Дали краят на училището не е само неговото начало?

След „Ангелският експеримент”, книга първа от поредицата „Максимум Райд”, имам завишени очаквания към романите от тази серия, тъй като първият том беше интересен и добре написан. „Училището свърши – Завинаги” до голяма степен успя да задържи нивото на предшественика си и се оказа също толкова лесно за четене, приятно екшън-приключение.

Наскоро четох някои по-скоро странни неща за маниера на работа на Джеймс Патерсън, за които дори не знаех, че са законни. Какво имам предвид – Патерсън изповядва в свои интервюта, че не пише собственоръчно повечето си романи, а името му на кориците означава по-скоро бранд, отколкото авторство. Известният писател признава, че наема начинаещи автори, които всъщност пишат неговите романи, съобразявайки се с предварително зададени теми и насоки. Това откровение ме направи подозрителна, затова докато четох „Училището свърши – Завинаги”, очаквах да открия някаква промяна в стила на писане или некохерентност на историята. За щастие, това не се случи. Вторият роман от поредицата има същия лек и лесен за четене стил, както и същите дух и герои, които опознахме в „Ангелският експеримент”.

Действието в първите глави се развива едва няколко дни след финала на предходната книга. Ятото – Макс, Зъба, Иги, Ръч, Гази и Ейнджъл, заедно с новото попълнение – кучето на малката Ейнджъл – Тото, лети към Вашингтон, където децата-птици се надяват да открият нова информация за истинските си семейства. Още от самото начало ни е напомнено, че макар да съдържа някои сериозни теми, романът е предназначен по-скоро за деца, отколкото за възрастни, тъй като единствената жертва от предходната книга – заличителят Ари, е съживена и преследва с нови сили Макс и приятелите й.

Заличителите, начело със синът на Джеб, са все така жестоки и объркани същества, но имат нова придобивка – огромни, тромави криле, които им позволяват да преследват Ятото и във въздуха. В резултат на една от техните въздушни атаки, Зъба е ранен и се налага да бъде опериран в болница. Крилатите младежи правят впечатление и докторите се свързват с властите. Това в крайна сметка води до запознанството им с Ан – подозрително добра и красива ФБР агентка, която образно казано ги взема под крилото си и дори ги приютява в огромния си и уютен дом. Макс и приятелите и са убедени, че могат да си тръгнат когато поискат, затова решават да останат за известно време и да се порадват на едно по-спокойно ежедневие. Те дори се съгласяват да тръгнат на училище, намират си приятели и се държат като нормални тийнейджъри.

Голяма част от действието в книгата се развива именно в училището. Макар че тези глави са интересни и позволяват да опознаем по-добре героите, според мен са и донякъде подвеждащи и съдържат прекалено много пълнеж. Някак си очаквах, че заглавието на втория том е свързано с Училището (тайната лаборатория, в която отвлечени деца се превръщат в мутанти от зли учени) и неговия край, а не с „обикновена” гимназия, в която персонажите ще имат възможност да потренират социалните си умения.

Едно от предимствата на тази част от сюжета е, че читателят има възможност да разбере колко различна е Ейнджъл от останалите. Ако вече сте прочели първия роман, знаете, че Ейнджъл е прелестно шестгодишно момиченце, със снежно бели „ангелски” криле, което освен това владее телепатия и може да диша под вода. Тя е и любимката на Макс, която я възприема почти като своя дъщеря. Впечатленията ми от Ейнджъл бяха смесени, но след „Училището свърши – Завинаги”, по-скоро отрицателното ми мнение за нея се утвърди окончателно. Малкото момиченце е не само егоцентрично (което е често срещано при деца на неговата възраст), но и доста зловещо. Ейнджъл разкрива, че е чула от Джеб (един от злите учени и баща на Ари), през време на отвличането си, в какво се състои предстоящият Край на света.

Както сигурно помните, от Максимум Райд се очаква да спаси света. Тя не знае как и защо, но Джеб и тайнственият глас в главата й постоянно й го повтарят. Макс дори не знае дали светът наистина е застрашен или всичко е просто извратена игра – поредният експеримент с нея или поредният опит на Джеб да я манипулира. Оказва се, че Ейнджъл е знаела за какво става дума, но е пропуснала да спомене. И мисълта за предстоящия апокалипсис не само не я плаши, но и я радва, защото след като се случи няма да й се налага да се крие повече.

Ейнджъл е зловеща не само заради странните си приоритети, но и заради дарбите си, които се развиват – тя вече може да говори с рибите (вероятно телепатично) и използва телепатията все по-често за да манипулира хората. В последното няма нищо лошо, когато спасява Ятото от трудни ситуации, но е плашещо, когато успява да влияе на самия президент на Щатите.

Останалите герои са горе-долу същите, каквито ги помним от първата книга. Максимум е все така саркастична, смела и решителна. Тя е загрижена за съдбата на всички, както и за собствените си проблеми, включително все още необяснимия Глас, но въпреки това е отличен водач. Зъба – най-сериозният от приятелите й, по когото тя е донякъде увлечена, е малко по-развит в сравнение с предходната книга, но все още е на заден план. Най-съществено развитие търпи слепият Иги, когото читателите имат възможност да опознаят отблизо в няколко глави. Той е специалист по експлозиви (и готварство) и най-добър приятел на Гази (братчето на Ейнджъл), но въпреки това не се чувства пълноценен и страда от загубата на зрението си, отнето му от злите учени. Няколко наистина емоционални момента ме накараха да симпатизирам на Иги и да ми се прииска той да има по-съществена роля в сюжета.

В „Училището свърши – Завинаги” научаваме много повече и за Ари. Ако си спомняте, Ари е седем-годишен, но в резултат на генетичен експеримент, изглежда като възрастен и може да се преобразява във вълкоподобно същество. Освен това има и крила, които са огромни, но някак си се скриват под дрехите му, когато той реши да се смеси с тълпата. Драмата на Ари е много по-сериозна, отколкото изглеждаше в първия роман. Благодарение на мутациите си, психически той е едно озлобено и страдащо дете, което не може да бъде поправено. Момчето мрази както Макс и Ятото, така и баща си, защото са го отхвърлили; то не може да реагира по друг начин на събитията, освен чрез насилие, защото това е единственото, което познава. Въпреки че е отблъскващ и жесток, Ари буди по-скоро съчувствие, отколкото омраза и е трудно да бъде възприет като истинският злодей на историята.

Колкото и да е странно за младежки роман, засега не може да се каже кой е истинският Злодей. Със сигурност не е Ари, не е и баща му Джеб, който изглежда има малка роля в делата на мистериозната компания Айтекс. Все още не знаем кой дърпа конците на целия зловещ план, включващ отвличането на деца и превръщането им в мутанти. Може би това ще бъде разкрито в някоя от следващите книги, а може би ще се окаже, че злодеят не е определен човек, а по-скоро екип от учени, имащи намерение да променят света.

В сюжетът на романа има няколко изненади, някои от които съвсем невинни, докато други са доста по-загадъчни и водят до нови въпроси. Една от най-интересните сюжетни линии е появата на клонинг на Макс. Втората Макс е интересна идея, която е експлоатирана доста оригинално. По-голямата част от главите са разказани именно от Максимум, а някои от тези в които участва клонинга – от името на самозванката. Засега не научаваме много за нея – на пръв поглед изглежда студена и неприятна, но също и много заблудена.

Най-интересен от всички въпроси е големият План, включващ спасяването или унищожаването на Света, за който получаваме повече, но определено недостатъчно информация. Тази неяснота поддържа впечатлението от първата книга, че всичко, което се случва с Ятото е режисирано и е част от сложен експеримент.

Именно загадъчната атмосфера е, според мен, е едно от основните предимства на поредицата и ме кара да очаквам с нетърпение следващите романи. Разбира се – възможно е да бъда разочарована и въпросите, които ме интригуват, да не получат подобаващ отговор. Въпреки всичко – засега, доброто ми впечатление от поредицата „Максимум Райд” се запазва, а „Училището свърши – завинаги” е книга, която препоръчвам на младите любители на екшъна.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6
Общ успех: Отличен (5.50)