Дали краят на училището не е само неговото начало?

Ревю на „Училището свърши – завинаги”, втора книга от поредицата „Максимум Райд” на Джеймс Патерсън и издателство Егмонт България

След като Зъба е на корицата, мислех, че ще има доста по-значима роля в сюжета...

След като Зъба е на корицата, мислех, че ще има доста по-значима роля в сюжета…

След „Ангелският експеримент”, книга първа от поредицата „Максимум Райд”, имам завишени очаквания към романите от тази серия, тъй като първият том беше интересен и добре написан. „Училището свърши – Завинаги” до голяма степен успя да задържи нивото на предшественика си и се оказа също толкова лесно за четене, приятно екшън-приключение.

Наскоро четох някои по-скоро странни неща за маниера на работа на Джеймс Патерсън, за които дори не знаех, че са законни. Какво имам предвид – Патерсън изповядва в свои интервюта, че не пише собственоръчно повечето си романи, а името му на кориците означава по-скоро бранд, отколкото авторство. Известният писател признава, че наема начинаещи автори, които всъщност пишат неговите романи, съобразявайки се с предварително зададени теми и насоки. Това откровение ме направи подозрителна, затова докато четох „Училището свърши – Завинаги”, очаквах да открия някаква промяна в стила на писане или некохерентност на историята. За щастие, това не се случи. Вторият роман от поредицата има същия лек и лесен за четене стил, както и същите дух и герои, които опознахме в „Ангелският експеримент”.

Действието в първите глави се развива едва няколко дни след финала на предходната книга. Ятото – Макс, Зъба, Иги, Ръч, Гази и Ейнджъл, заедно с новото попълнение – кучето на малката Ейнджъл – Тото, лети към Вашингтон, където децата-птици се надяват да открият нова информация за истинските си семейства. Още от самото начало ни е напомнено, че макар да съдържа някои сериозни теми, романът е предназначен по-скоро за деца, отколкото за възрастни, тъй като единствената жертва от предходната книга – заличителят Ари, е съживена и преследва с нови сили Макс и приятелите й.

Колкото и да е странно, Джеймс Патерсън не пише лично книгите си.

Странно или не – Джеймс Патерсън не пише лично книгите си.

Заличителите, начело със синът на Джеб, са все така жестоки и объркани същества, но имат нова придобивка – огромни, тромави криле, които им позволяват да преследват Ятото и във въздуха. В резултат на една от техните въздушни атаки, Зъба е ранен и се налага да бъде опериран в болница. Крилатите младежи правят впечатление и докторите се свързват с властите. Това в крайна сметка води до запознанството им с Ан – подозрително добра и красива ФБР агентка, която образно казано ги взема под крилото си и дори ги приютява в огромния си и уютен дом. Макс и приятелите и са убедени, че могат да си тръгнат когато поискат, затова решават да останат за известно време и да се порадват на едно по-спокойно ежедневие. Те дори се съгласяват да тръгнат на училище, намират си приятели и се държат като нормални тийнейджъри.

Голяма част от действието в книгата се развива именно в училището. Макар че тези глави са интересни и позволяват да опознаем по-добре героите, според мен са и донякъде подвеждащи и съдържат прекалено много пълнеж. Някак си очаквах, че заглавието на втория том е свързано с Училището (тайната лаборатория, в която отвлечени деца се превръщат в мутанти от зли учени) и неговия край, а не с „обикновена” гимназия, в която персонажите ще имат възможност да потренират социалните си умения.

Едно от предимствата на тази част от сюжета е, че читателят има възможност да разбере колко различна е Ейнджъл от останалите. Ако вече сте прочели първия роман, знаете, че Ейнджъл е прелестно шестгодишно момиченце, със снежно бели „ангелски” криле, което освен това владее телепатия и може да диша под вода. Тя е и любимката на Макс, която я възприема почти като своя дъщеря. Впечатленията ми от Ейнджъл бяха смесени, но след „Училището свърши – Завинаги”, по-скоро отрицателното ми мнение за нея се утвърди окончателно. Малкото момиченце е не само егоцентрично (което е често срещано при деца на неговата възраст), но и доста зловещо. Ейнджъл разкрива, че е чула от Джеб (един от злите учени и баща на Ари), през време на отвличането си, в какво се състои предстоящият Край на света.

Както сигурно помните, от Максимум Райд се очаква да спаси света. Тя не знае как и защо, но Джеб и тайнственият глас в главата й постоянно й го повтарят. Макс дори не знае дали светът наистина е застрашен или всичко е просто извратена игра – поредният експеримент с нея или поредният опит на Джеб да я манипулира. Оказва се, че Ейнджъл е знаела за какво става дума, но е пропуснала да спомене. И мисълта за предстоящия апокалипсис не само не я плаши, но и я радва, защото след като се случи няма да й се налага да се крие повече.

Макс обича всичките си приятели, но чувствата и към Зъба са по-специални.

Макс обича всичките си приятели, но чувствата и към Зъба са по-специални.

Ейнджъл е зловеща не само заради странните си приоритети, но и заради дарбите си, които се развиват – тя вече може да говори с рибите (вероятно телепатично) и използва телепатията все по-често за да манипулира хората. В последното няма нищо лошо, когато спасява Ятото от трудни ситуации, но е плашещо, когато успява да влияе на самия президент на Щатите.

Останалите герои са горе-долу същите, каквито ги помним от първата книга. Максимум е все така саркастична, смела и решителна. Тя е загрижена за съдбата на всички, както и за собствените си проблеми, включително все още необяснимия Глас, но въпреки това е отличен водач. Зъба – най-сериозният от приятелите й, по когото тя е донякъде увлечена, е малко по-развит в сравнение с предходната книга, но все още е на заден план. Най-съществено развитие търпи слепият Иги, когото читателите имат възможност да опознаят отблизо в няколко глави. Той е специалист по експлозиви (и готварство) и най-добър приятел на Гази (братчето на Ейнджъл), но въпреки това не се чувства пълноценен и страда от загубата на зрението си, отнето му от злите учени. Няколко наистина емоционални момента ме накараха да симпатизирам на Иги и да ми се прииска той да има по-съществена роля в сюжета.

В „Училището свърши – Завинаги” научаваме много повече и за Ари. Ако си спомняте, Ари е седем-годишен, но в резултат на генетичен експеримент, изглежда като възрастен и може да се преобразява във вълкоподобно същество. Освен това има и крила, които са огромни, но някак си се скриват под дрехите му, когато той реши да се смеси с тълпата. Драмата на Ари е много по-сериозна, отколкото изглеждаше в първия роман. Благодарение на мутациите си, психически той е едно озлобено и страдащо дете, което не може да бъде поправено. Момчето мрази както Макс и Ятото, така и баща си, защото са го отхвърлили; то не може да реагира по друг начин на събитията, освен чрез насилие, защото това е единственото, което познава. Въпреки че е отблъскващ и жесток, Ари буди по-скоро съчувствие, отколкото омраза и е трудно да бъде възприет като истинският злодей на историята.

Снимка от официалния сайт ни дава доста конкретна идея за това как трябва да си представяме Ятото.

Снимка от официалния сайт ни дава доста конкретна идея за това как трябва да си представяме Ятото.

Колкото и да е странно за младежки роман, засега не може да се каже кой е истинският Злодей. Със сигурност не е Ари, не е и баща му Джеб, който изглежда има малка роля в делата на мистериозната компания Айтекс. Все още не знаем кой дърпа конците на целия зловещ план, включващ отвличането на деца и превръщането им в мутанти. Може би това ще бъде разкрито в някоя от следващите книги, а може би ще се окаже, че злодеят не е определен човек, а по-скоро екип от учени, имащи намерение да променят света.

В сюжетът на романа има няколко изненади, някои от които съвсем невинни, докато други са доста по-загадъчни и водят до нови въпроси. Една от най-интересните сюжетни линии е появата на клонинг на Макс. Втората Макс е интересна идея, която е експлоатирана доста оригинално. По-голямата част от главите са разказани именно от Максимум, а някои от тези в които участва клонинга – от името на самозванката. Засега не научаваме много за нея – на пръв поглед изглежда студена и неприятна, но също и много заблудена.

Най-интересен от всички въпроси е големият План, включващ спасяването или унищожаването на Света, за който получаваме повече, но определено недостатъчно информация. Тази неяснота поддържа впечатлението от първата книга, че всичко, което се случва с Ятото е режисирано и е част от сложен експеримент.

Именно загадъчната атмосфера е, според мен, е едно от основните предимства на поредицата и ме кара да очаквам с нетърпение следващите романи. Разбира се – възможно е да бъда разочарована и въпросите, които ме интригуват, да не получат подобаващ отговор. Въпреки всичко – засега, доброто ми впечатление от поредицата „Максимум Райд” се запазва, а „Училището свърши – завинаги” е книга, която препоръчвам на младите любители на екшъна.

 

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6
Общ успех: Отличен (5.50)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |