Червените шапчици в САЩ

Ревю на „Червените шапчици“ от Джаксън Пиърс – съвременна история с две сестри, борещи се с върколаци

Преди седмица и нещо излезе новата книга „Червените шапчици“. Когато написахме съответната статия, публикувахме и първите няколко страници на романа – препоръчвам ви да ги прочетете, преди да продължите се ревюто.

И така, уводът е интригуващ, имаме две сестри и мъртвата им баба, които ловуват върколаци (в тази книга са наречени фенриси). Тези данни обаче не означават нищо – както може да става дума за нещо страшно интересно, така може да става дума и за типична тийнейджърска боза. Знакът върху корицата „Запазено за тийнейджъри“ по-скоро говори за второто.

Но истината всъщност е по средата. Романът си има своите типични тийнейджърски слабости като например стандартния основен вътрешен конфликт – главните герои знаят ужасната тайна на свръхестествените същества (вампири/върколаци/извънземни – все тая), които заплашват света ни, и се борят срещу тях, но същевременно копнеят само да бъдат нормални тийнейджъри. „Червените шапчици“ показва и малко разнообразие обаче, а добре изградените образи го извисяват над средното ниво за тийн-литературата от САЩ.

Всяка глава се разказва от гледната точка на едната сестра, като двете се редуват. Така читателят влиза в света и мислите и на двете, разбира ги и разбира откъде идват всички неща, които си казват, взаимоотношенията им една с друга, както и с третия герой – Сайлъс. Ние опознаваме сестрите и разбираме всичко, което се случва между тях. Сайлъс не е толкова добре развит, но от него не се и изисква да бъде, той е просто момчето, около което да се завърти конфликтът. Проблемът обаче не е толкова, че и двете сестри го искат (едната скрито, а другата – явно), а в това, че едната е отдадена на лова на фенриси, на отмъщението и избиването на злите същества, докато другата иска повече от живота. Всичко това е логично – първата е обезобразена от първата си битка с фенрис до живот и се смята за неспособна да има нещо повече, докато втората има всички необходими външни данни да се влюби, да има приятели и живот извън лова. Тези нейни желания обаче са донякъде предателски, защото тя дължи живота си на първата и се чувства длъжна да ловува заедно с нея, да не я изоставя, защото тя е всичко, което има.

Авторката Джаксън Пиърс може да не знае какво е да си обезобразена като едната й героиня, но въпреки това описва вътрешния й свят доста добре.

Общо взето, читателят лесно опознава героините и влиза в кожата им, дори да е мъж, както е в моя случай – тук полът няма значение, романът можеше да се развие по абсолютно същия начин, независимо дали става дума за две сестри и едно момче или двама братя и едно момиче. Историята не е кой знае колко богата, по-скоро авторката очевидно се стреми към филмиране на романа. Започва се с убийството на бабата, което определя бъдещото занимание на двете червени шапчици. След това историята продължава години по-късно, когато двете са тийнейджърки, и заедно със сина на дърводелеца се задълбават повече в това как фенрисите се размножават и как може това да се използва, за да се убият повече от тях. Превръщането във фенрис става чрез ухапване, но не всеки може да бъде превърнат. За да бъдеш Потенциален, има някакви специални условия, на които трябва да отговаряш. Вълците просто ги надушват, а нашите герои трябва да ги открият тепърва. Кой е Потенциалният е ясно още откакто се вкарва идеята – за неочаквани обрати не можем да говорим. Но все пак историята се развива с нормално темпо, последователно и логично.

Другото много приятно в книгата, е че стилът на писане я прави изключително четивна – няма излишни описания или разтягания на локуми (ако не броим някои елементи от историята), романът се чете бързо и леко. Фантастичните елементи са на обичайното за тийнейджърски роман ниво, както споменах, все тая е дали става дума за вампири, върколаци или нещо друго – важното е да има нещо лошо и свръхестествено. Тук поне авторката се е заиграла с приказката за Червената шапчица, което все пак придава смисъл на избора й да става дума точно за върколаци. Все пак романът има малко повече дълбочина от очакваното и е наистина повече за „пораснали деца“, отколкото за малоумни тийнове и тийнки. Задълбава се в семейните отношения, доверието между близките хора, очакванията, разминаванията в тях, забранената любов и т.н. общочовешки теми. Не че говорим за някаква дълбока философия, но все пак има и някакъв повод за размисъл.

Доколко романът ще стане хитов – тийнейджърските книги сякаш имат успех, макар и повече в САЩ, отколкото тук. Тази не блести с нещо особено, няма филм по нея, който да привлече българските тийнейджъри (за разлика от „Аз съм номер 4“, който можеше поне на тази промоция да разчита), а ако продължи наводняването на пазара с подобен род книги, то ще стане съвсем трудно една да се отличи от друга. Все пак има още потенциал и тази книга ще си намери своята публика. Общо взето, ако харесвате „Дневниците на вампира“, „Здрач“, „Вълк-тийнейджър“, „Тайният кръг“ и т.н. сериали и книги от този жанр, то тогава непременно хвърлете едно око и на „Червените шапчици“ – Джаксън Пиърс може още да не е известна, но се справя далеч не по-зле от колежките си.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 6-
Стил на писане – 6
Неочаквани обрати – 3
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6+
Маркетинг и промоция на книгата – 4+
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. Добър (4.72)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |