Десислава Дюлгерян: „Вампирите не са изчерпана тема“

Авторката на „Преобразена“ дава интервю за SciFi.bg

Десислава Дюлгерян е автор на единствената българска книга, влязла в наш топ 5. Постижението е още по-голямо предвид факта, че в романа става дума за вампири. Но опитът ни учи, че не бива да се съди за една книга по зъбите й (ревюто ни четете тук). Деси е още един прекрасен пример за успешен дебют, което прави интервюто с нея ценна трета част от нашата поредица за българска фантастична литература.

Здравей, Деси! Благодарим ти, че се съгласи на това интервю!

Здравейте! За мен е удоволствие.

Миналата година ти направи своя писателски дебют с „Преобразена“, на която дадохме доста висока оценка. Постигна ли романът целите си? Смяташ ли книгата за успешна?

Не съм поставяла никога някакви цели пред „Преобразена“, защото издаването на първата част бе по-скоро един дълбоко емоционален акт. Но съм страшно трогната от десетките отзиви на читатели (досега нито един негативен!) и страхотните ревюта.

С какво се различава „Преобразена“ от останалите книги във вампирския жанр?

Романът не се изчерпва с една любовна история, украсена с малко драматизъм и задължителен хепиенд; Диана Бедровска не е типичната героиня, завладяваща с красота, нежност и уникални дарби – да, тя е специална сред човешкия геном, но в никакъв сучай не е толкова сладка и невинна. На моменти е дори брутална в преследване на целите си и безкомпромисна към всеки, дръзнал да й се опълчи. „Преобразена“ събира на страниците си герои от няколко раси и вампирите не са такива, каквито повечето любители на жанра са свикнали да срещат. Акцентът е техния произход и обществото, което са изградили в условия на непрестанна борба с естествения си враг. На препълнената сцена от същества, интриги и кръв плахо се развива човешкото общество, манипулирано от стотици хиляди години. И неговата роля не е само за поддържане на живота на по-висшите раси на Земята.

Колко време ти отне да напишеш „Преобразена“? Как се пишат 800 страници?

Първата част написах за година и половина. Историята ме увличаше с всяка нова глава и в един момент не можех да се откъсна от компютъра. За жалост, не разполагах с време, в противен случай бих я написала за доста по-кратък срок.

Ако трябва да накaраш някой да поиска да прочете „Преобразена“ само с едно изречение, какво би било то?

Ще му подаря книгата – убедена съм, че ако прелисти няколко страници, все ще открие причина да я почне отначало.

Отбор Александър или отбор Теодор?

Приятелство и страст… няма конкуренция между двамата вампира. Диана ще осъзнае любовта в момент, когато не очаква, и тя ще наклони най-накрая везната в уравнението.

На действителни личности ли са базирани героите от романа?

Част от тях – да. Разбира се, става дума за елементи от характера, защото все още не съм срещала на живо истински вампири или извънземни.

Как върви работата по продължението на “Преобразена“? Кога можем да очакваме втората част?

Имам твърде много да пиша… повече, отколкото предполагах. Действието се разгъва по цялото земно кълбо и тайните една след друга се разбулват. Втората част започва с висока доза адреналин и съдбовна среща и преминава през тайни общества, заговори, предателства и… най-накрая Диана успява да се влюби. Не мога да дам еднозначен отговор кога ще сложа край на втора част.

В страницата на „Преобразена“ във фейсбук видяхме цитати от книгата на английски. Означава ли това, че романът ще се издава на Запад?

Най-вероятно да. Но първо трябва да се преведе изцяло.

А би ли искала екранизация на „Преобразена“? Ако такъв проект стане реалност, кои актьори би искала да изиграят главните роли?

Че кой автор не би желал да види героите си на екран? При мисълта само за първата среща на Диана и Александър в морската градина, изиграна от подходящи актьори, ми настръхва кожата. Да не говорим, ако се пресъздаде с цялата страст сцената с прекъсването на донорството от Теодор.

Какво смяташ да правиш щом свършиш с „Преобразена“? Ще продължиш ли да пишеш в същия жанр или ще експериментираш с нещо ново?

Ще продължа да пиша. Имам няколко идеи, които са близки до жанра. Но не съвсем.

Трудно ли е да си писател в България? Какво би казала на хората, които смятат да се занимават с писане професионално?

Аз не се занимавам професионално с писане и не мога да дам някакъв съвет. Но издаването в България като цяло ми се струва леко неблагодарен процес.

Какви книги обичаш да четеш в свободното си време? Коя е любимата ти книга? A последната, която прочете?

Чета само фентъзи и фантастика. Любимата ми поредица си остава „Сага за войната на разлома“ от Реймънд Фийст, а последната – „Книгата на Хаде“ от Лена Валенти.

Чела ли си българска фантастика и какво мислиш за българските автори в жанра?

Съвсем малко, признавам, но много харесвам Агоп Мелконян.

Какво би казала на хората, които смятат вампирския жанр за недостойна част от фентъзито/фантастиката?

Няма недостойна част във фентъзито – красотата на жанра е именно в богатата фантазия на авторите, дори когато някои фрагменти се повтарят в различните книги. Все едно криминалетата да бъдат обявени за несериозна литература, само защото винаги в сюжета присъстват едни и същи елементи. Вампирите не са изчерпана тема и вярвам, че най-вълнуващите истории още не са издадени.

Какво би пожелала на читателите ни?

Всичко, което вечер си пожелавам на самата  себе си.

Благодаря за интересните въпроси и до нови срещи!

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.