5 от най-симпатичните магьосници

Магьосниците във фентъзито обикновено са зли, а добрите герои се борят срещу тях. В днешно време обаче практикуващите магия се представят като все по-готини персонажи, а основната идея в жанра вече е, че магията не е добра или лоша – тя е просто допълнително средство. Доброто или лошото зависи от избора на самия магьосник. Да си симпатичен, обаче, трудно можеш да го избереш. Това качество идва отвътре. Кои са петимата симпатични магьосници, които влизат в днешната класация?

5. Хари Дрезден – „Досиетата на Дрезден“

Джим Бутчър е писателят зад поредицата от романи „Досиетата на Дрезден“, а по неговите книги е създаден и едноименният сериал, оцелял само един сезон. За разлика от обикновените магьосници, които обитават несъществуващи фентъзи светове, Хари живее тук и сега. В днешно Чикаго, той е единственият, чието име стои в телефонният указател в графа „Магьосници“. Своите умения той използва, за да разрешава заплетени полицейски случаи – магията му помага в работата като частен детектив. Макар че магията му е твърде груба и необуздана, също като самия него, чувството му за хумор и готовността му да помогне на нуждаещите се му печели мястото в класацията.

4. Гандалф – „Властелина на пръстените“

Историята на Гандалф е дълга и сложна – през вековете на живота си, магьосникът се е борил срещу какви ли не злини из Средната Земя. Може би най-голямото му изпитание е това, да се изправи срещу някогашния си приятел Саруман и да унищожи Пръстена. По време на това приключение Гандалф и приятелите му минават през много премеждия, а при срещата си с балрога той на практика умира. В последствие обаче, тялото му е излекувано от елфите, а духът му е върнат в него. Така героят на Джон Р. Р. Толкин се завръща, за да помогне на приятелите си в най-трудните изпитания като Гандалф Белия. Магьосникът е винаги отговорен преди всичко – той знае какво трябва да се направи и никога не се замисля дали да пожертва себе си за общото благо. Тази му жертвоготовност и благият нрав в комбинация с твърдата му съпротива срещу злото го извеждат на четвърто място.

3. Зедикус Зул Зорандер – „Мечът на истината/Легенда за търсача„

Подобен е и случаят със Зедикус Зул Зорандер – въпреки старостта си, той нито за миг не спира да се бори срещу злото и да помага на Ричард и Калан. Също толкова справедлив и жертвоготовен, Зедикус играе голяма роля в изцеляването на земята от тиранията на Мрачния Рал, както и от всички останали ужаси, които искат да сеят хаос след него. Класира се обаче по-напред, защото в него има и нещо повече – чувство за хумор, което не се страхува да покаже. Макар и да не приляга на годините му, той често се майтапи с хората около него, а и сам влиза в много комични ситуации. Героят е измислен от Тери Гудкайнд.

2. Хари Потър – „Хари Потър“

Ако за тази класация се бяхме допитали до феновете, вероятно младият господин Потър щеше да е на първо място. Неговите родители са били убити от злия Лорд Волдемор когато е бил на 1 година, а оттогава той живее при леля си и чичо си. На 11 години получава покана да учи в училището за магьосници Хогуортс – оказва се, че той самият има силна магическа дарба и дори е известен сред практикуващите. В продължение на 7 книги и 8 филма Хари развива талантите и характера си, а накрая, с помощта на верните си приятели Рон и Хърмаяни, се изправя срещу самия Лорд Волдемор. Героят е създаден от Дж. К. Роулинг, а за киноадаптациите е развит от Дейвид Йейтс.

1. Ринсуинд – „Истории от света на диска“

Ринсуинд е най-нескопосаният от всички изброени дотук магьосници, но може би затова е и най-симпатичният от тях. Той е провалът на Невидимия университет в Анкх-Морпорк, откъдето позорно го гонят. Въпреки това, той държи на шапката си, на която неграмотно е написано „магесник“, и обикаля със задължителната за съсловието роба. Заедно с многокракия си багаж, който го следва навсякъде, Ринсуинд минава през много приключения, а неговата философия на бягството му помага да оцелее. Подклаждана от непоправимия му песимизъм, тази философия се изразява в това, постоянно да бяга от трудните ситуации. „Бягството не ти дава вечен живот, но ти дава още живот“ е съвсем логичният му аргумент, а ползата му от него е честото разминаване със Смърт, който така и не успява да прибере душата му. Ринсуинд съществува благодарение на въображението на Тери Пратчет.

Разбира се, тази класация на магьосниците е субективна. Кого забравихме и кой е най-симпатичен на вас? Споделете в коментарите.