Едно аномално ревю за новата книга на Людмила Филипова

Последният роман на Людмила Филипова „Аномалия“ сякаш съчетава няколко холивудски филма в една история. С всичките плюсове и минуси, които произхождат от това.

Този трейлър вече видяхте в статията ни, която отрази събитието от промоцията на новата българска фантастика, шестата книга на Людмила Филипова – „Аномалия”, издадена като съвместен проект на ветераните от издателство Сиела и новаторите от издателство Ентусиаст. От една книга, в която не се показват лица или картини, сценаристката на трейлъра Нели Димитрова се е постарала да изстиска максимума и да го направи така, сякаш рекламира някой холивудски блокбъстър. Всъщност, такова сравнение наистина подхожда – самата книга създава същото впечатление, дори по-богато – сякаш няколко холивудски филма са се събрали в един роман. С всичките плюсове и минуси, които това носи със себе си.

Книгата не може да се похвали с нещо абсолютно уникално, оригинално и невиждано. Съчетани са някои от най-хитовите елементи в историите напоследък (независимо дали тези истории са разказани като филм, сериал, книга или игра), почти всичко е научно обяснено и обосновано по много хитър и логичен начин (макар да си личи, че авторката не е съвсем на ти с физиката, математиката и програмирането, тя умело използва научните постижения на човечеството, за да обясни фантастичните събития, както и да предложи възможен сценарий на бъдещото развитие на новите технологии, които толкова бързо се интегрираха в живота ни), а същевременно са повдигнати и много въпроси, над които читателят дълго може да размишлява след като приключи с книгата (може да не са въпроси, които си задаваме за пръв път, поне ние, феновете на научната фантастика, но са добре разгледани в самия роман и вероятно ще развълнуват хората, непривикнали на философските търсения в нашия жанр). Е, въпреки първоначалната ми информация – няма извънземни. Но има световна конспирация, компютърни аномалии, технологии, които се обръщат против нас и могат да ни следят навсякъде, забулени в тайни пророчества от миналото, религиозни въпроси с реално отражение върху нашия свят, секретни проекти за бъдещи качествено нови технологии, струващи милиарди, предапокалптични събития, същества от друго измерение, личности, които не принадлежат в телата си, загадъчно поведение на цели рояци насекоми, реализиране на човешките мисли в реалността, нечовек, учещ се да живее по човешки, а черешката на тортата е едно зомби. А най-важната сюжетна линия е любовта на главната героиня, която се лута между мамещия я бивш съпруг, принца с непристойно поведение и загадъчния Айн, който я преследва от всеки електронен уред, до който се доближи. Накрая всичко това се събира в едно.

Не ми се връща в предишния абзац, за да преброя колко фантастични елемента има в книгата – доста са. Дори с една четвърт от тях можеше да стане също толкова качествен роман. 500 страници, макар и много като количество, не са достатъчно, за да развият всички тези елементи подобаващо. Но, за сметка на това, позволяват, ако един ден някой реши да превърне историята в сериал, екранизиране на романа с достатъчно голямо поле за изява на евентуалните сценаристи. В книгата, докато се развива сюжетът с леко мудна скорост, от време на време стават различни плашещи и загадъчни събития, които са развити в по 2-3 страници. Аз лично много бих се радвал някой ден да ги видя в сериал, където 40-минутен епизод ще позволи достатъчно детайлното им разглеждане и внимание.

Людмила Филипова и принц Флавио Киджи на промоцията в Mascara от 31 Май.

Екранизирането, обаче, въпреки че отвсякъде личи, че и авторката, и екипът й много разчитат на това, ще бъде трудно. Един филм изобщо няма да стигне, за да се разкаже историята качествено, а един сериал ще изисква някои съществени промени, както и доста големи за нашата индустрия инвестиции, ако продуцентите не искат компютърните ефекти да изглеждат като в новата заставка на „Лека нощ, деца“. Може би в сериала по-добре ще бъде направен и основният „неочакван обрат” в книгата. Според приказките на промоцията, става дума за нещо шокиращо и тотално неочаквано – може и да е, за хора, които не са чели или гледали нищо фантастично. Аз разгадах обрата още на 100-тната страница. Небрежният читател вероятно ще се досети на 200-тната. На 300-тната би трябвало почти всички да са се усетили. Ако до 400-тната още не знаете коя е Кастра Флин, то вероятно нещо не е наред с вас. Разкритието става около 450-та страница и някак си не идва като кой знае колко неочакван шок, стига да не сте чели по диагонала дотук. Вероятно това е била и целта на Людмила Филипова – да остави читателят сам да отгатне намеренията й и после удоволствието, което ще получи от правилното си отгатване, да му подобри впечатлението от книгата, но може би трябваше да обърне повече внимание на този елемент. Нали целта е екранизиране – нека се поучи например от „Доктор кой”, където леките подсказки са много трудни за откриване. Те по-скоро служат за объркване на феновете и почти никога не позволяват да се предвиди обрата. В „Аномалия“ подсказките направо ти набиват в лицето големия обрат.

Най-съществената промяна, ако ще се прави сериал, обаче, ще трябва да дойде при героите. Те са повърхностни и изключително глупави. Ако големият мащаб на събитията е един от плюсовете на холивудските филми, който е чудесно използван в романа, то един от основните дефекти на задокеанските ленти са тъпите герои. Тук става дума за специалисти, умни хора, които с технологиите си управляват целия свят. И въпреки това, те постоянно ахкат и охкат в почуда, когато се сблъскат с нещо сравнително ново. Това нещо ново всъщност е било предмет на изследванията им около 20 години, проявило се е няколко пъти, дори читателят има достатъчна подготовка, за да го схване, но когато се изрече (и то не на първия, а на около петия път) големите специалисти са шокирани. Така наистина разказвачът си създава повод да разкаже за явлението и да го обясни по-подробно, но губи достоверността на героите си, а с това и шанса, читателят да се идентифицира с тях. Не ми се иска да давам примери от книгата, за да не разваля преживяването на тези, които не са я започвали, но се надявам, че знаете за какво говоря. Вече всеки идиот знае, че ако сте с приятели в гората и започнат да ви преследват свръхестествени същества, трябва да останете в група и да се измъкнете по най-бързия начин. Въпреки това постоянно, във всеки филм, героите се цепят на двойки или бягат някъде сами, за да бъдат изтребени по-лесно, тръшкат се за глупости, защото уж са много емоционални (колко филма сте гледали със сцени от типа „Убиецът изби половината ми приятели и ме чака зад ъгъла, но сладурът на филма не ме целуна както трябва и затова сега ще седна да рева посред нищото, вместо да опитам да спася всички“), бягат от очевидната помощ (отново паралел с филмите: „Но аз не вярвам, че той има свръхестествени способности, въпреки че няколко пъти ме спаси зрелищно от сигурна смърт като ме гонеше чудовището, значи трябва да избягаме от него, а след това да мислим за нереалното същество с големите зъби и нокти”). Същото, макар и в друга обстановка, го има и в „Аномалия” – очевидното се повтаря на героите по няколко пъти, а те започват да зацепват някъде след 300-ната страница. Отделно, всяко миниатюрно събитие ги травмира и на тях им трябват около 20 страници, да се възстановят, че да могат да видят следващото. Събитията обаче винаги им се случват повече заради бездействието им („Абе умряха няколко мои приятели при загадъчни обстоятелства в тая вила, ама я да си се помотая аз още малко из мазето, какво пък толкова“), а героите така и не си правят труда да помислят или да се заемат с наистина важните неща, за да предотвратят злощастията след това („Знам какво трябва да направя, за да спра злото, знам, че трябва да съм бърз/а, защото то убива всяка секунда все повече хора, но дай първо да пийна кафенце и да си побъбря с някого за неуспешната ми любовна връзка“). Единственият добре развит герой, както всъщност нерядко става във фантастиката, е най-фантастичният. Той пораства пред очите на читателя и постепенно се учи да живее, да обича, а накрая върши цялата работа. Главната героиня обаче зацепва, че не е човек, някъде около 250 страници след читателя.

Авторката и принцът в сутрешния блок на bTV. Снимка: bTV

Макар общите идеи да повдигат интересни философски въпроси, много от събитията, вече са виждани в други истории. Все пак прави впечатление, че са умело комбинирани и обяснени с обща научна теория, както и че са актуални за жанра в момента, така че е рано да им се каже „клишета”. Но клишета определено са реакциите на глупавите герои. Сякаш авторката се е страхувала да направи героите умни, за да не противоречи на някой неписан холивудски закон за филми за масовата публика. Начинът, по който героите говорят, стилът, в който е написана речта им, звучи сякаш е превод на булеварден американски роман. Трудно можеш да си представиш, че героите са обикновени хора, те говорят като глупави и повърхностни идиоти, каквито всъщност са. В този смисъл, не можеш да се идентифицираш с никого от тях. Дори краят е клиширан, така че да допадне на обикновените зрители/читатели. Но, имайки предвид, че книгата трябва да допадне на максимален брой читатели, за да се продаде, имайки предвид, че става дума за България, където подобни проекти не те правят милионер, имайки предвид, че очевидно целта е книгата да се филмира, за да реализира истински приходи и най-вече имайки предвид, че като за нашия опит книгата е повече от добра и не отстъпва по нищо на 90% от световната продукция, тази критика няма чак такава тежест.

Нека все пак да уточня нещо – „Аномалия” не е аномално явление в световната литература, но е едно приятно четиво и достойно българско допълнение към литературата в жанра. Не оставайте с впечатление, че книгата не ми е харесала, напротив. Щеше ми се изявената авторка да е направила нещо наистина невероятно, за да се похвалим и ние пред света, с някоя разтърсваща новост. Да не е просто опит да се яхне вълната на успеха, започнала от „Шифъра на Леонардо”. Щеше ми се героите да са добре развити персонажи, с които да се идентифицирам и да се вкарам в историята, за да я преживея наистина като своя. Може би затова я съдя твърде строго. Всъщност, книгата наистина не отстъпва по нищо на гореспоменатия си източник на вдъхновение, дори го надгражда и представя по-интересни идеи и повече теми за размисъл. в „Аномалия“ има много, много повече, отколкото в „Шифъра на Леонардо“. А изразените от мен критики могат да се повторят при 90% от творческите продукти по целия свят. „Аномалия” има и голям потенциал за екранизиране. Все още не е това уникално произведение, което да ни представи пред света или дори пред самите нас (защото българинът предпочита да купува чужди книги пред родните), но определено може да се нареди до „хубавите” романи, отпред на горната етажерка.

Трябва да отбележим и огромното старание на авторката, което прави впечатление от всяка страница на романа – тя наистина е вникнала в Нютоновите теории, прочела е немалко статии за последните технологични нововъведения и разработваните такива за бъдещето, запознала се е с религиозните и окултните пророчества и предзнаменования за Второто пришествие и края на света, работила е много сериозно с реалното италианско семейство от папи и кардинали Киджи, за да ги интегрира в сюжета, мислила е много, за да интегрира всички изброени фантастични елементи в един роман, без да е твърде претрупано или нереалистично. Заслужава си пищната промоция и успеха, към който се цели. Искрено го пожелавам на Людмила Филипова заради старанието и за това, че все пак показа, че модерната българска литература не е по-лоша от чуждестранната. А може би е въпрос на време някой от следващите й романи да задоволи дори и моите по-високи претенции и да й донесе успеха, за който толкова усърдно работи.

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 3.50
Стил на писане – 3.50
Неочаквани обрати – 4-
Теми за размисъл – 6-
Фантастични елементи – 6-
Степен на оригиналност – 4-
Старание на автора – 6+
Маркетинг и промоция на книгата – 6
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (4.80)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
30 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Ами освен официално да заявя, че не съм получавал пари за ревюта на Людмила Филипова или каквито и да е било други книги/филми/сериали 🙂 Такива заплащания няма и как да има – нали се сещате, че нашият сайт не е единственият, на който се публикуват ревюта, да не говорим за печатните медии. Ако за всяка книга издателствата тръгнат на всички ревюиращи да им плащат, то те ще трябва да продадат около 20 000 бройки, за да си избият разходите. Ясно е, че за нашия пазар няма как да се плаща за ревюта.

Днес, след всички други книги, които съм прочел, и на мен ми се струва, че съм написал на „Аномалия“ аномално много. Наистина е по-скоро за около четворка. Но толкова ми е бил акълът тогава, толкова съм й написал тогава. Неслучайно си има дата отгоре и предупредително изречение за стара статия отдолу 🙂 Колкото до картинката – радвам се, че повечето хора схващат шеговитото послание 🙂

SargoS

🙂

Петя Ивайлова

Не е въпросът в мотивацията, а в интерпретацията – авторката на коментара си представя някакъв нагъл индивид (ученик/оценяван), който демонстративно слага парите в бележника и го мята с намигане към учителя/оценяващия. Значението на снимката не е такова, а щом това е първото тълкувание, което и е хрумнало, значи тя има проблем с подсъзнанието.

SargoS

Ха! Че и на мен не са ми давали кинти за 6-ците. Мотивацията за високи оценки не трябва да се купува с пари. Поне според мен. Но това е в страни от темата- какво лошо видя в снимката бе, Емануела? И все пак тя стои на всички ревюта, ясно е че е умишлена шега. Както и да е. Колкото до Людмила Филипова, тя ми прави мн приятно впечатление на живо. Симпатична е, не е арогантна, надута и супер смотана като повечето по- известни бг автори, и това й поведение ме подтикна да прочета 2-3 от книгите й, въпреки протестите на другарите ми по книжка 🙂 Оценката на ревюто ми се струва позавишена честно казано. И като цяло опитите на авторката така откровено да копира Дан Браун ( и не само него) са доста дразнещи. Напъните пък да се пише книга в стила и духа на Дъглас Адамс въобще няма да ги коментирам…

Петя Ивайлова

Емануела, аз ще ти отговя, въпреки, че това ревю не е мое. Ти не си схванала какво значение има избраното изображение – това е шега, която е сложена напълно съзнателно. Ако не можеш да я разтълкуваш, или си забравила какво е да си ученичка и да те оценяват, или никога не си изкарвала високи оценки, или имаш жестоки родители. 🙂

Емануела

Избраната от Вас картинка за оценката на книгата показва ли всъщност, че са Ви дали парички за да напишете добра критика? Защото, ако не беше така, нямаше подсъзнателно да я сложите. Или пък ако не Вие ами служителят, който се занимава с публикуването не схваща каква роля има и избраното изображение в една статия. Моля Ви се, по сериозно..

Кал
Kal

Тук (най-долу) пише как решаваме какво да издаваме на хартия:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

Затова винаги моля всички, които ВЯРВАТ в определена книга, да се сбират в общности и да подкрепят _активно_ книгата.

Вижте и новата инициатива на Моята библиотека:

http://forum.chitanka.info/topic2502.htm

_Страхотен_ потенциал за всички автори, които искат да стигнат направо до читателите си.

Кал
Kal

Е, не. 😀 Ако издателствата се плашат толкова лесно от критика, отдавна трябваше да са сменили бранша…

(Това и за нас в Човешката важи. 🙂 )

bluescript

Kal, просто изказвам мнението си на заклет читател и книгообожател…
Ако препоръчвам то е, (след като си част от малко издателство) – намерете автора на „Самира 2“ и издайте книгата. (Ицо от Книголандия и без това писа, че няма издател). От нея има много какво да се научи, а и е създаден един чисто български character от ранга на всички sci-fi и fantasy героини за които си говорим. Ще спечелите.

Петър Атанасов

И аз съм изненадан. Може да не е шедьовър, но става за четене. Предполагам, че причината е във високите очаквания. Аз не съм чел нищо нейно преди тази книга (а и като се замисля, май нищо българско, поне наскоро и извън училище), затова нямах високи очаквания и някои неща ме изненадаха приятно. По-четящите от мен, като по-запознати с труда на авторката, явно са имали основания да очакват повече и са останали разочаровани. Жалко наистина. Сега ще вземат издателствата да се уплашат от реакциите и никога повече да не хвърлят толкова пари по една книга…

Мира
Pepper

Леле, не съм и предполагала, че ще има толкова негативни коментари. На Филипова най-много ми допаднаха Антихтонът и Стъклените Съдби. Лабиринта беше някак си мудна, а за Анатомията на Илюзиите си признавам, че я изчетох с 300 зора. Все пак след няколко седмици ще седна да я прочета тази Аномалия и тогава ще споделя впечатленията си

Кал
Kal

Христо, тъкмо прочетох и твоя отзив. И понеже ти се доверявам (след като съм видял, че вкусовете ни съвпадат доста 🙂 – явно „Аномалия“ наистина не е на ниво… 🙁

Е, погледнато от хубавата му страна – ако някой е _харесал_ „Аномалия“, „Мастиленият лабиринт“ и „Антихтонът на Данте“ направо ще го пометат… *смея се*

Здравейте на всички, изчетох дискусията с интерес и за съжаление съм съгласен с най-крайното мнение, изразени по-горе от „пънчо“. Книгата е потресаващо слаба измишльотина, а безумните пари за кампанията й са ми просто необясними. Но така е нашето книгоиздаване.

Кал
Kal

bluescript, благодаря за препоръките!

Аз самият съм фен на „Орфеус слиза в ада“ (с обичайните забележки към художествения редактор, поне в началото на романа… извинете, тук пак взеха думата професионалните ми изкривявания :D). За „Самира“ мисля, че научих пак от Книголандия. „Медальонът“ си го отбелязвам като едно на ум.

И като цяло съм съгласен с оценката ти за големите и малките издателства. (Има си хас… нали съм част от малко издателство. 😉 ) Ще посоча обаче няколко изключения: „Жанет 45“, „Инфодар“, „Изток-Запад“.

Реагирах на Пънчо, понеже _специално_ за двете книги на Людмила Филипова, които споменах, впечатлението ми е по-различно – там има какво да се научи, а положеният труд (и размисъл) си личи. Затова етикетите „чалга“ и „чист комерс“ не им пасват… Така мисля аз поне.

bluescript

Разбира се, че всеки е свободен да харесва каквото си пожелае… Тъй като историческите романи са ми слабост… има поне три книги от последните години които са по-интересни (за стойностно нека не говорим, защото нещата са по-сложни)…

Няма да видите „големите“ издателства зад тях, защото ТЕ обикновенно „играят“ на сигурно (вижте само спонсорите по книгоразделителя на „Аномалия“-та). Няма да усетите и подобна „невиждана“ кампания… „Големите“ български издателства не създават, те само консумират… Така, както се прави с всичко у нас… Така че, Пънчо в известно отношение е прав….

Петър Атанасов

Разбира се, всеки има право на свое мнение. Признавам, че винаги ще имам слабост към тази книга, защото това ми е първата промоция като официален представител на медия. Но се постарах да съм максимално обективен в ревюто – наистина мисля нещата, които казах. Стилът не е добър, има много повторения и като цяло няма нещо особено оригинално, но все пак беше приятно четиво, а и наистина се впечатлих от старанието на авторката, както и се зарадвах на екипите от двете издателства, които също се постараха, да рекламират книгата си – явно наистина книгите не са мъртви и имат бъдеще, което може само да ни радва. Дори тази наистина да е „чалга-литература“, то може би някой ще се вдъхнови от шума около нея, ще се зареди с оптимизъм от инвестициите и ще напише нещо по-стойностно. Стоя зад думите си 🙂

Кал
Kal

Хъм… за „Аномалия“ не знам (не съм я чел още), но поне аз се впечатлих от изследователския труд, вложен в „Мастиленият лабиринт“ и „Антихтонът на Данте“. (И темите за размисъл, да.) Писал съм едно кратичко резюме за „Лабиринта“, може би просто трябва да го цитирам, вместо да се напъвам отново…

Мисълта ми тук е: ако не бяха „налети пари“, за проучвания и пътешествия, тези книги просто нямаше да се случат. Нито пък, като знам какви са тиражите в момента, очаквам те да си избият инвестициите. (За това си говорихме вече в секция „Общност“.)

Е, да, художественият редактор е можел да даде още от себе си. 🙂 А авторката – да обсъди героите си с повече хора, преди да ги пусне на бял свят, така де, лист.

Обаче „пайнер литература, чалга, ласкателства“… не, читателят Калин не ги усеща така.

Поздрави към Петър за изчерпателността и аргументацията! (И оптимистичният поглед… brother-in-arms. 🙂 )

пънчо

Господин Атанасов, просто не сте искрен. Тази книга е фабрикат, а не литература. В нея е вложена много пластмаса и също така ужасно много пари, които изобщо не съответстват на реализацията на която и да е книга на български пазар. Ако това не е манипулация, здраве му кажи. Това е „пайнер“ литература или чалга, а при нея, както знаете, нищо не е безплатно. Който поръчва музаката, плаща на всички, включително и на ласкателите…

Петър Атанасов

Е на протест ли да излезем 🙂 Няма как, навсякъде е така, който има повече връзки, той има по-добра промоция. Да не би книгите за Хари Потър, Здрач, Истинска кръв и т.н. да са нещо кой знае колко неземно, нечувано и невиждано? Достатъчно добри са, за да оправдаят големите промоции, но не са нещо кой знае колко велико. Междувременно със сигурност има уникални творби, които никога няма да видят бял свят, защото авторите им нямат връзки и възможности за големи промоции. Това е нормално и такъв е светът, за съжаление. Аз гледам оптимисти(чно на цялата картинка, защото „Аномалия“ все пак не е лоша, не ми беше неприятно да я чета, имаше много интересни неща и получи чудесна промоция – това показва, че все пак някой е готов да инвестира в книги. Само по себе си това е достатъчно, за да ме накара да се усмихна и да повярвам, че има бъдеще и за добрите и за средните 🙂

stanislava

докато има перфектни промоции на посредствена литература и се примиряваме с тъпи герои и обикновен стил, няма добри перспективи за българската литература

Peter Atanassov

 Прав си, затова написах, че според мен ще е по-подходящо да се направи сериал. Има възможност да стане и на филм, все пак има 1-2 основни идеи, а останалите са просто допълнения, колкото да се спечелят повече зрители на принципа „За всекиго по нещо“. Ако те се изрежат, пак може да стане хубав филм. Зомбито обаче обезателно трябва да остане 🙂

Bluescript

Ако поне малко сте запознати с правенето на филми, трябва да знаете, че добрите филми се правят от пристички истории. Колкото по-семпло, толкова по-добре. Иначе, къде ще „надгражда“ режисьора… Трудно ще се получи нещо от цялата тази бъркотия в която очевидно авторката е искала да каже всичко …

Peter Atanassov

Няма извънземно, излъгаха ме =( Но наистина, както казва Петя, само извънземно й липсва на тази книга 🙂 И един вампир можеше да сложи 🙂
Шегата настрана, книгата все пак е добра, а моето мнение е и доста субективно. Ако ви попадне книгата, препоръчвам ви да й дадете шанс. А аз определено ще дам шанс на филма или сериала, който ще направят по нея след 3-4 години вероятно 🙂

Адриан

Има и извънземно, или поне така е представена 🙂

http://scifi.bg/?p=4012

петя84

интересно ревю! все пак, не съм сигурна дали ще прочета тази книга – като гледам само извънземни и липсват…