5 абсурдни идеи за Луната

Като най-близък до нас космически обект, който озарява нашите нощи, Луната винаги е била интересна за хората. Още от древни времена човечеството иска да знаят какво е тя и какво има на нея, но тъй като не може – започва да си съчинява. Някои от митовете оцеляват и до днес, въпреки че след няколко седмици (на 20 юли) се навършват 43 години от стъпването на човек на Луната. Вече знаем (горе-долу) какво има там, но това не ни пречи да продължим да си измисляме абсурди за нея – някои от тях са породили и доста интересни фантастични сюжети. Ако се вярва на фантастиката, Луната е доста пренаселено място и е пълно с какви ли не находки. Кои са най-абсурдните от тях?

Интелигентни динозаври

Идеята, че интелигентни динозаври са стигнали до Луната още когато техният вид е царувал над Земята, принадлежи на Фредерик Готфрийд. В новелата му Hermes to the Ages група астронавти откриват замразен динозавър на Луната. След съживяването му се оказва, че той е интелигентен и е достигнал дотук с помощта на изгубената цивилизация на рода си. Кой знае колко още древни зверове се крият на нашата нощна спътница? Впрочем, и на други е хрумвало да експлоатират възможността някой друг да е стъпил на Луната преди Армстронг. Например хора, живели преди 50 000 години (в The Giant Novels на Дел Рей героите откриват 50 000-годишна мумия на астронавт, а оттам правят и шокиращи разкрития за далечното минало), древни римляни (Orbis на Скот МакКей се базира на идеята, че древните римляни са изследвали космоса, включително Луната и са се преселили вкупом на друга планета, след което са загубили координатите на Земята) или Леонардо да Винчи (The Light на Пол Андерсън (но не този от „Заразно зло”) разказва за астронавти, които откриват останки от истинската първа мисия до Луната – секретната такава на Леонардо да Винчи). Макар и да не изглежда свръхневероятно да е имало цивилизация преди 50 000 години, която е стигнала до Луната, а после да е изчезнала, идеята, че динозаврите са имали космически кораби е твърде абсурдна дори за фантастиката – всички знаем, че те са били влечуги с акъл не по-голям от този на днешните, а устройството на крайниците им не им е позволявало да ги ползват за обработка на инструменти, развитие на технологии и строеж на космически кораби. Това обаче не пречи на учени от NASA и днес да търсят динозавърски реликви на Луната.

Нацисти

Изглежда, идеята, че известен брой нацисти са избягали на Луната към края на Втората Световна, не е нечувана за северна и централна Европа. Именно тя е вдъхновила и филма „Желязно небе”, в който нацисти от Луната нападат Земята. Част от тях са с промити от пропаганда мозъци и участват в инвазията с що-годе чисти мотиви – да обединят всички народи под едно знаме и в една нация, за да се възцари вечен мир и любов. Но основните инициатори просто се борят за власт и място, на което да демонстрират жестокостта си. Филмчето има страшно интересни и забавни идеи, но доста лоша реализация на замислите. Интересно е, че в края земните лидери успяват да обединят усилията си, за да спрат лунните нацисти, но в последствие започват трета световна война заради ресурсите на нашия спътник.

Шантаво изглеждащи извънземни

Макар в миналото фантастиката да не е била обособена като жанр, романи, в които герои отиват на Луната и намират извънземни цивилизации, не са били рядкост. Голяма част от тези истории са по-скоро писани като приказки или фентъзи, защото никой не е предполагал, че науката ще ни позволи един ден да стигнем дотам и да открием, че всъщност на Луната няма нищо. Те са основно от ранния ренесанс.

• през 1657 е написана Histoire Comique de la Lune на Сирано ДеБергераг, в която главният герой полита до Луната с ракета и среща библейски герои, гиганти и други интересни персонажи
• през 1638 излиза Man in the Moon на Франсис Годуин, където героят попада на Луната и среща гиганти, които се уголемяват с напредване на възрастта. Животът там е хубав, защото няма адвокати, които да пречат на хорското щастие.
• смятана от някои за първата научна фантастика, написаната през 1634 година от Йоханес Кеплер Somnium описва приключенията на хора, които стигат до Луната с помощта на сенчест мост и намират непознати цивилизации.

Като патриоти трябва да ви напомним и българския принос в развитието на тази идея. Елин Пелин пише може би първата българска твърда научна фантастика „Ян Бибиян на Луната”. Вече познатият на народа от първата детска книга, Ян Бибиян, изобретява космически кораб, с който полита към Луната. Тамошните жители се оказват с тъмнокафяви прешленести крака и ръце, пръсти с големи колкото орехи мехурчета от долната си страна, антени вместо уши, сплескани носове и силно издадени напред усти, която няма устни. Те наричат себе си лунаги, Луната – Маха, а Земята – Ваха. Разделени са на 4 народа, които постоянно воюват помежду си.

Интересен е и замисълът на Squatter’s Rights от Ханк Дейвис, в който Антарктида е огромно живо извънземно, дошло на Земята преди хилядолетия на своя космически кораб – Луната.

Портали към други светове

Все ни се ще преминаването в друг свят да става лесно – например някой портал или нещо подобно на червеева дупка. С 1 крачка пропътуваш хиляди километри или се озоваваш в друга реалност. Абсурдна или не, идеята е доста експлоатирана и удобна за фантастите, дори когато пишат за Луната. В новелата Moon Six на Стивън Бакстър руски, американски и великобритански астронавти кацат на Луната и започват да се преселват из различни паралелни реалности. Почти същият е сюжетът и на Greater Infinity от Робърт Форуърд.

И тук имаме и наши изявени автори като Валентин Иванов с „Военен астроном”. Всъщност при него не става дума за Луната, а в идеята е вложена доста мисъл, но все пак има връзка с темата. Работата е там, че човечеството е открило цял Лабиринт от червееви дупки докато е изследвало Марс. Първоначално се водели войни за телепортиращите коридори, но постепенно са открили, че Лабиринтът има квадрилиони възможни изходи до планети, подобни на Марс (негодни за живот, но съседни на такива от земен тип) и конфликтите са се обезсмислили. Цаката е, че само развити цивилизации, способни на космически пътешествия, могат да ползват мрежата от тунели, което е доста умно. Разказът е част от „Алманах ФантAstika 2010-11”.

Сирене. Много сирене

Всъщност, идеята е, че цялата Луна е една огромна буца сирене. Този най-популярен абсурд е разпространен през XVI век от Джон Хейууд, който казва, че „Луната е направена от зелено сирене“. Искал е да каже не зелено на цвят, а неузряло – то е набръчкано също като осеяната с кратери Луна. Днес цитатът малко се е видоизменил – Луната става на синьо сирене, мухлясало сирене и други разновидности на млечни продукти. Днес може да се смеем на наивността на предците ни, но след няколко века Средновековие и всякаква липса на телескопи, какво друго са можели да си помислят те?

Иначе, ако трябва да сме честни, въпреки че сме пращали хора на Луната и я изучаваме доста подробно, има много неща, които не знаем за нея. Възможно е нашият естествен спътник да е богат на полезни изкопаеми, които биха решили доста от проблемите ни за дълго време и построяването на една база на Луната може и да има смисъл някой ден. За невидимата страна на Луната пък знаем още по-малко. Убедени ли сме, че нито една държава още не е построила военна или изследователска база на Луната? Откъде можем да сме сигурни, че някъде из падините и кратерите не се крият зли извънземни, които дебнат да ни завладеят? Спете спокойно…