Да пикселизираме света

По кината вече можете да гледате нова безмозъчна комедия с обичайните заподозрени Адам Сандлър и Кевин Джеймс. Накратко – извънземни нападат Земята под формата на пиксели (всъщност воксели, но да не издребняваме), формиращи персонажи и чудовища от игрите на 80-те години. Кино критиците в момента се надпреварват да оплюват „Пиксели“, не без основание, но лично на мен преживяването от филма ми хареса – достатъчно много от шегите бяха забавни, за да те разсмеят, достатъчно много от героите бяха симпатични, за да те заинтригуват (макар и да говорим за пикселизираните такива, а не за хората), а ефектите бяха достатъчно зрелищни и детайлни, за да си струва цената на 3D-то.

Странно е защо филмът заработва толкова ниски оценки, при положение, че следва формулата на успешните комедии (макар и да си позволява твърде много дупки в сюжета), а концепцията и реализацията имат нетипично силни моменти. Може би на хората им е писнало да гледат Адам Сандлър и слабите му изпълнения през последните години? Може би геймърите на 30+ са си представяли по-емоционално завръщане към ерата на видеоигрите от детството им? Може би някой е очаквал задълбочен и реалистичен сюжет от резюмето „Пиксели нападат Земята и четирима загубеняци я спасяват“? Pixels работи най-добре когато изключите мозъка и очакванията си и просто се наслаждавате на случващото се.

Не знам какво повече са искали геймърите от носталгичния елемент, но лично за мен реализацията на старите аркадни игри в нашия триизмерен свят е много добра и зрелищна (даже разпадането на хора на пиксели си е доста зловещо). Вярно, повечето от споменатите и вкараните в сюжета игри не съм ги и чувал, но въпреки това очите ми останаха в Лейди Лиса и се смях до сълзи с кю*март, тоест пикселизираните персонажи работят. Битките със Стоножката и Пакман са доста интересни, пренесени в реалния свят, и лесно можеш да се идентифицираш с персонажите, вкарани в играта, пресъздадена триизмерно от извънземните. Изглежда малко странно да гледаш живи хора физически да изпълняват това, което правят пикселизираните им двуизмерни версии в аркадната игра, а и контрастът между компютърно-генерираните пикселови същества/предмети и реалните хора и места е доста голям, но според мен това само допълва чара на филма.

Въпреки изброените от мен позитиви, имайте предвид, че американските застаряващи геймъри, към които именно филмът е насочен, са крайно разочаровани от тази интерпретация. Но отбележете също, че децата (които едва ли знаят какво точно е Пакман) се забавляват искрено на „Пиксели“. Можете да го постигнете и вие, ако не възлагате нещо повече от очакване за забавление и почивка на мозъка.

Човешките персонажи също са се получили прилично като за безмозъчна комедия. Приятна изненада се оказа спестеният в трейлърите факт, че Кевин Джеймс играе президентът на САЩ. Да, тотално абсурдно е някой да гласува за неговия герой и да го издигне за лидер на нацията, но така се стига до доста смешни ситуации. Между Адам Сандлър и Мишел Монаган няма кой знае каква химия (въпреки че отначало е ясно, че героите им ще се залюбят), но когато си злобеят един на друг и се надпреварват кой е по-важен – снобката-генерал или проваленият зубър, който все пак е близък приятел на Президента и е в уникалната позиция да спаси света, комедията се получава. Джош Гад и Питър Динклидж се справят добре като за новаци в жанра, въпреки че сценаристите не са се старали особено с развитието или атрактивността на техните герои.

Саундтракът също се е получил добре, макар и We Will Rock You да е вече малко изтъркана от употреба в киното. Все пак филмовата версия има нещо ново и вдъхновяващо в себе си, което помага за заряда на сцените с нея. Колкото до цялостния емоционален заряд – да, може би няма особено напрежение за съдбата на Земята, тъй като сякаш никой във филма не приема извънземната заплаха насериозно (а и едва ли някой от зрителите очаква нещо различно от хепиенд), но определено не съм съгласен с мненията, че „Пиксели“ не може да предизвика нищо позитивно у зрителя като усещане.

Разбира се, филмът има своите сериозни грехове и няма как да ги пренебрегнем. Сюжетът е доста мързеливо разработен с немалко противоречиви моменти и дупки. Колите-духчета, които ще гонят Пакман, се появяват от абсолютно нищото, военният съветник на Президента по едно време изглежда сякаш готви преврат, но после този елемент от сюжета е зарязан, събития се развиват уж едновременно, а всъщност в различни периоди на денонощието, Питър Динклидж чийтва на Пакман въпреки че няма къде да въведе чийт-код или как да се реализира чийтът физически и т.н., и т.н. Има и доста тъпи шеги, или такива от типа „вътрешнозаводски хумор“, разбираем само за феновете на съответната игра. За първото вече споменах, че просто трябва да си изключите мозъка и да не се замисляте за сюжета, а за второто – лично за мен комедиите напоследък са толкова тъпи, толкова е трудно да се разсмея на баналния хумор от повечето продукции, че самото присъствие на сполучливи шеги е достатъчно, за да ми хареса целият филм. Тук има достатъчно забавни моменти и реплики, за да простя на немалкото несполучливи такива.

И така, не се предоверявайте на крайно негативните ревюта за „Пиксели“, които в момента доминират из нета. Да, филмът не е изненадващ хит, не е в никакъв случай нещо гениално или лентата, която ще спаси умиращата кариера на Адам Сандлър (да не кажем, че вероятно е последният му високобюджетен филм), но и не е бруталната тъпотия, за която мнозина го представят. Имайте предвид оценката от 4,8 в IMDB и 19-те процента одобрение в Rotten Tomatoes, но ако все пак ви е интересно да го гледате – не се отказвайте заради негативните ревюта. По-добре това, отколкото едикоесиживотно-мен на Марвел или ДС. Поне е нещо различно и в по-голямата си част свежо.

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – х
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.00)