Бийте се с мъртвите, бойте се от живите!

Миналата година умишлено не написах ревю на втори сезон на „Живите мъртви“. По-голямата част от него мина без никакъв сюжет, вместо който сценаристите ни отегчаваха с безсмислени драми. Тази година подобрението беше значително.

За първи път епизодите не продължават директно историята ден по ден. От края на втори сезон до началото на трети е минала цяла зима, а групата е оцеляла чрез номадство. Андреа се е сближила с бруталната Мишон, която спаси живота й, и двете също са останали живи. Постоянното местене наляво-надясно обаче не е толкова интересно и не е в стила на The Walking Dead. Още в началото на сезона се представят двете локации, където основно ще тече действието и чиито обитатели рано или късно ще се окажат в смъртоносен конфликт.

Конфликтът, естествено, не се изразява само в една група срещу друга. Може да се каже, че се противопоставят и обществени строеве (доколкото може да се говори за такива, при положение че обществата са миниатюрни и крехки). Въпреки че в края на втори сезон Рик отсече, че отсега нататък той взима решенията еднолично, това сякаш не оказа кой знае какво влияние върху динамиката в групата. Членовете й отново бяха свободни да изразяват мнение, а с нервния срив на Рик към средата, неговата решителност тотално се изгуби. В края той отново върна демокрацията в групата си. Междувременно, в Уудбъри ситуацията с Губернатора е коренно различна. Жителите на селцето нямат нищо против да бъдат поданици, дори си затварят очите за лъжите и манипулациите на управителя си. По-близките му знаят какви ги върши и се съобразяват или защото самите те са рецидивисти, или защото са твърде уплашени. Така авторитарният режим на Губернатора се изправя срещу демокрацията на Рик, но накрая победители няма.

По средата стои Андреа, която се мъчи да посредничи и да предотврати кръвопролитието. Една от критиките в САЩ към този сезон е именно към нея – тя така и не може да реши на чия страна да застане, а наивността й е прекалена. Аз обаче не съм съгласен – в нейната ситуация вероятно бих постъпил по същия начин. Светът е пълен с достатъчно опасности и смърт, за да си търсим още. Две групи от свестни хора би трябвало да намерят начин да се обединят срещу живите мъртви, а не да добавят още зомбита към редиците им. Проблемът на Андреа е там, че начело на едната група не е свестен човек, а добре прикрит луд. Но въпреки това вярата й в него е разбираема, той отначало я прелъстява и й показва твърде много добри свои страни преди да разкрие истинската си същност. Нормално е тя да търси начин да спаси и вразуми всички, да вярва, че в тях са останали някакъв морал и здрав разум. Дори и в Губернатора.

Така се стига и до една от най-интересните теми за размисъл от този сезон – могат ли оцелелите да си сътрудничат или са обречени да се върнат към дивашкото си начало, в което убиваш, за да не бъдеш убит? Ще ми се да вярвам, че след един апокалипсис (зомби- или друг такъв) тези, които са останали живи, ще подхождат с доверие един към друг и ще си помагат. Още във втори сезон се видя, че в света на „Живите мъртви“ не е точно така, а тази година – съвсем. Но дали в следващите сезони няма да се появи нова група, която да върши нещата по друг начин и да се опита да възроди цивилизацията?

Рано или късно, това е неминуемо да стане. Човечеството е притиснато в ъгъла от зомбитата, но постепенно разбира, че те не са чак толкова сериозна заплаха. Веднъж щом свикнеш с тях и щом прежалиш убитите и изядените, мъртъвците стават по-лесно решим проблем. Те са бавни, главите им се чупят лесно и единствената им сила е в броя. Щом придобиеш навика да ги изтребваш и намериш някое безопасно място, в което няма как да проникнат (затвор или добре охранявано село), то вече можеш да започнеш да мислиш и за друго освен за непосредствено оцеляване. Всъщност, това е напълно логично и реалистично. Затова и отхвърлям другата критика към сериала – че зомбитата вече не са чак толкова основна заплаха и това вреди на развитието му. Съвсем навреме идва мотото на сезона – „Бийте се с мъртвите, бойте се от живите!“. Сигурен съм, че що се отнася до глобалното развитие на човечеството, скоро сюжетът ще поеме в по-оптимистична посока.

Колкото до героите, нещата винаги могат да тръгнат към по-лошо. Рик тепърва ще среща проблеми със закоравелия Карл, любовта и отглеждането на деца ще продължат да са невероятно изпитание за цялата група, а смъртта на главни герои ще е постоянен спътник на сюжета. Макар и зомбитата вече да са познати, напрежението от това зад кой ъгъл може да се крие жив мъртвец или кога ще вземе да се появи някоя орда, от която няма отърване, ще си остане винаги. Такова определено имаше и този сезон, много повече от миналата година. Просто беше по-балансирано.

Макар финалът да беше леко разочароващ откъм липса на голямата грандиозна битка, за която се загатваше цял сезон, а критиките в САЩ за нереалистичен и твърде дълго проточил се сюжет, както и за недообмислени мотивации на героите да изобилстват, аз давам много добра оценка на The Walking Dead тази година. Да се надяваме, че нестабилността на екипа зад кадър няма да повлияе отрицателно на общото качество и догодина ще продължим да следим с интерес драматичната борба за оцеляване на героите. А в краен случай, ако се разочароваме, скоро ще имаме алтернатива – сериал по „Зомбиленд“.