Бледа точица, но с ярки амбиции

Ревю на „Бледа синя точица“ от д-р Карл Сейгън, изд. „Изток-Запад“

Нека започна ревюто на „Бледа синя точица“ с представяне на автора й, д-р Карл Сейгън. За тези от вас, които не знаят, той е астроном и астробиолог, прекарал дълги години в работа за НАСА. Той е идейният инициатор на програмата за търсене на извънземен разум СЕТИ, а сред най-забележителните проекти, в чието осъществяване е участвал, са стъпването на Луната, изучаването на Венера и изстрелването на „Вояджър“ в космоса. Автор е на редица научни трудове (сред които и „Бледа синя точица“), както и на романа „Контакт“, филмиран през 1997 с Джоди Фостър в главната роля.

Очевидно, д-р Сейгън е един от големите умове на ХХ век – той умира през 1996 г., две години след излизането на „Бледа синя точица“. От такъв човек има какво да се научи.

Като по-късна негова творба, „Бледа синя точица“ не е само научен труд. Авторът умело балансира между философия, наука, интерпретация на миналото и визия за бъдещето.

Заглавието идва от снимка, направена от Вояджър на излизане от Слънчевата система (долу вляво). На нея Земята е снимана от рекордно разстояние и се вижда точно като бледа синя точица, заобиколена от необятната пустош на космоса. Именно това е вдъхновило написването на книгата – Сейгън неколкократно натъртва колко нищожни сме всъщност в сравнение с невъобразимо огромната Вселена.

По този начин той разбива доста от митовете, владели умовете на хората по и преди неговото време. Човек все гледа да се постави в средата на вселената – първоначално се е смятало, че Земята е центърът на всичко, след това сме се примирили, че всъщност се въртим около Слънцето и сме решили, че то е център на всичко… А реално мястото ни във вселената е съвсем случайно и далеч от нейния център. Егоцентризмът ни е бил безграничен и хора като Карл Сейгън са били нужни, за да се нарушат тези представи.

На изхода на Слънчевата система, Карл Сейгън е помолил операторите на Вояджър да го обърнат към Земята, за да направи снимка на планетата ни отдалеч. Фотографията е озаглавена Pale Blue Dot, а стрелката сочи къде сме ние.

Втората част на книгата набляга повече на научните открития за нашата Слънчева система (повечето от които са на самия Сейгън), като те са преразказани не като в суха енциклопедия, а през човешката гледна точка на автора. От думите на Сейгън виждаме как се е чувствал един учен в неговото време, какво го мотивира и какво го впечатлява. На практика преживяваме заедно с него кацането на Луната или изстрелването на всеки по-важен космически апарат. Така книгата придобива ценен емоционален заряд, който не очакваме в подобен тип литература.

Няколко пъти споменах „неговото време“. Да, за съжаление, има места, на които се усеща, че книгата е писана преди 20 години. Говори се за събития и открития, направени през миналия век. Науката и идеите днес се развиват изключително бързо и дори работата на светило като Сейгън остарява. Е, що се отнася до разгледаните от него обекти, няма кой знае каква промяна в теориите на учените или възгледите на човечеството за тях (тоест ако сте лаици в астрономията, специално научната част пак ще си е до голяма степен нова за вас), но все пак днес стилът на писане обикновено е малко по-динамичен, а и атмосферата е по-друга (за книга с повече и по-подробно разгледани научни теми, както и по-съвременна, препоръчвам „Вселена от нищото“).

Охлаждането на космическия ентусиазъм например продължи доста по-дълго отколкото Сейгън е можел да предвиди (въпреки че като цяло той е усетил накъде вървят нещата и е бил сравнително точен в повечето си прогнози) и единствено посъбуждащият ни се интерес към Марс има шанс да възроди интереса на човечеството към собственоръчно изследване и превземане на вселената.

Карл Сейгън

Последните глави от книгата са отделени именно за нашето бъдеще в космоса. Сейгън създава една много подробна и жива картина на това, което ни чака. Във визията си за бъдещето той засяга различни проблеми, които тепърва ще се появяват – възможности и проблеми на колонизирането на планети и астероиди, промяната и създаването на собствена култура на колонизаторите на други небесни тела, развитието на концепциите за държава и нация, развитието на технологиите и т.н.

Всичко това е разгледано както напълно обективно, реалистично и научно обосновано, така и субективно и емоционално – с поглед към по-добро бъдеще. „Бледа синя точица“ първо ни кара да осъзнаем, че в момента сме много нищожни и дори крехки (всичките ни амбиции за колонизиране на други светове могат да отидат на вятъра, ако животът на планетата ни бъде унищожен чрез астероид или заради нашата собствена вредна дейност). Но след това ни вдъхва нова надежда с факта, че ние едва сме посегнали към космоса и потенциалът му тепърва ще се разкрива пред нас. Ако оцелее и превъзмогне грандоманията и егоцентризма си, човечеството ще постигне много.

Преди Карл Сейгън се е смятало, че Венера е просто малко по-заоблачена версия на Земята, която само чака да бъде колонизирана. Днес, до голяма степен благодарение на него, знаем, че повърхността й е огнен ад.

Пример за това представлява самият Сейгън. Той осъзнава своята „незначителност“ и много добре разбира, че никога няма да види с очите си новите светове, за които мечтае. Но в него няма и капка егоистично негодувание срещу тази несправедливост – той просто работи и прави всичко по силите си, за да направи колонизирането възможно за следващите поколения. За него остава единствено задоволеното любопитство относно нещата, които могат да бъдат изследвани (а фактът, че те не са чак толкова много никак не го отказва), и утехата, че е изиграл своята роля като една от многото брънки във веригата на поколения учени, правещи откритие след откритие.

Общо взето, „Бледа синя точица“ е четиво, което определено си заслужава времето. Ако четете такъв тип литература, не го изпускайте, а дори и да предпочитате по-скоро художествени, научно фантастични романи, тази книга е подходяща за разширяване на кръгозора от по-приземена гледна точка. В крайна сметка, Сейгън до голяма степен има същите интереси и представи като нас, просто е по-умен. Можем само да спечелим, ако се докоснем до кариерата и съзнанието му – възможност, която „Бледа синя точица“ определено предлага.

 

Моята оценка:

Стил на писане – 5+

Теми за размисъл – 5.50

Емоционален заряд – 6

Степен на оригиналност – 5+

Старание на автора – 6

Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.54)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

nikak

Всъщност модерната физика не се е развила кой знае колко много. Всичко за сега е в полето на спекулациите. Наистина научните открия са много, но след идеята за суперструни, нищо по-интересно не е развила модерната физика като глобален проект за Вселената и света 😉 Дори понятията за „време“ и „пространство“ не са мръднали и грам начина на разработване на Айнщайн 😀 :]
Оставям настрана въпроса доколко теоретичната физика днес е спекулативна философия?!

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

http://vbox7.com/play:da6719d4db

Наскоро си я купих, но не все още не съм я започнал. Мисля, че ще е страхотна!

Петя Ивайлова
petia84

Наскоро прочетох някъде, че се готви продължение (или римейк) на научно-популярния сериал на Сейгън „Космос“ – със сигурност ще си струва да се види!