5 от най-големите мистерии на космоса

Вече знаем как ще стигнем космоса, но знаем ли какво можем да намерим там? И най-мощните ни телескопи не могат да дадат отговор на безброй въпроси, а учените само спекулират с предположения за тайните на вселената…

5. Има ли бели дупки?

Едно от най-големите постижения на Айнщайн е доказването по математически метод на съществуването на черните дупки. Днес, благодарение на напредналите технологии, знаем за няколко черни дупки и смятаме, че си имаме една такава в центъра на собствената ни галактика. Удивителното е обаче, че Айнщайн доказва съществуването и на бели дупки. Те би трябвало да са точната противоположност на черните – да бълват колосално количество материя, идваща сякаш от нищото. Би трябвало една такава дупка да не е трудна за откриване, но телескопите още не са засекли нищо подобно. Ако видим бяла дупка с очите си, това би предложило обяснение на някои други космически мистерии, като например откъде идва материалът, който съставлява галактиките.

Научната фантастика много обича да спекулира, че черните и белите дупки са свързани и може ако влезеш в едната, да излезеш от другата. Естествено, не знаем дали това е така, но дори и фантастичното предположение да е вярно, то няма как да се използва – всичко, потъващо в черната дупка се свива до миниатюрни размери. Така, колкото и да ни се ще, се оказва напълно невъзможно да пуснем жив човек или апарат в черната дупка, за да проверим дали ще излезе някъде през бяла такава, защото той ще се разпадне много преди предполагаемата точка на телепортиране.

4. Има ли други вселени?

Този въпрос е център на някои от най-разпалените спорове. Според теорията, съществуват безкраен брой вселени, като всяка от тях е уредена по свои собствени физични закони. За много учени тази теория е чиста измишльотина, защото няма доказателства или математически закони, които дори да намекват, че такова нещо съществува. Вярващите пък контрират, че няма и нищо, което да докаже обратното. Тази мистерия може да се разреши само ако има начин да отидем в такава друга вселена и я видим с очите си. За съжаление, с постоянното разширяване на вселената, това би било трудно, дори ако приемем, че другите вселени граничат с нашата и можем да се транспортираме физически в тях.

Паралелните вселени са друга любима тема на научната фантастика. Идеята, че всеки наш избор поражда неограничен брой други вселени (дали ще постъпим по един или друг начин в дадена ситуация), и възможността да се пренасяме в тях, са дали безброй интересни сюжети на жанра.

3. Има ли извънземни?

Нашата звезда, Слънцето, е само една от трилионите във вселената. А като вземем предвид факта, че в нашата система има осем планети (или 10, зависи как ги броим), то е възможно броят на планетите във вселената да е 8 пъти по-голям от този на звездите. Нима не е възможно още някоя от тях да има живот? Вече са открити няколко планети с атмосфера, температура, гравитация и вода, подобни на нашата. Дали и на тях не се е зародил живот? Може би от всички зададени въпроси, отговорът на този ще научим най-скоро – технологиите се развиват именно с цел някой ден да можем да проверим каква е ситуацията на тези землеподобни планети.

А може би ще научим много преди това? Огромна част от загадките в древната история на Земята може да се припише на извънземна намеса. Дори днес разказите на очевидци на НЛО-та изобилстват и дори уважавани учени и астронавти твърдят, че сме наблюдавани и посещавани от чуждопланетна раса. Дали пък наистина зелените човечета не са се месили в нашето развитие и дали не предстои някой ден официално да се срещнем с тях още преди да сме прекрачили границата на Слънчевата система?

Една от грешките на фантастиката по този въпрос е, че твърде често извънземните са представяни в хуманоидна форма, дори с вид, идентичен на човешкия. Реално, съществуват безброй много възможности за това как би изглеждала една извънземна раса, като е възможно дори тя да съществува под такава форма, че ние изобщо да не можем да я възприемем.

2. Как са се образували галактиките?

Засега науката обяснява само как се образуват звездите и планетите. В момента се опитват да обяснят как се образуват галактиките. Дотук се знае, че галактиките не са разпръснати хаотично из космоса, а по-скоро се събират в т.нар. „супер-гроздове“. Учените работят по две теории за тези формации. Едната е, че газът, останал след Големия взрив, се е събирал и е образувал галактиките, в които пък са се родили планетите и звездите. Другата гласи обратното – че газът е образувал първо планетите и звездите, а те след това, под влиянието на гравитацията, са се събрали и са образували галактиките. Нито една от двете не е приета от световната научна общност.

Истината е, че този въпрос е всъщност подвъпрос на една много по-голяма мистерия – как се е образувало всичко? Откъде се е взела материята за Големия взрив, какво е имало преди него, как се е причинил и т.н. Тук има твърде малко информация и материал за фантастиката, поради което жанрът предпочита да набляга на религиозната страна на въпроса – по-висши сили са създали нас и вселената. А кой е създал тях и може ли това изобщо да се разбере, продължава да бъде философска загадка.

1. Какво са тъмната материя и тъмната енергия?

Уравнението на Айнщайн E = MC^2 е вероятно най-известният закон във физиката. Ако обаче го приложим в космоса, то стигаме до интересно заключение – открили сме едва 4% от материята във вселената! Къде е останалото? За мнозина, 96-те процента, които са ни непознати, съществуват под формата на тъмна материя. Какво е тя, се питате вие? Тя е това, което съществува навсякъде, където няма видима материя, отговарят учените, поддръжници на теорията. Е, друг е въпросът, че съществуването й все още подлежи на доказване. Фактът, че тя не може да се види или докосне, че светлината и радиовълните минават през нея безпроблемно, прави доказателството за съществуването й изключително трудно.

Още една загадка за науката е тъмната енергия. Тя също трябва да съществува и действа навсякъде около нас и с нея се обясняват противоречията в закона за гравитацията. Ако този закон беше абсолютна истина, то големите космически обекти, като гореспоменатите супер-гроздове от галактики, би трябвало да се привличат. Вместо това, вселената се разширява, а галактиките се отдалечават една от друга. За да отговорят на въпроса „Защо става така?“, учените са създали теорията за тъмната енергия. Тя трябва да притежава действие, обратно на гравитационното, което да отблъсква нещата едно от друго. Според математически изчисления, ако тя съществува, то тя съставлява около 74% от вселената. Гравитацията може да се вмести само някъде в останалите 26, което именно обуславя по-слабото й влияние и разширяването на вселената. Въпреки това, за тъмната енергия също нямаме доказателства.

Де да бяха само тъмната материя и тъмната енергия тъмни Индии за науката. Днес може би знаем много повече, отколкото са знаели дедите ни, но с това стигаме до още повече въпроси, на които трябва да търсим отговор, за да задоволим любопитството си. Но колкото повече неизвестни имаме, толкова по-голяма свобода на въображението можем да си позволим. Това пък позволява и на фантастиката да върви напред и да продължи се развива с едни гърди пред науката.