Чудо ли беше 4-ти сезон на Торчууд?

Знам, че в много отношения този сезон беше като първи. За първи път BBC си сътрудничи с американска телевизия за продуцирането на сериал, за първи път Starz представя „Торчууд“ официално на американската публика. Но не мога да гледам новия сезон, без да сравнявам с предишната работа на Ръсел Т. Дейвис, включително и по „Доктор кой“. Първите два сезона на „Торчууд“ бяха приятно развлечение, просто забавен сериал, който пречупва неособено оригинални сюжети през Уелска призма. Имаше великолепни епизоди, имаше и доста скучни такива, но като цяло нивото беше прилично. След това дойде невероятният трети сезон с подзаглавие „Децата на Земята“. Той промени структурата на сериала и в продължение на пет епизода представи една изключително интригуваща история, изпълнена с напрежение и обрати. Тя за пръв път постави целия свят пред осезаема опасност, показа тъмните страни на безсмъртния Джак и внесе истински екшън и предапокалиптична атмосфера. Оттук нататък „Торчууд“ вече не беше обикновен сериал, а шедьовър, рейтингите му надминаха и най-оптимистичните очаквания.

Ето защо беше логично да очакваме нещо подобно и от четвърти сезон, особено след като чакахме цели две години за него. Личи си и че Ръсел се е опитал да оправдае очакванията – както винаги се е опитал да надмине себе си чрез вдигане на залозите и увеличаване на мащабите. Познатата схема от „Доктор кой“, същата, която всъщност му изяде главата и му коства мястото, защото се изтърка и започна да причинява недоволство сред феновете.

Но не само излишно големия мащаб беше проблем на новия „Торчууд“, усещаше и се липса на оригинални идеи. Погледнете само колко са приликите между трети и четвърти сезон! Властимащи хора с таен заговор в ущърб на обществото? Има ги. Опит за предапокалиптична атмосфера? Да, макар и по-несполучлив тази година. Торчууд разследва ситуацията тайно и под заплаха, а официално не съществува и се крие? Мда. Целият проблем се гради на нещо от далечното минало на Джак? Аха. Смърт на член от екипа? Хайде няма да казвам, защото може и да не сте стигнали дотам, но и сами ще се сетите. Всичко е налице, просто новите герои и конкретната ситуация са различни.

Новото пък сякаш не беше развито добре. Идеята никой да не може да умре звучеше много интригуващо отначало. Показаните изгорели останки на войника, който все още беше в съзнание дори с отрязана глава, успешно вдигнаха нивото на опасност. Ако те убият, то поне няма да чувстваш болка. Ако си бил разпарчетосан в експлозия, но си все още в съзнание, ти си обречен на нечовешка агония за един невероятно дълъг период от време. Така става много по-опасно да се буташ между шамарите – ако пострадаш, смъртта е за предпочитане пред адската мъка. Но това беше забравено след въвеждането на категория 1 и показаните трупове, на които реално им нямаше нищо, поне не и толкова разрушително, колкото разпарчетосване в експлозия, но те все пак бяха в постоянно безсъзнание. Имаше и куп други противоречия, но няма да навлизам в тях, за да не спойлвам на тези, които още не са гледали сезона.

Огромен проблем беше и темпото, с което се развиваше историята. Идея, която би направила перфектни 2-3 епизода, се разтегна в 10. Така се получи невероятно мудно действие, в пълен контраст с това от трети сезон, без почти никакво напрежение или страх за героите. Имаше и много ненужни сцени и моменти, които сякаш запълваха времето, колкото да увеличат присъствието на Torchwood на екрана. Мислех си, че първи епизод се разви бавно и скоростта тепърва ще се увеличава, но стана точно обратното.

Още един дразнещ момент бяха гей-сцените. Нямам нищо против хомосексуализма, няма лошо главният герой да спи с мъже и това да се показва, все пак живеем в ХХІ век. Но някак си не е редно това да се натрапва във всеки епизод и 90% от героите да са хомосексуални. Нека има хомосексуализъм в реалистични рамки, все пак това е част от живота на общестово днес, нека се насажда идеята за толерантност. Но да се прекалява е дразнещо. Сами ще разберете за какво говоря, ако гледате сезона.

Старите герои, макар и с нарушена химия помежду си, все още задържат пред екрана, като Гуен направи няколко запомнящи се сцени, включително взривяването на хеликоптер с базука в едната ръка и бебе в другата, в първи епизод. Към новите герои имам смесени чувства. Важността на педофила Озуалд в цялата история ми остана някак си скрита. Присъствието му в последните два епизода беше тотално изнасилено и нелогично. Безразлични ми останаха Рекс, Естер и Шапиро. Имаше обаче и добри попадения в лицата на Вера Хуарез и Джили Китцинджър. Двете бяха напълно реалистични и логически изпипани героини. Вера дори успя бързо да стане симпатична, а Джили намери своето място в историята и се надявам да се завърне в следващия сезон.

Колкото до това дали ще има такъв – не е 100% сигурно, но е доста вероятно. Факт е, че рейтингите, макар и доста под очакваното, са на съвсем прилично ниво и достатъчно хора харесаха и гледаха сезона (което говори, че моето негативно ревю не бива да ви отказва сами да дадете шанс на тазгодишните епизоди). Двете телевизии са доволни от сътрудничеството си и дори обявиха, че ще го продължат и с други проекти. BBC получава необходимото финансиране за смелите си идеи, а Starz се сдобива с така търсените от тях оригинални програми, които да ги отличат на американския пазар. Въпреки това обаче, Ръсел Т. Дейвис обяви преди време, че се отказва от жанра. Умората му си пролича съвсем ясно този сезон, но дали решението му наистина е окончателно и дали телевизиите биха подновили „Торчууд“ без неговото участие, предстои да разберем. При всички положения последният епизод остави достатчно отворени крайща за бъдещите серии, а самият сериал отчаяно се нуждае от добър нов сезон, който да измие недостатъците на четвърти, да достигне нивото на трети и евентуално да завърши сериала по грандиозния начин, който заслужава. Ръсел е способен да го постигне и аз лично се надявам това да се случи. Дори да отнеме още 2 години.