Четири разказа за Фор от „Дивергенти“

Внимание, фенове на „Дивергенти“! Ако вече сте прочели „Предани“, последната книга от трилогията, и все още жалеете за нейния край, не се отчайвайте! Има и четвърта книга – „Фор“, в която главен герой е Тобиас, любимият на Беатрис.

Книгата е съставена от 4 разказа от по около 50 страници (много е удобно за четене – по един на ден), както и 3 разказчета по 3 странички. Започва с увод, обръщение от авторката към нейните читатели. В него тя разкрива интересен детайл – когато е започнала да пише „Дивергенти“, е искала Тобиас да бъде нейният главен герой. В последствие обаче е стигнала доникъде и е зарязала нещата, преди да се върне към идеята си, но този път с Трис като главна героиня.

Първите три разказа покриват пътя на Тобиас от Аскетите към Безстрашните. Те са интересни сами по себе си, дори са достатъчно свързани един с друг, за да се почувстват като глави от книга. Не знам защо авторката се е почувствала сякаш не стига доникъде с Тобиас, защото той е достатъчно интересен герой и с него поредицата би била най-малкото също толкова добра, колкото е сега. Може да се каже обаче, че в миналото с баща му има твърде ярки моменти на домашно насилие, написани така, сякаш самата авторка го е изживяла. Вероятно това я е спряло – сцените не са като за масовата тийн-публика и едва ли Тобиас като главен герой би имал толкова привлекателност и потенциал за идентифициране на читателя с него, колкото по-стандартната Беатрис. Също така, в първоначалния замисъл той няма интерес към любовни истории, което също би било минус за пазарната реализация на трилогията. Напротив, от маркетингова гледна точка той е по-подходящ именно за това, за което в крайна сметка е послужил – гадже на главната героиня, впечатляващ младеж с ужасно минало, който функционира по-добре като поддържащ образ. Но, в крайна сметка, именно затова е написана и тази книга (освен за пари, разбира се) – за да задълбочи образа му и да покаже какво би било, ако „Дивергенти“ беше тръгнала с неговата история.

В „Трансферът“ се проследяват симулацията за установяване на наклонностите на Тобиас и трансферът му в новата каста. Интересно е да се сравни неговият път с този на Трис. Той минава през същите неща, но има и някои разлики. Първо, неговата причина да избере Безстрашните е много по-драматична от тази на бъдещата му любов. Второ, той е последният, който скача в мрежата, а не първият. Трето, неговата инициация е по-малко брутална. Има обаче и прилики. И двамата крият своето минало, и двамата са по-силни психически отколкото изглеждат (и двамата минават първата си симулация на страховете с неочаквано добър резултат), и двамата са дивергенти. За феновете ще е интересно да проследят тези сравнения в разказа, докато за литераторите ще е любопитно да открият как авторката е запазила немалко черти от „неуспешния“ си образ и ги е прехвърлила върху „успешния“, за да разкаже почти същата история.

В „Послушникът“ и „Синът“ Тобиас, вече наричащ себе си Фор, възмъжава и покорява своите страхове при Безстрашните. Миналото му с Маркъс още му тежи, но той успява да го преодолее. Отличните му резултати го правят дори потенциален лидер на кастата. Но самата тя се развива лошо – готви се зловещ план между най-висшия й лидер и лидерката на Ерудитите. Същевременно, Фор научава, че майка му не е умряла, а живее сред безкастовите. Ние вече знаем за какво се отнася конспирацията между лидерите на Безстрашните и Ерудитите, но за Фор това тепърва предстои. И тук е интересно да се проследи началото на „Дивергенти“ такова, каквото можеше да бъде през гледната точка на Тобиас. Лично за мен то е даже по-добро и обещаващо, но все пак аз не съм тийнейджърка от таргета, така че нямам думата.

В „Предателят“ действието вече се развива след идването на Трис и тя е част от него. Честно казано, този разказ е най-хаотичен, няма ясни начало, среда и край, няма ясна връзка с останалите разкази. От обещаващ силен и независим герой, Тобиас се е превърнал в треперещ гимназист – влюбването му в Трис изхвърля цялото му досегашно развитие през прозореца. Авторката си признава, че е искала да включи този разказ в „Дивергенти“, но се е отказала, защото е щял да наруши ритъма. На практика, това са просто изрязани сцени от началото на трилогията, слепени в един разказ просто за удобство, и си личи. Част от сцените си ги спомняме, просто са разказани от неговата гледна точка (което при дългите диалози не си личи особено), а друга част е нов материал, но малко.

Последните три… разказченца са само за най-най-върлите фенове на трилогията. Отново става дума (вероятно) за изрязани сцени от романа, които нямат пряка връзка с нищо от тази книга, просто са лепнати отзад като фен-материал. Колко са тъпи и ненужни личи още от имената им – „Първият скочил – Трис!“, „Внимавай, Трис!“ и „Много си хубава, Трис!“.

Общо взето, „Фор“ не е лоша книга сама по себе си, но определено е предназначена само за фенове на „Дивергенти“. Тя е предистория на трилогията, едно нереализирано нейно начало и допълнителен материал към вече издаденото. Струва си да се прочете, ако вече сте минали през „Дивергенти“, „Бунтовници“ и „Предани“ и са ви харесали, но не очаквайте нещо ново или изненадващо.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 4+
Стил на писане – 5-
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4.50
Степен на оригиналност – х
Старание на автора – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4+

Общ успех: Добър (4.44)