги да постъпва првилно, да помага, а когато му се наложи да стори нещо, което смята за неправилно, дори за да спаси себе си, изпитва чувство за вина. Останалите второстепенни герои са повърхностно развити. Всеки от тях има някаква роля в живота на Блейн – да му помогне или да му навреди. Най-големия минус на героите, е че те са изцяло добри или лоши. Нюансите са много малко, може дори да се каже, че напълно липсват. Бяло и черно – няма други цветове у персонажите. Затова поставям оценка:

Добър (3.75)

 

 

 

 

Изображение с име: shekli
Корицата на старото издание

 

 

Изображение с име: Робърт Шекли
Робърт Шекли почина през 2005 година.

В този миг разбра, че умира.

Миг по-късно умря бързо, банално, калпаво и безболезнено.

Стил на писане

Как е успял Шекли да предаде толкова много детайли, толкова много идеи, толкова много събития в толкова малко страници? Отговорът е в една дума – майсторство. Наистина, класата на Шекли си личи от всяка страница. Тежките екзистенциални въпроси са предадени изключително леко. Няма тежък стил, в който героите говорят несвързано в продължение на две страници, или пък описание на пърхащите пчелички и развяните от вятъра листа, разтегнати в три листа. Всяка дума от романа има своето точно място, точно значение и идея. Нищо не е излишно, нищо не е прекалено или пренебрегнато. Личи и изтънченото чувство за хумор на Шекли, което допринася за по-лекото поднасяне на тежките идеи.

Бонус получава и начинът на изказ на героите. Както в описанията и думите на разказвача, така и в пряката реч отсъстват празните приказки и семплите неща. Дори не дотам интелигентните герои се изказват интелигентно и точно, което прави много приятно впечатление. Донякъде, този стил е по-типичен за старите книги, отколкото за днешните, когато простащината е напълно позволена. Ако нещо може да издаде възрастта на романа, това е именно стилът в пряката реч. Отново, не изглежда особено реалистично всички да са умни и да говорят по възпитан и интелигентен начин, но това в никакъв случай не е недостатък. Шекли успява да предаде цялата си история с всичките й нюанси, без нито една семпла или пошла дума от устата на героите си – друго писателско постижение, което заслужава най-голямо уважение. Жалко, че няма как да дам повече от

Отличен (6+)

 


 

 

Шекли ненапразно е считан за един от класиците във фантастика. Книгата е майсторски написана и се чете много лесно. Всяка дума си е на мястото. Спирам до тук, защото ми е неудобно да критикувам стила на писател от ранга на Робърт Шекли. Оценка:

Отличен (6)

Изображение с име: Robert Sheckley

 

И все пак, мислеше си Блейн, човечеството през цялата си история е проявявало способността да заобикаля както върховете на щастието, така и върховните бедствия. Вечно ни пророкуват хаос, непрестанно предсказват утопии, а не се сбъдва нито едното, нито другото.

Неочаквани обрати

В „Корпорация безсмъртие” има и от това, което само по себе си също е леко неочаквано. Неочаквано, защото рядко можеш да развиеш изцяло нов свят в по-малко от 200 страници, изпъстрен с различни събития и идеи, като същевременно успееш да въвлечеш читателя в него достатъчно, че да му позволиш да си формира някакви очаквания, след което да си поиграеш с тях и да го изненадаш. Е, не че и това е направено перфектно, тук няма нищо шокиращо, което да ви накара да окръглите очи. Но не е и това целта. Напълно достатъчно е, че самият свят на бъдещето е пълен с изненади, че на всяка страница има по нещо ново, което вълнува и интригува любопитството на читателя. Както и че всеки детайл от бъдещето е използван по неочакван начин или в неочакван момент. При всички положения, с тази книга няма да скучаете, нито ще успеете да предвидите каквото и да било. Достатъчно за

Отличен (6)

 

Неочакваните обрати според мен са най-голямата слабост на книгата. През цялото време докато четях ми се струваше, че знам какво ще се случи на следващата страница. Историята е праволинейна и не разчита на непредвидени обрати и случки. Дори предположението ми за идентичността на зомбито – най-голямата загадка в книгата (вероятно) се оказа правилно. Все пак в толкова малко страници не може да се постигне невероятно и абсолютно неочаквано чудо на чудесата, но щях да съм доволна ако книгата беше малко по-непредвидима. Оценка:

Среден (3)

 

 

 

 

– Защо желаете да умрете?

Хъл го изгледа, сетне избухна в смях.

– Сега наистина знам, че сте от миналото! Що за въпрос!

Фантастични елементи

Какво повече може да се каже? Шекли се занимава с тема, която никога няма да излезе от дебрите на фантастиката – смъртта. Променя законите на човешкото общество и изследва всеки аспект на тази промяна по майсторски начин. Ако това не ви стига, има и свръхестествени същества – духове, зомбита, върколаци и други. Но са съчетани по майсторски начин, далеч не както са хаотично наблъскани в „Аномалия” на Людмила Филипова, например, където това беше сериозен недостатък. В резюмето на книгата отзад пише, че Шекли е „некоронован крал на фантастиката”.„Корпорация Безсмъртие” наистина оправдава гръмкото определение. Въпреки че не съм чувал за нея преди, съм напълно склонен да я определя за шедьовър на жанра.

Отличен (6)

 

Светът на бъдещето е детайлно изрисуван. Местене на души от едно тяло в друго, комуникиране с умрели, които могат да ти помагат от време на време, пътуване във времето, колонии от зомбита – елементи, които чудесно пасват в жанра фантастика. Друго, което ми хареса в книгата е, че не говорим за някаква абсурдна обстановка, а описанието на Шекли за 2110 година ми се стува правдоподобно. Няма огромен скок в развитието на човечеството. Щом човек от 1958 може да се оправи без много помощ с живота след над 150 години, то това означава, че познатото е много повече от непознатото – или книгата попада в графата, която обичам да наричам с малко странното „реална фантастика“. Оценка:

Отличен (6)

 

 

Имаше нещо безплодно в действието заради самото действие, неподплатено от цел или замисъл, без откровение и отговор.

 

Теми за размисъл

Откъде да започна? Може би от началото. А началото тук е смъртта. Всъщност, „какво става след смъртта?” е един от изконните въпроси, чиито отговор можем да намерим само по един начин. Шекли ни предлага неговия наготово. И то абсолютно издържан от логическа гледна точка, напълно пасващ на това, което сме чували по въпроса до момента. Но накрая се оказва, че не е дал нищо. В света на Шекли човечеството открива само следващия етап, но не знае нищо за по-следващия, по-по-следващия и т.н. Тоест въпросът остава. Малкото, което ни се дава, а именно, че все пак може и да има нещо за душата, след като тялото умре, също дава поводи за размисъл – какво би станало с човечеството и как би променило то съществуването ни. Какво бихте направили вие, ако знаехте, че ви чака безсмъртие така или иначе? Как ще се развие цивилизацията ни ако животът и моралът се обезценят от това откритие? Но, както казахме, може и да не умираш, а само да превземаш чуждо тяло – идея, на която се възхитихме в „Куклена къща”. Какво е да живееш вечно? Доколко запазваш себе си и доколко тялото, което заемаш, може да те промени? Бъдещето в „Корпорация Безсмъртие” предлага и други възможности – пътуване на душата в чуждо тяло. Какво е да погледнеш през очите на другия? Дали различните хора усещат по различен начин? Колко ли неща можеш да изпиташ с тази възможност? Какво е да умреш и след това да си спомняш за това? И доколко всяко преживяване ще запази ценността си, ако можеш да изпитваш каквото поискаш и когато поискаш? Интересен е и сблъсъкът на старото с новото, макар и да не е толкова силно застъпен. Дали старомодният морал има място в сухото бъдеще? Дали е толкова лесно да се възприемат нови идеи? Могат ли да се съчетаят строгостта на бъдещето и чувствителността от миналото? Шекли засяга дори и расизма в книгата си. Ще се научи ли някога обществото да приема малцинствата, били те негри, цигани, хомосексуални или зомбита? Могат ли малцинствата да съществуват пълноценно? Трябва ли това да се промени?  Честно казано, спирам се, не защото няма какво още да кажа, а защото ако не се спра сега, няма да се спра изобщо. А в такива случаи не мога да дам по-малко от:

Отличен (6+)

 

 

 

 

 

Това е най-силната страна на „Корпорация безсмъртие“. Ако очаквате книга с много екшън и малко говорене сте сгрешили творбата. Засегнати са темите за живота след смъртта, цената на човешкия живот, способноста на човечеството да се променя и др. Тук ще видите сблъсъка на човек, който произлиза от общество, където голяма част от нормите са диктувани от страха от смъртта, със свят където този страх не съществува. Книгата предлага много за размисъл. Оценка:

Отличен (6)

 

 

Изображение с име: Шекли като млад
Шекли като млад

 

 

 

После той осъзна, че, както стоят нещата, никому не би минало през ум да се притече на помощ. Насилието беше нещо обичайно в този свят, а смъртта – чисто личен въпрос.

