4 коментара
zaglavna

5 продължения, които посрамиха предшествениците си

Тези филми тотално опозоряват успешните си оригинали и ни карат да се чудим как е възможно култови заглавия да се разтягат в такива срамни продължения.

Светът на фантастиката е необятен и винаги има с какво да те изненада. За съжаление не винаги приятно. За поредната ТОП 5 класация съм подбрал 5 филмови заглавия, които успяха до порядъчна степен да „посрамят” култовите си в моите очи предшественици.

 

5. Matrix Revolutions

Изображение с име: matrix revolutions

Първата Матрица си беше номер едно – особено за времето, когато излезе (1999г., представете си, преди началото на новото хилядолетие). Съчетаваше в себе си ненатрапчива философия, революционни специални ефекти, спиращи дъха бойни сцени и „компютърен” сюжет, черпейки вдъхновение от най-различни жанрове и култури. Да, с малки пренебрежими недостатъци, Матрицата ми е Филмът за всички времена без никакво съмнение.

Уорнър и Уашовски решиха да капитализират успеха до максимум и направиха 2 продължения, една колекция анимации и някоя и друга игра. Двете продължения на филма всъщност са едно, но разделено на части. Лично аз бих приел сюжета на двата филма да мине само в една продукция, но от бизнес гледна точка ги разбирам идеално и ако съм изпълнителен директор в Уорнър едва ли бих взел по-различно решение.  Но да се върнем към сюжета… Втората Матрица (Презареждане) беше добре – имаше някаква мистика в цялата история, ефектите бяха ъпгрейднати на прилично ниво и, ако се лишим от няколкото сцени за пълнеж, филмът, макар и не толкова добър като предшественика си, ставаше за гледане. Третата Матрица – Революции си беше боза. Изсмукан сюжет от пръстите, непоследователен, рециклирани идеи, посредствена актьорска игра. Изключваме Хюго като Смит той си е на ниво във всичките части, но и той пада жертва на сценария в един момент. Ефектите са добри, но дотам.  Ако Презареждане беше 70% филм и 30% пълнеж, то тук определено съотношението клони повече към 10% 90%. Абсолютен позор за оригинала!

 

4. The X-Files: I Want to Believe

Изображение с име: The X Files I Want To Believe

Няма какво да си говорим, аз съм пораснал с „Досиетата Х”. Спомням си как ги даваха веднъж в седмицата, след „Панорама“, които винаги си проточваха времето и се налагаше да чакаме до малките часове. Сериалът също взаимства от различни жанрове и успява да балансира идеално между паранормалното и реалното. С времето, и най вече с по-малката роля на Духовни през последните два сезона, феновете се отдръпнаха – рейтингите паднаха и „Досиетата Х” бе завършен през 2002г. след 9 сезона и един филм. Шест години по късно се появи „Досиетата Х: Искам да повярвам” – вторият филм. Излизането му съвпадна с период, когато преговарях сериала от позицията на 23-годишен младеж (трябва да отбележа, че бях още по зарибен – разбирах го по съвсем друг начин) и можех лесно да направя паралел между  това, което е, с това, което беше. Вторият филм започна бавно, мудно, с купища нелогизми и дупки в сюжета, без дори минимално споменаване за извънземни,  но пък с главните герои на екран за радост на феновете. Към 40-тата минута придоби формата на средностатистическа серия и стана относително интересен, а появата на Скинър в последните 10 минути почти замаза положението.

 

3. The Butterfly Effect 2

Изображение с име: the butterfly effect 2

Като един отявлен фен на концепцията за пътуване във времето обичах да чета по история като малък, учителката ме изкарваше пред целия клас да разказвам неща извън урока. С годините започнах да се замислям над идеята ако бях направил нещо различно в някъкъв минал момент, какъв ли би бил резултатът му в настоящето и колко би било добре да мога да си обикалям напред-назад из годините. В един момент едни добри хора решиха да визуализират тази моя мечта и направиха един прекрасен филм, наречен „Ефекта на пеперудата”. Както и да го гледаме, филмът все едно беше изваден от главата ми – сякаш някой се беше промъкнал там и успял да пресъздаде точно всичко. Изгледах го на един дъх, после го заведох в графа „Култови класики”  и зачаках продължение. То не закъсня и съответно не пропусна да разочарова. Нескопосан копи-пейст на първия, посредствена актьорска игра, неспокосан сюжет, нищо запомнящо се и нищо ново, с което да се изненада зрителя. Не, че се очакваше продължението да надмине първоизточника, но това тук си беше епично сгромолясване на цялата идея и срам и позор за графата „Култови класики”.  Чак третата част от поредицата успя да постигне това, в което втората се провали – достойно продължение.

 

2. Моrtal Kombat Annihilation

Изображение с име: mortal kombat

Никога не съм бил изявен геймър, но в едно винаги съм бил сигурен – „Смъртоносна Битка” е върхът!  Първият филм беше изгледан 13 пъти само за един ден (може би денонощие по-скоро и с някое и друго превъртане, но идеята е повече от ясна). Самият факт, че виждах бойците от играта екранизирани бе достатъчен, но филмът отиде още по-далеч с относително добрата си история, специални ефекти, изненадващо задоволителна актьорска игра и концептуален саундтрак. Втората част се появи две години след първата – през  1997г. Вече бях натрупал познания по темата и просто зачаках да бъда побъркан от кеф. И той си започна филмът… 80% от актьорите бяха сменени с не дотам добри попадения, но хайде, от мен да мине, въпросът е, че това беше нищо в сравнение с по-нататъшните разочарования. Иначе добрата идея да се зарадват феновете като се покажат повече бойци не бе осъществена по най-добрия начин и определено отне много от сюжета. Сценарият, актьорите, диалозите бяха на брутално по-ниско ниво и дори не заслужават коментар.  Специалните ефекти, хореографията и операторската работа бяха много, ама много зле (да повечето от бойните сцени не се виждаха и трябваше да си представяме какво става). С ръка на сърцето мога да кажа, че изключение прави битката между Съб Зиро и Скорпион и все си мисля, че по-голямата част от бюджета е била разпределена точно там. Саундтракът поне бе на ниво, но една птичка пролет не прави и няма как да спаси филма от попадането в тази класация.

 

1. Batman and Robin

Изображение с име: batman-and-robin-6

Дилемата беше кой да оглави класацията и признавам, че много се двоумих за първите две места.  Батман обаче ми е спомен от ранна детска възраст и затова сривът тук е най-голям. Първите две части с главно отговорно лице Тим Бъртън бяха супер. За третата част – „Батман Завинаги”, Тим Бъртън беше само продуцент, а Уорнър решиха да не залагат на мрачния тон от предишните части. Макар и по-слаб, филмът определено ставаше за гледане – от Вал Килмър излиза добър Брус Уейн,  Джим Кери е в стихията си и, като за край, лентата носеше и посланието, че в крайна сметка Батман и г-н Уейн могат да си съжителстват без сътресения. От режисьора Джоел Шумахер се очакваше да направи и подобаваща не-мрачна четвърта част и той се зае до такава степен, че обърка всичко. С Тим Бъртън извън проекта , но за сметка на това с Арнолд Шварценегер и набиращия по онова време скорост Клуни на борда аз се заредих с очаквания поне колкото за третата част. Но… имах усещането, че филмчето е правено за 4-годишни, диалозите бяха ужасни, цялостната история под всякаква критика, а актьорската игра (с много малки изключения) – липсваща. И то предвид, че не са наети да играят аматьори, както в случая със „Смъртоносна Битка: Унищожение”. Шегите и като цяло играта на Арни бяха малоумни, като го отдавам и на сценария, разбира се. Клуни, макар и актьор от класа, не може да играе Батман. Ума Търман по принцип е добра актриса, но тук не й се получи. Крис О’Донъл направи добро впечатление в „Завинаги” и тук определено го изгуби. Алиша Силвърстоун нямаше работа във филма изобщо. Единствения светъл лъч във филма беше под-историята за верния иконом Алфред, който страдаше от неизлечима болест и бе блестящо изигран от ветерана Майкъл Гоф. В моментите на неговите сцени, все едно гледах различен филм, но те бяха толкова малко на фона на всичко останало…

 

За да не се отчаете напълно, препоръчвам ви да погледнете и обратната страна на медала – 5-те най-добри продължения във фантастиката.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата