1+1=3 или възможна ли е революция без насилие?

Въпреки че е издаден на български години след първите два тома от поредицата, „Революцията на мравките” е колкото самостоятелна творба, толкова и продължение на „Мравките” и „Денят на мравките”. Сюжетът е относително самостоятелен и затворен, така че тези, които не са запознати с поредицата, могат да четат спокойно, без да изпуснат нещо съществено. От друга страна, почитателите на Бернар Вербер, които са се насладили на първите два романа, вероятно също ще останат доволни, тъй като историята е развита подобаващо и доведена до своя логичен завършек.

Съвсем накратко за незапознатите с началото на сагата – Освен хората, на Земята съществува още една високо развита и по своему разумна цивилизация – тази на мравките. Мравките, и в частност рижите мравки от гората край Фонтенбло, дори не подозират за съществуването на другата високо развита цивилизация на планетата. Те знаят за съществуването на хората, но ги наричат Пръсти, тъй като зрението на мравките е ограничено и обхваща само върховете на пръстите на човешките ръце. За тях най-общо пръстите са полу-митични невероятно силни, но глупави животни, които живеят на стада по пет и се отличават с невъобразима жестокост – убиват безразборно и без причина (за разлика от насекомите, които обикновено убиват за да се нахранят). Постепенно, малка група мравки осъзнава, че истината е друга, но е прикрита от властимащите в мравуняка, а съществата, наречени Пръсти, са много по-сложни от това, което изглеждат на пръв поглед. След много премеждия и жертви, тази група все пак успява да се наложи, а една от тях дори става царица на великия мравешки град Бел-о Кан. Младата царица решава да поведе кръстоносен поход срещу Пръстите (като предполага, че те макар и силни, едва ли са много) и изпраща начело на похода някогашната си съратница – безполовата мравка 103 683-ти (накратко – 103-ти).

Междувременно хората (в частност французите, които живеят във Фонтенбло), не подозират за това, че мравките приемат себе си за господстващия вид на планетата. Повечето от тях дори не биха се заинтересували от този факт, но един изключителен човек – Едмон Уелс, вярва, че изучаването на тази различна цивилизация би било изгодно и за двата вида. Уелс (който не е сред живите в началото на историята) завещава на потомците си и на цялото човечество своя многотомен ръкопис – „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание”, откъси от която могат да бъдат прочетени преди всяка глава от поредицата. Без да навлизам в подробности – наследниците на Едмон, както и някои техни съратници се опитват да привлекат общественото внимание върху цивилизацията на мравките, но без успех. Те дори разработват машина, която превежда мравешкия феромонен език (т.е. превръща миризмите, излъчвани от малките насекоми, в думи). Посредством тази машина малкият Никола (внук на Едмон) успява да убеди група мравки, че Пръстите са техни богове, с което доказва, че контактът между две коренно различни цивилизации може да бъде пагубен за по-уязвимата от тях, дори без да се прибягва до пряко насилие. След време, мравката 103-ти също влиза в контакт с хората и открива, че Пръстите са много повече на брой, отколкото царицата си е представяла, а цивилизацията им е впечатляваща. Той вярва, че мравките могат да научат много и да се обогатят от тази цивилизация и това може да бъде постигнато не чрез война, а чрез мирно сътрудничество. 103-ти напуска приятелите си Пръсти, за да се върне в Бел-о Кан и да сподели наученото (…и тук започва сюжетът на „Революцията на мравките” – следват малки спойлери…).

Началото на творбата ни среща с деветнадесетгодишната Жюли Пенсон – красива, но нещастна девойка, която не може да намери мястото си в света. Тя открива случайно третия том на Енциклопедията на относителното и абсолютното знание на Едмон Уелс. Бащата на Жюли решава да проучи местността, където девойката намира книгата – тайнствен пущинак в гората, насред който се издига малка пирамида с огледални стени, но загива при загадъчни обстоятелства. Разследването на смъртта му е поето от амбициозния полицейски инспектор Максимилиен Линар. Междувременно, Жюли която страда от депресия, решава да подпали лицея в който учи, защото мрази учителите и закостенелите им методи, както и някои от съучениците си. Опитът й се оказва неуспешен, но насъсква срещу нея група жестоки хулигани, водени от първенеца на класа, Гонзаг Дюпейрон (сериозно, във Франция отличниците са хулиганите?!).

Жюли е спасена от Седемте джуджета – училищната рок група, и впоследствие се присъединява към тях. Тя не само открива нови приятели, но преоткрива гласа си и осъзнава, че има нова цел – да осъществи Революция без насилие, следвайки напътствията от книгата на Уелс. Според нейния учител по история това е невъзможно, но Жюли и приятелите й са убедени в каузата си. Една нощ, след особено успешен концерт на групата, преименувана на Мравките, осмината и техните последователи (около 500 души) завладяват лицея и полагат началото на свое собствено утопично общество. Разбира се, цялата инициатива е наречена от групата „Революцията на Мравките”.

Инспектор Максимилиен Линар е разкъсан между желанието да смаже новоизлюпената революция, чиито водачи в неговите очи не са нищо повече от размирници, заслужаващи тежко наказание, и да разкрие загадката на пирамидата в гората. По същото време, 103-ти напредва към град Бел-о кан и по пътя си среща група от дванадесет млади мравешки разузнавачи. Те са впечатлени от изпълнения му с приключения живот, както и от новите знания, които е придобил след общуването си с Пръстите. За съжаление, 103-ти е на преклонната за безполова мравка възраст от три години, и по всичко изглежда, че скоро ще умре. Разузнавачите решават да му помогнат да удължи живота си, тъй като вярват, че познанията му биха тласнали мравешката цивилизация по пътя на прогреса. Единственият начин да се осъществи това, е като помогнат на 103-ти да се сдобие с пол, което може да стане с помощта на маточно млечице от оси. След редица премеждия 103-ти претърпява чудотворната промяна и се превръща в принцеса 103-та (за разлика от безполовите, женските мравки живеят по 12 години). 103-та повежда другарите си към град Бел-о кан, като по пътя събира още поддръжници, сред които стария си приятел 24-ти (който също вече не е безполов, а е мравешки принц). Според 103-та, главната цел на мравките би трябвало да е да разберат три неща, които са в основата на обществото на Пръстите, а именно – любовта, изкуството и хумора. Мравешката принцеса, също като Жюли, дава началото на своя революция, наречена от нея „Революцията на Пръстите”. Двете сюжетни линии се развиват паралелно и между тях могат да се направят много аналогии. Те се преплитат в края на творбата, където всички действащи лица (включително някои персонажи от предишните две книги) са изправени пред равносметка и изпитание.

Почитателите на Бернар Вербер със сигурност са забелязали, че персонажите (хора), създадени от него, са доста ексцентрични и често се открояват със странни разсъждения и постъпки. Според мен това не е недостатък, а по-скоро специфика на стила на писателя, която придава особен чар на творбите му. Този подход към изграждането на героите дава възможност на Вербер да изобличи недостатъците на обществото и да изследва особеностите на човешката душа по свой уникален начин. „Революцията на мравките” не е изключение и както положителните, така и отрицателните персонажи са специални по своему.

Жюли, макар и красива и умна, страда от дълбока депресия заради загубата на любимия си учител по пеене (който се самоубива при нелепи обстоятелства). Въпреки че смъртта на този близък човек е разтърсила из основи живота й, което би трябвало да покаже на читателите колко чувствителна е младата жена, смъртта на баща й напротив – не й прави почти никакво впечатление. Това от една страна е доста странно, тъй като бащата очевидно е по-обичаният от нея родител, а от друга, вероятно има за цел да ни покаже колко отчуждени са хората в съвременното (френско?) общество. Отношението към родителите й е едно от по-малко странните неща у нея – макар и на 19 години, тя се държи като значително по-млада и в началото на сюжета дори предпочита да е безполова (като мравките-работнички), вместо да се превърне в истинска жена. В хода на „Революцията на мравките“, Жюли съзрява и открива себе си, мястото си в света и любовта. Нейните приятели от рок групата се оказват полезни съюзници – просветлени млади хора, които биха могли с времето да осъществят мечтата на Едмон Уелс за незабележима и постепенно провеждана революция. Сред тях изпъква Давид (който е аналог на принц 24-ти) – физически слаб, но окрилен от любовта си благороден младеж (между другото, направи ми положително впечатление, че авторът е нарекъл някои от персонажите, сред които и Давид, на реално съществуващи личности, изброени в Благодарностите на края на романа).

Максимилиен Линар е амбициозен и успешен полицейски инспектор, който в началото на романа изглежда само леко смахнат (мечтае всички зелени площи да бъдат асфалтирани и хората да могат да се придвижват навсякъде с ролкови кънки), но до края на творбата развива пълния си потенциал. Максимилиен е олицетворение на тесногръдите, макар и умни хора, с разрушително поведение, за които единственият валиден мироглед е техният собствен. Омразата към всичко различно, проявена от него, значително допринася за краха на утопичното общество на Жюли и става причина за смъртта на (вероятно) милиони невинни мравки. За щастие, авторът не е толерантен и всеопрощаващ към злото, така че на финала този персонаж получава точно това, което заслужава. За разлика от него, другият злодей – Гонзаг е много по-просто устроен – млад фашист със садистични наклонности, който няма нужда от предизвикателство, за да накара невинни да страдат.

Персонажите мравки са (поне в моите очи) по-добре развити и по-интересни от хората. Това се отнася на първо място за 103-ти/та, който претърпява няколко метаморфози и в крайна сметка успява да постигне мечтата си – да разбере същността на любовта, хумора и изкуството. Неговият любим/приятел – принц 24-ти не споделя възхищението от цивилизацията на Пръстите, но все пак приема, че те са интересни същества, чиито постижения биха могли да помогнат на мравките в тяхното развитие. Забавно е, че Бернар Вербер вероятно е вложил най-много от себе си именно в този персонаж – чувствителният и интелигентен, но склонен към разсеяност принц, който се превръща в първият мравешки „писател” (в кавички, защото мравките не пишат в човешкия смисъл на думата). Дванадесетте разузнавачи (или апостоли 😉 ), които са първите последователи на 103-та, подобно на Седемте джуджета от рок бандата на Жюли, са личности които помагат на собственото си общество да открие нови хоризонти и да напредне по пътя на прогреса. Най-забележителен сред тях е 5-ти – млада безполова мравка, която е убедена, че може да се научи да ходи на два крака, подобно на Пръстите. Революцията, предвождана от 103-та и нейните приятели определено не е без насилие, но светогледът на мравките е много по-различен от този на човеците, а абстрактни понятия като морал не означават нищо за тях. Поради това войните, които малките герои водят, не са свидетелство за тяхната жестокост, макар и да костват хиляди мравешки животи.

На другия полюс са деистите мравки, предвождани от 23-ти. Те вярват, че Пръстите са мравешки богове и искат да наложат своята религия над всички мравки, като евентуално избият онези, които не я приемат. Както казах, Вербер не е толерантен към злото и фанатизма – нещо, което адмирирам, и деистите в крайна сметка също като Максимилиен Линар си получават заслуженото.

Философията , заложена в „Революцията на мравките”, обхваща сложни и трудни за осмисляне теми – като тази възможно ли е сътрудничеството между напълно различни цивилизации, какъв е смисълът на човешкия живот и кой е верният път към прогреса, дали хората са способни да се поучат от грешките си в миналото, или са осъдени да ги повтарят отново и отново, каква е същността на бог и дали религията е полезна, или вредна за обществото? Много от темите в романа напомнят за тези от други творби на Вербер. Дори към края на своята Енциклопедия, Едмон Уелс споменава, че е прочел книга наречена „Танатонавтите” (роман на Бернар Вербер, който слага началото на друга поредица) и си задава въпроса дали самият той не е само персонаж от книга, който никога не е съществувал действително…

Едно от най-ценните послания на „Революцията на мравките” се изразява във формулата 1+1=3, която означава, че отделните индивиди могат да постигнат много повече от това, на което са способни сами, ако обединят усилията си. Но това може да се осъществи само чрез сътрудничество между мислещи личности, с ясно определени цели, а не чрез обединяването на безлични (и безразлични към прогреса) същества, които в съвкупност не са нищо повече от унищожаващо всичко, изпречило се на пътя му, стадо.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Отличен (5.60)