Алманах ФантАстика 2010-2011 – Ревю – II

Фантастиката днес и фантастиката от миналото, която заслужава да се помни, в един алманах. Тъй като всяко от включените произведения заслужава коментар, делим ревюто на 2 части.

Продължаваме напред с ревюто на изключително разнообразния „Алманах ФантАстика 2010-2011“. За началото му – кликнете тук.

По-нататък в страниците откриваме 3 приказки, събрани от Любомир Николов. В първата тайландците се учат, че парите не са всичко, във втората казаците се учат, че могат да измамят и дявола, а в Рая може да се влезе и с хитрост, а в третата гърчетата виждат нагледно приятелската саможертва. Приказките са интересни, доколкото ни запознават с културата на други народи, а не с това колко забавна може да бъде Джулия Робъртс или какъв военоначалник би могло да стане от Снежанка.

Илюстрация: Катя Данаилова

Геновева Детелинова пък пише „Приказка по действителен случай“ (откъс от която е публикуван в алманаха), където явно ще се съберат герои от няколко различни измерения. Авторката се отличава от творбите дотук със стила си, който много наподобява този на Тери Пратчет. Изградила си е различни светове и герои, които до един изглеждат много интересни, но в представения откъс липсва идея за това какъв е сюжетът. Забавно е и е приятно за четене, но трябва да стане на цял роман, където отделните глави да имат определения принос към развитието на общата история. Но определено в авторката има потенциал!

Продължаваме с децата от „Светлини сред сенките“, представени с втора част от „Аурелион – вечният баланс“. Съставителят на алманаха определя стила им като „ню уиърд / стиймпънк“, но май нито аз, нито невръстните автори знаят какво значи това. За съжаление, в откъса има твърде много герои, които явно трябва да познавам отпреди, а всичко ми се вижда много несвързано.

Следва разделът Фантастология, който започва с „обяснение в любов към полския учител“ Станислав Лем. Тази година е осемдесетата от рождението му, поради което за него е отделен общ анализ от Васил Сивов, озаглавен „За природата на фантастичното и границите на въображаемото“ (точно като литературните анализи, които четохме в училище, за да си напишем литературно интерпретативните съчинения). Макар и вероятно да е престъпление за човек, който се занимава с електронно списание за фантастика, аз не харесвам Станислав Лем. Аз виждам в „Соларис“ и представения в алманаха разказ „Съкровищата на крал Бискалар“ само измишльотини и загуба на време. Преди някой да ми се е обидил, бързам да го отдам на простотията и посредствеността си, за да продължа нататък, към интересните картини на български художници, поместени в няколко страници. И те, като прозата в алманаха, са разнообразни и строго индивидуални по отношение на това на кого какво му харесва и какво чувства и вижда във всяка картина.

Илюстрация: Крикор и Магърдич Касапян

„Литературна ФаКтастика“ (К-то е главно, за да обособи думата факт, а не другата, английската, за която аз също първо се сетих) ни дава някои интересни факти за „предзнаменованията“ на някои фантасти, сбъднали се наистина в една или друга форма. В края на рубриката имаме писмо от руски писател до Сталин, както и историята му – поредната тъжна съдба на творец, репресиран от комунизма. Мога само да се радвам, че съм роден 3 години преди края му и за него слушам само от по-възрастните.

„Фантастихия“ е рубрика, която възприема фантастиката като продължение на поезията с други средства. В нея с интервю и стихове е представен още един класик – Рей Бредбъри.

За отдих от сложните литературни послания е сложена рубриката „Съзвездие Кинотавър“, в която Алексей Звонарев прави преглед на киното през 2010 и началото на 2011, а Атанас П. Славов – анализ на сериалите. Както и в статията, която писателят ни подари, където разгледа сериалите от 2009, и в тази тук той запазва острия си език и екстремността в мненията си – всичко е или прекрасно, или отвратително. Най-полезното в статията му тук обаче е това, че обръща внимание на сериали, за които не сме и чували. Напомня ни се много важна истина – фантастични сериали се правят не само в САЩ, такива има и във Великобритания, Испания, Корея и тези, на които еднообразието и кражбите на стари идеи в САЩ са писнали, имат алтернатива.

Сътрудничеството между SciFi.bg и „Човешката библиотека“ обаче е двустранно – наша статия пък е публикувана в алманаха, а именно „Кога ще видим български фантастичен филм?“. На геймърите е предложено ревю на Dreamfall: The Longest Journey, а на нашата секция „Технологии“ съответстват статиите на Тихомир Димитров „За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса“, на Атанас Славов „Рей Кърцуайл и непостижимото“ (където има интересна таблица за сбъдналите се и предстоящите да се сбъднат прогнози на учения, като една от тях е тази, че до 100 години човекът ще е намерил начин да победи смъртта), както и публикуваните необясними до днес научни факти и интересни нови открития, за които досега само сме чели по научните фантастики.

Илюстрация: Стефан Лефтеров

Последната българска фантастика в този алманах е „буримето“ на Атанас Славов и Александър Карапанчев. Явно на младини, двамата са сътворили „повест-буриме“ с името „Полетът на Буриданово магаре“. За щастие, тук авторите не се стремят да бъдат височайши литератори, а просто се забавляват – а това е добре дошло за читателите от моя тип. Въпреки че отделните глави са доста несвързани, а може би и със сбъркан ред, всяка от тях е мини-разказче, което е интересно и забавно за четене. Пуснати са много шегички, а като се замисля, написаното е много напреднало за времето и мястото си.

Алманахът завършва с „присмехулник“, където са поместени писма между руската църква и Вселенската патриаршия. Руснаците питат дали светия синод приема съществуването на извънземни или не, а Вселенският патриарх отговаря. Писмата са уж реални и намекват, че руснаците са имали или смятат, че ще имат, потенциален контакт с извънземни. За съжаление, за разлика от автора на статията, аз не виждам нищо забавно в отговора, защото Вселенският патриарх иска извънземните или да се признаят като чеда на нашия Господ, или да се изтребят. Не мисля, че това представя религиозната общност в особено добра светлина.

Илюстрация: Калина Атанасова

И така, в заключение, Алманахът има хубави и лоши страни, в него са поместени хубави и лоши произведения. Но именно защото е различен, той е ценно четиво и предполага, че всеки ще намери нещо интересно за него. А самият факт, че някой се занимава и развива българска фантастика, е повече от похвален и заслужаващ поощрение.

Ако искате да си закупите алманаха, но не можете да го намерите в никоя книжарница и не ви се търси в интернет-каталозите, най-добре пишете един имейл на poslednorog–a–gmail.com

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Като помислих малко, видях, че трябва да добавя туй-онуй. Защото излиза, че съм солидарен със всичко което си писал. Това, че не са ти станали близки Карапанчев и Красимир Георгиев, мога само да жаля, но за Лем!?! Личи ти че си много близко във времето до учебната литературна програма, само там човек развива такава нетърпимост към традиционни ценности. Аз, например си спомням как с каква мъка минавах „Фауст“ в училище, и колко бях изумен от силата му, когато го открих сам, за себе си, по-късно.
За харесването и нехаресването – Толстой например не е обичал да чете Шекспир и го заявявал наляво и надясно. Но когато един друг писател се опитал да се изкаже по същия начин, го срязали: „За да си си позволиш демонстративно да не можеш да четеш Шекспир, е, трябва преди това да си станал Толстой…“ Как мислиш, дали има причина двата най-големи SF клуба в Канада и Астралия да се казват „Соларис“ (а не някое име от милионите съчинени от американци названия)? Досадната литература на Лем?

Браво, Петре, това се казва ревю – нищо не пропуснато, никой не е забравен 🙂 Това очаквах от теб – и го получих. Като съставител и основател на алманаха – благодаря за добросъвестното и добронамерено четене.

Tiana

Благодаря и аз за ревюто! Радвам се, че си написал и негативните, и положителните ти нагласи към различните разкази, особено ми хареса, че говориш за всеки отделно, а не обобщено. И се радвам и надявам, че ще има Алманах 2012, защото е важно българското творчество да се подкрепя!!!

Петя Ивайлова
petia84

хубаво ревю! и аз съм от същия тип читатели – не знам как може Тери Пратчет да влага толкова смисъл и философия в новелите си, без те да са скучни, меланхолични или тежки . От друга страна много от класическите фантастични произведения са точно такива, но няма отърване от тях – понякога се питам дали пък нещо не ми е наред, като не ги харесвам .