4 коментара
chervenorizcirrr

Червеноризците срещу Галактиката

Ревю на „Червеноризци“ от Джон Скалзи, изд. „Изток-Запад“

chervenorizci cccНе ви ли е учудвало как в някои научно-фантастични сериали второстепенните героите мрат като мухи? Тъкмо се привържете към някого и – бум! – него го няма. Явно това е подразнило твърде много креативния консултант на “Старгейт: Вселена” Джон Скалзи и той е решил да напише пародия по този повод.

Ако търсите нещо кой знае колко сериозно в книгата, няма да намерите. Но мисля, че няма и да ви трябва. Книгата е приятна пародия, наситена с майтапи с различните клишета от сай-фай сериалите; базирана е основно на Стар Трек сериалите с висока смъртност на екипажа, но би могла да се отнася за всеки подобен сериал.

На кораба “Дръзки”, флагман на Общовселенското Обединение, занимаващ се основно с научни експедиции и проучвания, се наблюдава странна тенденция. Докато старите членове на екипажа си стоят живи и здрави (и бягат панически от мисии), новаците “сгъват” по няколко на всяка изследователска мисия, в която винаги са замесени смъртоносни роботи, вируси и какво ли още не. Не стига това, ами и смъртта им обикновено е причинена от нещо, сякаш изсмукано от пръстите на некадърен сценарист – ледена акула, разбеснели се роякоботове, хищни червеи, изплагиатствани от “Дюн”… Освен това съдбата си има любимци – петимата основни членове на екипажа участват във всяка една мисия и винаги успяват да оцелеят. Независимо какво ги гони, стреля по тях или пък иска да ги изяде. Новобранците обаче нямат този късмет.

Основните герои на романа – няколко младежи и една девойка, решават че това не трябва да продължава повече. С помощта на загадъчен член на екипажа, който очевидно знае твърде много, успяват да разплетат мистерията и решават да направят всичко възможно, за да спасят себе си и колегите си новобранци от глупава и безсмислена смърт.

RedshirtsВъпреки, че са герои на пародия, активната групичка на борда е с добре развити характери и специфични черти. Имаме дилър на наркотици, красив, но доста глупав лейтенанант и мадама, която му задига панталоните, за да сътрудничи. Тайнственият помагач на нашите хора пък е откаченият програмист на борда, който живее в сервизния отсек и следи местоположенията на всички по телефоните им.

Стилът на писане е лек и приятен, наситен с достатъчно забавни (и неклиширани) майтапи. Книгата предоставя материал за размисъл на хората, занимаващи се с писане на сай-фай истории и тактично ги отдалечава от желанието им да бълват клишета. За другите пък остава непомрачения от нищо смях за сметка на некадърните писачи.

След основното тяло на романа обаче следват три израстъка, наречени коди, които ми досадиха изключително и определено смятам, че книгата само би спечелила, ако се махнат. Явно авторът все пак не се е стърпял да избълва нещо “от кухнята” на писането на сай-фай сериалите.

Елена Павлова се е справила отлично с превода, включително със сложни казуси като наименованието на Двойното О (Общовселенското Обединение, което на английски е нещо от сорта на UU).

Ако си търсите забавно четиво, което вплита в едно цяло научнофантастичния роман и сай-фай сериала, тази книга е точно за вас.

 

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.40)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата