5 готини минисериала

Не подценявайте кратките сериали и това, което те могат да ви предложат.

Не всеки има време да гледа десетки епизоди от един сериал, а и не всеки сериал ги заслужава. Понякога една история е твърде дълга, за да се побере в един филм, но няма нужда от излишни разтягания. Тогава тя става идеална за минисериал. Ще ви препоръчам 5 самостоятелни минисериала, издържани сами по себе си. Изключвам минисериали като „Бойна звезда Галактика“ и „Фарскейп: Умиротворителските войни“, защото те са свързани със съответните си сериали и е по-логично да се разглеждат като неразделни части от тях.

 

5. „Денят на трифидите“ (2009) / The Day of the Triffids

Версията от преди 4 години далеч не е единствената, но пък е най-модерната. Оригиналната история от романа на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“ е филмирана 3 пъти – през 1962, 1981 и 2009 година. За най-качествена се приема втората адаптация (отново като минисериал), но тук ще препоръчам последната, защото вече сме свикнали да гледаме по-качествени ефекти. Историята би трябвало да ви е позната – космическо явление ослепява цялото човечество с някои малки изключения. Трифидите се възползват от последвалия хаос – подвижните генномодифицирани растения, които доскоро са били отглеждани във ферми за масло, малко по малко превземат Земята и ни запращат в историята. Романът е повратна точка в развитието на жанра, а този минисериал в две серии по час и половина добре се възползва от идеите му. За съжаление, сценаристите си позволяват твърде много свободни съчинения, повечето от които далеч не са по-добри от оригиналния сюжет – ето защо този минисериал не е класиран по-напред.

 

4. „Децата на Дюн“ (2003) / Children of Dune

Романът „Дюн“ също е изключително важен за научната фантастика, но продълженията му сякаш остават пренебрегвани. Което далеч не е заслужено. Единствената екранизация на втората и третата книга от поредицата е дело на Syfy и Hallmark. „Децата на Дюн“ се състои от 3 епизода по час и половина, като в този минисериал се разказват събитията след освобождаването на Аракис. Династията Харконен е разбита на пух и прах, но Муад`диб не може да си позволи да свали гарда си. Владетелят на Дюн е направил планетата столица на Империята и вече е изтребил маса народ. Някога благородните му идеи, вдъхновили народа на Свободните за революция, са се изродили в идолопоклонничество, което заплашва да унищожи планетата. Враговете му пък продължават да кроят планове срещу него и дори срещу неродените му деца.

Тук ми се щеше да включа и четиричасовият минисериал „Дюн“ от 2000 година, но, за съжаление, неговото качество е под всякаква критика. Ефектите му са като за филм, правен 30 години по-рано, а и има доста недомислици. За още по-голямо съжаление, обаче, гледането на „Дюн“ е абсолютно задължително, ако искате да се насладите истински на „Децата на Дюн“. Почти всички актьори се завръщат в ролите си за продължението, а то наистина разчита, че зрителите ще знаят кой кой е и какво е наследил от предишния минисериал. Ако гледате „Децата на Дюн“ без да сте гледали „Дюн“, просто няма да разберете половината сюжет и няма да усетите емоционалния заряд, който прави „Децата на Дюн“ достоен за четвъртото място.

 

3. „Затворникът“ (2009) / The Prisoner

Това, което отличава „Затворникът“ от много други продукции, е отлично запазената до самия край мистерия. Главният герой се събужда в пустинята без никакви спомени за самоличността си и миналото си. След кратки премеждия той се озовава в Селото. Там хората нямат имена, а номера. Жителите явно го познават, защото го наричат 6. Човекът, който ръководи нещата в Селото е 2 (Иън МакКелън) – той сякаш знае повече за миналото на 6 и същността на странния свят, но не казва нищо и държи всички в подчинение, породено от страхопочитание. 6 се опитва да открие истината за себе си и странния свят, в който сякаш няма нищо друго освен Селото и пустинята около него. Постепенно той започва да си връща спомените от предишния си живот в Ню Йорк, но те сякаш го объркват още повече. Какво е Селото, кои са жителите му и кой е самият 6 са въпросите, които мъчат зрителя до самия край на последния шести епизод. Изключително умен минисериал с подтискаща атмосфера и адски интересна идея, макар и с някои недомислици и излишни лирични отклонения на моменти. Основната идея зад сюжета е от култовия едноименен великобритански сериал от 60-те години, но двата всъщност имат много малко допирни точки.

 

2. „Истории от света на диска“ / Hogfather, The Colour of Magic, Going Postal

Изключително трудно е да се филмират книгите на Тери Пратчет, но Sky One са се справили доста добре. Официално не съществува минисериал „Истории от света на диска“, но под това име обединявам шестте телевизионни серии, по две за всяка от трите направени досега адаптации – „Дядо Прас“ (2006), „Цветът на магията“ (2008) и „Пощоряване“ (2010). Всяка следваща е по-добра и адекватна от предишната. Хуморът, като запазена марка на автора, успява да бъде предаден максимално добре, поне като за телевизионни адаптации. Актьорските състави са винаги на ниво, а заплетените сюжети са запазени почти непроменени. Пратчет е един от най-гениалните фентъзи-писатели на нашето време и, независимо дали сте чели книгите или не, минисерийките с истории от света на диска са от тези, които препоръчвам най-горещо.

 

1. „Отвлечени“ (2002) / Taken

За разлика от всичко останало в класацията, „Отвлечени“ е напълно оригинален – не е адаптация или римейк, а съвсем авторска продукция. Историята в 10-те епизода се развива в продължение на 50 години и 4 поколения. Катастрофиралият извънземен космически кораб в Розуел наистина съществува, а едно от избягалите извънземни забременява земна жена. Пилот на военен самолет пък е отвлечен от извънземните, след което е върнат променен на Земята. Всички тези извънземни игри с мистериозна цел са правителствена тайна, а военните ще направят всичко, за да я опазят и да извлекат облаги за себе си. Сюжетът се развива, а поколенията се менят – в края на крайщата извънземните довеждат експеримента си докрай – потомците на героите от началото се събират и раждат дъщеричка-гений със свръхестествени способности и изявени извънземни гени. Предимствата на Taken са заплетеният и интригуващ сюжет, топлите семейни емоции и напомнянето, че всичко е временно и преходно.

 

Навън вали, а вие се чудите какво да правите цял следобед? Пробвайте един от тези минисериали – няма да съжалявате.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

ico

Гледах „Затворникът“. Много свеж сериал.

lokster

Не съм гледал само The Prisoner и Taken.
Тези по Тери Пратчет са хубави и са забавни, но не могат да се сравняват с книжките.
Children of Dune лично на мен ми харесва много, тъй като спазва почти точно книгите.
Но това му е и недостатък – ако не си чел нищо от поредицата Дюн, може и да не схванеш за какво иде реч…

Петя Ивайлова
petia84

не съм гледала само „Затворникът“ и Трифидите; за останалите съм съгласна – „Децата на Дюн“ е един от малкото филми на Холмарк, които ми харесват повече от оригинала (другият е „Землемория“), а от тези по Пратчет, въпреки че някои важни детайли са променени (например, мисля, че Ринсуинд би трябвало да е около 30-годишен в „Цветът на магията“) не харесвам само „Дядо Прас“ – книгата е с много повече екшън, и самата атмосфера на филма е прекалено бутафорна – не знам защо повечето фенове го хвалят.