Алманах ФантАстика 2010-2011 – Ревю – II
Фантастиката днес и фантастиката от миналото, която заслужава да се помни, в един алманах. Тъй като всяко от включените произведения заслужава коментар, делим ревюто на 2 части.
Продължаваме напред с ревюто на изключително разнообразния „Алманах ФантАстика 2010-2011“. За началото му – кликнете тук.
По-нататък в страниците откриваме 3 приказки, събрани от Любомир Николов. В първата тайландците се учат, че парите не са всичко, във втората казаците се учат, че могат да измамят и дявола, а в Рая може да се влезе и с хитрост, а в третата гърчетата виждат нагледно приятелската саможертва. Приказките са интересни, доколкото ни запознават с културата на други народи, а не с това колко забавна може да бъде Джулия Робъртс или какъв военоначалник би могло да стане от Снежанка.
Геновева Детелинова пък пише „Приказка по действителен случай“ (откъс от която е публикуван в алманаха), където явно ще се съберат герои от няколко различни измерения. Авторката се отличава от творбите дотук със стила си, който много наподобява този на Тери Пратчет. Изградила си е различни светове и герои, които до един изглеждат много интересни, но в представения откъс липсва идея за това какъв е сюжетът. Забавно е и е приятно за четене, но трябва да стане на цял роман, където отделните глави да имат определения принос към развитието на общата история. Но определено в авторката има потенциал!
Продължаваме с децата от „Светлини сред сенките“, представени с втора част от „Аурелион – вечният баланс“. Съставителят на алманаха определя стила им като „ню уиърд / стиймпънк“, но май нито аз, нито невръстните автори знаят какво значи това. За съжаление, в откъса има твърде много герои, които явно трябва да познавам отпреди, а всичко ми се вижда много несвързано.
Следва разделът Фантастология, който започва с „обяснение в любов към полския учител“ Станислав Лем. Тази година е осемдесетата от рождението му, поради което за него е отделен общ анализ от Васил Сивов, озаглавен „За природата на фантастичното и границите на въображаемото“ (точно като литературните анализи, които четохме в училище, за да си напишем литературно интерпретативните съчинения). Макар и вероятно да е престъпление за човек, който се занимава с електронно списание за фантастика, аз не харесвам Станислав Лем. Аз виждам в „Соларис“ и представения в алманаха разказ „Съкровищата на крал Бискалар“ само измишльотини и загуба на време. Преди някой да ми се е обидил, бързам да го отдам на простотията и посредствеността си, за да продължа нататък, към интересните картини на български художници, поместени в няколко страници. И те, като прозата в алманаха, са разнообразни и строго индивидуални по отношение на това на кого какво му харесва и какво чувства и вижда във всяка картина.
„Литературна ФаКтастика“ (К-то е главно, за да обособи думата факт, а не другата, английската, за която аз също първо се сетих) ни дава някои интересни факти за „предзнаменованията“ на някои фантасти, сбъднали се наистина в една или друга форма. В края на рубриката имаме писмо от руски писател до Сталин, както и историята му – поредната тъжна съдба на творец, репресиран от комунизма. Мога само да се радвам, че съм роден 3 години преди края му и за него слушам само от по-възрастните.
„Фантастихия“ е рубрика, която възприема фантастиката като продължение на поезията с други средства. В нея с интервю и стихове е представен още един класик – Рей Бредбъри.
За отдих от сложните литературни послания е сложена рубриката „Съзвездие Кинотавър“, в която Алексей Звонарев прави преглед на киното през 2010 и началото на 2011, а Атанас П. Славов – анализ на сериалите. Както и в статията, която писателят ни подари, където разгледа сериалите от 2009, и в тази тук той запазва острия си език и екстремността в мненията си – всичко е или прекрасно, или отвратително. Най-полезното в статията му тук обаче е това, че обръща внимание на сериали, за които не сме и чували. Напомня ни се много важна истина – фантастични сериали се правят не само в САЩ, такива има и във Великобритания, Испания, Корея и тези, на които еднообразието и кражбите на стари идеи в САЩ са писнали, имат алтернатива.
Сътрудничеството между SciFi.bg и „Човешката библиотека“ обаче е двустранно – наша статия пък е публикувана в алманаха, а именно „Кога ще видим български фантастичен филм?“. На геймърите е предложено ревю на Dreamfall: The Longest Journey, а на нашата секция „Технологии“ съответстват статиите на Тихомир Димитров „За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса“, на Атанас Славов „Рей Кърцуайл и непостижимото“ (където има интересна таблица за сбъдналите се и предстоящите да се сбъднат прогнози на учения, като една от тях е тази, че до 100 години човекът ще е намерил начин да победи смъртта), както и публикуваните необясними до днес научни факти и интересни нови открития, за които досега само сме чели по научните фантастики.
Последната българска фантастика в този алманах е „буримето“ на Атанас Славов и Александър Карапанчев. Явно на младини, двамата са сътворили „повест-буриме“ с името „Полетът на Буриданово магаре“. За щастие, тук авторите не се стремят да бъдат височайши литератори, а просто се забавляват – а това е добре дошло за читателите от моя тип. Въпреки че отделните глави са доста несвързани, а може би и със сбъркан ред, всяка от тях е мини-разказче, което е интересно и забавно за четене. Пуснати са много шегички, а като се замисля, написаното е много напреднало за времето и мястото си.
Алманахът завършва с „присмехулник“, където са поместени писма между руската църква и Вселенската патриаршия. Руснаците питат дали светия синод приема съществуването на извънземни или не, а Вселенският патриарх отговаря. Писмата са уж реални и намекват, че руснаците са имали или смятат, че ще имат, потенциален контакт с извънземни. За съжаление, за разлика от автора на статията, аз не виждам нищо забавно в отговора, защото Вселенският патриарх иска извънземните или да се признаят като чеда на нашия Господ, или да се изтребят. Не мисля, че това представя религиозната общност в особено добра светлина.
И така, в заключение, Алманахът има хубави и лоши страни, в него са поместени хубави и лоши произведения. Но именно защото е различен, той е ценно четиво и предполага, че всеки ще намери нещо интересно за него. А самият факт, че някой се занимава и развива българска фантастика, е повече от похвален и заслужаващ поощрение.
Ако искате да си закупите алманаха, но не можете да го намерите в никоя книжарница и не ви се търси в интернет-каталозите, най-добре пишете един имейл на poslednorog–a–gmail.com