1Q84 том 1 ревю

Ревю на първата част от романа на Харуки Мураками 1Q84

Корицата на българското издание

Харуки Мураками отдавна е известен като един от най-успешните японски писатели в света. Най-новото му произведение след няколко годишна пауза „1Q84” предизвиква огромен интерес не само в родната му Япония, но и по цял свят. Последният роман на автора съдържа и голям намек към сръхестественото и фантастичното, които се преплитат едва забележимо в ежедневието.

В първия том (от общо 3) се запознаваме с Аомаме и Тенго – нашите главни герои.
Тенго е наближаващ 30-те учител по математика в школа за подготовка за кандидат-студенти. Въпреки любовта му към математиката и способността му да преподава разбираемо и увлекателно на учениците си, работата му не е нищо повече от начин за прехранване. Истинската страст на Тенго е писането. Вече няколко пъти той е стигал до късия списък за наградата „Нов писател“ но все нещо не му е достигало.

Аомаме, на същата възраст като Тенго, в първите страници от книгата заварваме в ужасно токийско задръстване. Тя закъснява за важна делова среща и предприема необичайно действие за да достигне навреме. Въпреки неприятностите, Аомаме се измъква от капана на трафика и успява да свърши неотложната си работа – а именно да убие без да остави никаква следа за насилствена смърт виден японски бизнесмен. Професионализмът на Аомаме във физиотерапията и отличното й познаване на човешкото тяло й помагат да разработи перфектното оръжие, което не оставя видими белези, а причинената от него смърт не се различава по нищо от естествената.

Това са Аомаме и Тенго в началото на „1Q84”, водещи живота си всеки както вижда за добре и установили донякъде повтарящо се ежедневие, което е изцяло под техния контрол. Разбира се, това няма да остане така. Тенго получава от литературния редактор Комацу оферта да пренапише разказа на странната тийнейджърка Фука-Ери. Според честния Тенго това е измама, но запленен от историята, разказана от момичето, той се съгласява да свърши работата. Аомаме пък след странното си преживяване в задръстването почва да открива промени, макар и не толкова значителни, в заобикалящият я свят (САЩ и СССР са решили заедно да построят база на Луната). Точно тя кръщава годината, в която се намира 1Q84, тъй като разбира, че това не е нейната 1984.

Авторът Маруками

Авторът Мураками

След взетите от тях решения двамата са въвлечени в серия от действия, които свързват по странни начини загадъчна секта, богата вдовица, оттеглил се от научна дейност професор, необикновена тийнеджърка, литературен редактор, полицайка, която обича да се забавлява, Аомаме и Тенго, и мистериозни „човечета“.

Нека изразът „серия от действия“ не ви заблуждава. Книгата е всичко друго, но не и динамична. В голяма част от страниците ще четете как се слуша музика, каква храна си хапват героите и как я приготвят и повече от често за формата на нечии гърди. Мураками е известен с реалистичните си описания, но на места направо се отплесва. Не мога да твърдя, че описаните истории са излишни, тъй като има още 2 тома от книгата, но описанията и подробностите идват често в повече. Все пак съм на мнение, че някои от нещата трябва да се оставят на въображението, а на други въобще не им е мястото на страниците, но ми се иска да остана приятно изненадана и в следващите книги авторът да ме опровергае тотално, като всяко малко нещо, написано от него, се окаже частица от някой голям и сложен пъзел.

Пъзел е много добро определение за „1Q84″. С напредване на страниците виждаш как привидно несвързани събития и хора имат общо помежду си. Как нещо незначително за някого се оказва променящо живота изживяване за другиго. На края на първи том пъзелът е донякъде нареден, но много от парченцата все още липсват. Въпреки мудността, на места трудния за прочит текст и отплесванията на автора по знайни и незнайни теми, след отгръщането на последната страница остава чувството на любопитство, което ти пречи да останеш безучастен към историята на Тенго и Аомаме и нейното развитие. Ясно си личи, че на двамата тепърва им предстоят важни събития и на края на том 1 двамата вече го осъзнават и са подготвени за тях.

 

Моята оценка:
История – 4,5
Герои – 4
Стил на писане – 3,5
Eлементи на изненада – 4,5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Добър (4,15)

 

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Мира, извинявай!!!

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Ооо вярно… трябва да започна да поглеждам, кой е автора…

Петър Атанасов

…на Мира, не на Петър 🙂 Но моето мнение не е по-различно от нейното, наистина книгата е доста мудна, което на мен лично ми е неприятно. Това е нормално да се отрази както в оценката за „история“, така и в тази за „стил“.

Естествено, всеки си има предпочитания, а Мураками явно има доста фенове на различно от нашето мнение. За да му разлепят „Колибри“ билборди из цяла София, явно добре се продава и се харесва на читателите, така че нашите ревюта не са меродавни 🙂

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Нали се сещаш, че тези оценки са субективни и силно индивидуални… Могат да ти послужат да ориентир, но е най-добре ако си сверил с някоя книга, която си чел, за да знаеш общото между вкусовете ти и тези на Петър. 🙂

Стил на писане – 3,5
Няма как да се съглася с тази оценка. Мураками е доказал се писател и именно стилът му на писане го прави това, което е.