Степен на оригиналност

В наши дни е трудно да се намери нещо оригинално. Трудно е и да се намери нещо старо, което да не е било копирано в наши дни. За щастие, майсторството на Шекли изглежда недосегаемо и никой друг не е рисувал бъдеще като неговото. Темите за размисъл не са нови, те са по-стари от света. Но свежестта и уникалността на развитието им в тази книга получават заслужено

Отличен (6)

 

 

Темите за живот след смъртта тормозят философи, учени и всички останали откакто съществува светът. Шекли създава един нов свят, в който може да разгледаме тези остарели въпроси по един нов и свеж начин. Не претендирам, че съм чела кой знае колко фантастика, но не съм попадала на творба, твърде близка до „Корпорация безсмъртие“. Оценка:

Отличен (6)

 

– За какво е това? – попита Блейн.

– За умилостивяване на боговете.

– Но задгробният живот е научно доказан факт.

– Науката е безсилна пред суеверията.

Маркетинг и промоция на книгата

Има няколко сайта, които отразяват събитието на издаването на книгата, но честно казано не съм я видял в книжарница, нито съм чул нещо за нея. Фактът, че издателството стимулира писането на ревюта в сайтове като нашия говори добре за желанието им за промотиране, а фактът, че сме в икономическа криза оправдава отсъстивето на по-сериозна промоция. Името на Шекли също ще спечели немалко читатели от само себе си. След промоцията на „Аномалия”, обаче, ми е трудно да давам високи оценки по този критерий на книгите от останалите ми ревюта. Затова ще дам първата си ниска оценка за „Корпорация Безсмъртие” с уговорката, че няма да я включвам в общата оценка, за да не я сваля надолу.

Добър (4.49)

За книгата не съм чувала от реклами или някакъв вид промоции. Видях книгата случайно докато бях в една книжарница. Но така е с почти всички книги, които чета – отивам в книжарницата и си харесвам нещо. В България, като изключим световно известни заглавия като „Хари Потър“ или „Здрач“, реклама на книги не съм виждала. Все пак има някакъв чар в това сам да откриеш сам някое добро заглавие, но това не оправдава издателите. Книгата е била на рафт в книжарница – предполагам, че това е най-доброто на което може да разчита в момента българският читател, за да намери някое интересно заглавие. Оценка:

Добър (4)

– Там е работата, че ще трябва да се разделиш с тялото си. Тъкмо това се боях, че няма да ти допадне.

Хитов потенциал 

Колкото и да ми е мъчно, по този критерий трябва да дам ниска оценка. Колкото и гениална да е книгата, ясно е, че няма да преуспее. Просто сега не е времето за такива книги. В период, в който се четат предимно книги, които са били филмирани, а филмите им са получили шумна промоция, е трудно за автор като Шекли тепърва да пробива на нашия пазар. Още повече, че романите са излизали в България и преди, следователно няма как тепърва да направят фурор. Въпреки това съм сигурен, че решението на издателство „Колибри” да преиздаде двете произведения е икономически обосновано и ще им донесе успех. „Корпорация Безсмъртие” няма да стане новата библия на тийнейджърите, но е превъзходен роман за истинските ценители на жанра. И тази оценка остава само за протокола, без да влияе на общата –

Среден (3+)

Актуални за всяко време теми, представени по нов начин. Потенциалът е голям и се надявам все повече класики и стойностни романи да бъдат издавани/преиздавани. Според мен всяка добра книга има хитов потенциал, защото читателите я препоръчват един на друг. Оценка:

Много добър (4)

 

 

 

 

 

 

Съзнанието му бликна изведнъж като ярко оцветен диапозитив, проектиран на бял екран. И той внезапно се втурна в движения като марионетка, съживена от яростен замах на кукловода.

Краен Резултат

История – (6)
Герои – (6-)
Стил на писане – (6+)
Неочаквани обрати – (6-)
Теми за размисъл – (6+)
Фантастични елементи – (6)
Степен на оригиналност – (6)
Старание на автора – (6)
Маркетинг и промоция на книгата – (4.49)
Хитов потенциал – (3+)

Обща оценка: Отличен (6.00)

История – (4)
Герои – (3.75)
Стил на писане – (6)
Неочаквани обрати – (3)
Теми за размисъл – (6)
Фантастични елементи – (6)
Степен на оригиналност – (6)
Старание на автора – (6)
Маркетинг и промоция на книгата – (4)
Хитов потенциал – (4)

Обща оценка: Много добър 4.87

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата