1 коментар
кармичния часовник

А каква е вашата карма?

Ревю на новелата на Бернар Вербер „Кармичният часовник“. Тя се разпространява безплатно (даже легално) в интернет.

Изображение с име: chasovnikПредставете си как би се променил животът ни, ако знаехме, че смъртта не е краят. Един възможен вариант на такова бъдеще представи Робърт Шекли в „Корпорация Безсмъртие“. Друг пък предлага французинът Бернар Вербер в „Кармичният часовник“.

Идеята там е, че хората са открили, че прераждането съществува. В това какво ще се преродиш след смъртта ти, зависи от начина, по който си живял – дали си бил добър или лош, и съответно, какво е числото на кармата ти. Всеки човек притежава и кармичен часовник, който му показва състоянието на кармата в момента, или иначе казано, в какво би се преродил, ако умре веднага. Съществува и подробна таблица за това на какво отговаря всяко число. Най-ниската степен е прераждане в минерал, следват растения, животни, човек, а след човека душата престава да се преражда и продължава в духовния свят.

Главният герой в новелата се събужда една сутрин притеснен, защото кармата му е паднала под минималната за прераждане в човек. Той се впуска в търсене на това какво е причинило неочаквания спад в показанието на кармичния му часовник, а след това в опити да го поправи. „Всичко се връща“, както пеят Руши и Емануела, и това е абсолютната истина за света на Вербер. В него сякаш всичко съществува само и единствено, за да научи душата да бъде добра, така че да продължи в духовния свят. Но това става и с понасяне на много наказания, най-много от които се причиняват всъщност от най-висшите земни животни – хората. Така например, прераждането в стрида е ужасно наказание. Ако бъде уловена, стридата се изяжда жива, винаги от човек. Още по-ужасно е да се преродиш в дръвце-бонсай – защото все ще се намери някой човек, който постоянно да те подрязва, спирайки природния ти стремеж към растеж. Тук се появява леко противоречие – това е просто част от света, в който живеем и това поддържа поуката в преражданията. В същото време, ако човек причинява болка на друго живо същество, той намалява своята карма, следователно хората, които ядат стриди, действат против бъдещото си прераждане. Ами ако всички спрат да ядат стриди, тогава какъв ще бъде смисълът на прераждането в стрида? Същевременно, ако целта е да се поставим на мястото на всяко живо същество и да разберем, че трябва да сме добри, защо душите ни не помнят нищо от предишните си животи? А не е ли всъщност поне малко нередно да правим добро, породено само и единствено от егоистичния ни мотив да си повишим кармата, за да се преродим в по-добър нов живот?

Но тези противоречия са много повече теми за размисъл, породени от новелата, отколкото пропуски на самия автор. Краткият разказ притежава и силен емоционален заряд, защото лесно можем да се идентифицираме с главния герой – кой от нас не иска да подсигури следващия си живот? А ако допуснем, че написаното в нея е истина, то нас, живите хора днес, не ни чака нищо добро. И сякаш това не стига, за да ни сдуха достатъчно, ако цялата тази философия е вярна, се оказва, че всъщност хората причиняват много, много повече зло, отколкото осъзнават.

Разсъжденията, които ще ви налегнат, след прочитането на „Кармичният часовник“, вероятно ще ви отнемат повече време от самото прочитане. Всичко това е събрано в 24 страници, заедно със заглавната. Независимо дали обичате дълбокомислените писания или просто искате да прочетете нещо интересно, което да забравите, при положение, че новелата се разпространява безплатно в интернет (ама не от пиратите, ами напълно легално), или може да се получи безплатно като придатък към „Ние, боговете“ от същия автор, то си е направо кощунство да се пропусне.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата