Дивергентите се бунтуват

Ревю на романа „Бунтовници“ от Вероника Рот и ИК „Егмонт България“

„Бунтовници“, втората книга от поредицата на Вероника Рот „Дивергенти“ е достойно продължение на едноименната първа част. Напрежението е по-голямо, обратите и зарядът са по-силни, а събитията вече придобиват нужната за нашия жанр епичност. Трудно ще ви е обаче да разберете „Бунтовници“, ако не сте прочели „Дивергенти“, втората част не се препоръчва за самостоятелно четене.

Съветвам ви да започнете с „Дивергенти“ и след това да преминете към „Бунтовници“, както си му е и редът.

За какво ставаше дума? В света на Беатрис обществото е разделено на 5 касти. Повечето от тях бяха бегло споменати в „Дивергенти“, но героите опознават отблизо всичките в „Бунтовници“:

  • Миротворци – създадени, за да поддържат мира между хората. Те отглеждат храна и произвеждат енергия за останалите. Живеят кротък и екологично съобразен живот в отдалечената си централа, където често медитират и гледат да не се натоварват с прекалено много грижи.
  • Ерудити – те създават и съхраняват знание, техните изобретения движат всички касти напред. Но алчността им не се ограничава само до придобиване на нови знания. Това, комбинирано с хладнокръвието, необходимо за кастата им, ги прави особено опасни.
  • Безстрашни – те охраняват бившия Чикаго, където се развива действието, от нещо страшно, което съществува отвъд стената. Хвърлят се срещу трудностите с главата напред, живеят на ръба и обичат адреналина. Но в „Бунтовници“ кастата вече е разделена на две, тъй като от самото начало попада в центъра на конфликта.
  • Аскети – тихи, скромни и облечени в сиво, аскетите съществуват, за да помагат на другите. Те са и управляващите, защото единствено те са способни на себеотрицание и безкористно управление в полза на всички. Точно затова и са на мушката на ерудитите. А може би има и друга, по-важна причина?
  • Прями – откровени до болка, те винаги говорят истината и презират лъжата. При тях няма тайни и няма измами. Но де факто, те са единствената каста, която не е нужна за съществуването на останалите, което ги поставя в неизгодна позиция.
  • Безкастови – отхвърлените от кастите или неодобряващите системата живеят в бедност и мизерия, изолирани и презирани от пълноправните членове на обществото. Но докато никой не им обръща внимание, тяхната бройка нараства застрашително и при възникналия конфликт те могат да направят така, че да сринат цялата кастова система.
  • Дивергенти – Това са специални хора, чиито мозъци са устроени така, че могат да принадлежат към няколко касти едновременно. Обикновено хората имат наклонности към само една каста и това ясно се откроява по време на симулациите, на които се подлагат преди да направят избора си, но при дивергентите това не е така. Освен това, те осъзнават кога се намират в симулация и могат да излязат от нея, докато при обикновените това не е така.

 

Беатрис напусна родната си каста на Аскетите, за да се посвети на Безстрашните. Там срещна любовта на живота си и най-добрите си приятели. Но в края на първата част й се наложи да вземе някои трудни решения и да загуби много близки хора, което силно й тежи в продължението. „Бунтовници“ продължава точно там, където „Дивергенти“ завърши, и развива историята с по-бързо темпо и повече емоционален заряд.

Забележете, че надсловът е леко променен. Изборите на героите вече носят много по-голяма тежест.

Единственият минус в това отношение е, че на моменти има твърде много герои – често второстепенни от първата книга, както и нови такива, и е трудно да се помнят всички, камо ли да се почувства нещо към тях.

Но главните герои, към които вече сме си изградили някакво отношение от първата книга, са достатъчно силно застъпени и им се случват достатъчно интересни неща, за да поддържат напрежението на високо ниво през цялото време. Докато в „Дивергенти“ героите поне можеха да спят и да се забавляват между изпитанията на инициацията, в „Бунтовници“ едвам намират време за сън – постоянно им се случва по нещо, което ги изцежда до краен предел. Кастовата система е сериозно разклатена, а тайните тепърва има да се разкриват. Подобрението в сравнение с първата книга е значително.

От друга страна, слабостите на Divergent са наяве и в Insurgent. Вече сме свикнали с абсурдната кастова система, но тепърва ще трябва да свикнем и с това, че сюжетът често ще се движи от нелогични решения на героите. Лидери на цели касти са абсолютно неадекватни в ситуацията на идеологическата война, която започна в края на първата част, и не реагират по нормален начин. Често се открояват два типично американски похвата за движене на сюжета. Единият – героите имат някаква информация, но не я споделят, докато не се изчерпат възможностите за натрупване на мистерияя – не защото има кой знае каква нужда да крият информация (дори ако читателят се замисли, ще разбере, че ако я бяха споделили в самото начало, нямаше да се стигне до 90% от проблемите), а за да има мистерия и да се чудят героите достатъчно дълго какво става. Вторият – личи си, когато авторът първо измисля големите събития – битки, конфликти, предателства, постига търсения ефект на изненада, а чак след това се сеща, че трябва да ги обясни и да ги върже с първоначалната си идея. Така някои действия се оказват хем мотивирани от нелепи причини, хем неадекватни на тях. Но всичко в името на това да шокираме и трогнем читателя, нали така?

Между влюбените Беатрис и Тобиас се появява сериозно напрежение и недоверие, което честно казано е малко необосновано. Като нова двойка е нормално те да не знаят всичко един за друг, но се предполага, че няколко по-изненадващи тайни няма да създадат такава пропаст помежду им. Вероника Рот е имала доброто намерение да внесе повече интрига с разклащането на връзката им, но не се е постарала достатъчно, за да обоснове случващото се правилно. Ако влюбените в този роман следваха едно златно правило, което всички нормални хора знаят – да си общуват и да си споделят, то нямаше да се стигне до това да се карат и да се мъчат един другиго.

Не бива да забравяме и че Вероника Рот е на 22 години, а тази трилогия е нейният дебют.

Но в крайна сметка, ако не задълбавате твърде много и сте свикнали на такива моменти, които аз определям като слабости, те може и да не ви направят впечатление. Авторката не е постигнала особен прогрес в създаването на по-достоверни вселена и мотивации на героите, но определено е подобрила и подсилила елементите, които й вървяха – герои, за които да ти пука, интересни събития, напрежение и силен емоционален заряд.

Бонус й носи и това, че с по-бързото темпо на историята и по-голямото количество случки вече има и неочаквани обрати. В първата книга нямаше кой знае какви изненади, но тук се наваксва. Финалът на романа пък разтърсва цялата създадена вселена из основи и обещава още по-добра трета част!

Другият бонус за „Бунтовници“ е по-големият мащаб. Докато героите минават през всички касти, те осъзнават и по-голямото бреме, което носят на плещите си. Младежите живеят в интересни времена и осъзнават важността на това да реагират както трябва и да се борят за правилната кауза. От техните действия зависи бъдещето на всички в света им. Затова и често пренебрегват себе си и своите нужди и желания, за да действат за благото на обществото. Разбира се, това го има в 90% от фантастичните романи, но може би именно защото в „Дивергенти“ Беатрис и Тобиас започнаха от малкото и се вълнуваха повече от личните си драми и нещата, които непосредствено ги засягаха, а в „Бунтовници“ мирогледът им значително се разшири, тук можем да оценим епоса и развитието им по-добре. Те не са крале, на които са поверени империи още от раждането, а решителни и борбени млади хора, които действат според убежденията си – стават лидери, защото отстояват принципите си и правят това, което е нужно. Междувременно, вече имаме и поглед върху всички касти, които взимат (или не) страна в конфликта, сключват съюзи, предават се една друга и правят света си динамичен, също като в епичните фентъзита.

Именно и заради тези силни страни можем отново да пренебрегнем слабостите и да отнесем „Бунтовници“ към добрите романи, които си струва да се прочетат.

Шеговита фен-корица за третата част. А може би истинската ще бъде много подобна на тази?

Не може да не отбележим със задоволство, че някои от задължителните напоследък елементи в тийнеджърските романи, не присъстват в „Дивергенти“. Главната героиня не е обичайната глуповата гимназистка, няма любовни триъгълници и раздвояване между двама готини пича от по-горен клас, което да заема по-голямата половина от обема, няма свръхестествени същества или суперсили. Споменах, че героите стават лидери – тук това става напълно достоверно и естествено – без изкуствени речи и хвалебствия като по филмите, без това да е определящо за личността им. Читателят им симпатизира не защото са силните на деня, фактът, че са лидери, не се използва, за да се представят като необикновени, а напротив, не променя същността им и не ги прави по-различни от нас, обикновените хора. Както всъщност е и в истинския свят. Да се подходи по този начин при развитието им си е необичайна стъпка, достойна за похвала.

Не че няма какво да се желае откъм оригиналност, но определено може да се каже, че „Бунтовници“ и поредицата като цяло, не е обикновена тийн-литература. Вече разбирам защо я сравняват с „Игрите на глада“ и защо ще се прави на филмова трилогия. Успехът на романите не е случаен и не се дължи само на модната мания.

Първият филм по „Дивергенти“ се очаква на 21 март 2014 година и вече със сигурност мога да кажа, че ще го гледам. Краят на книжната трилогия пък се очаква през есента на 2013 (и то в САЩ, тук можем да я чакаме през 2014 г, надяваме се пак от „Егмонт България“ и пак с готина корица!). Едва ли авторката ще се пребори със слабостите си за финала, но очаквам да продължи да набляга на предимствата и да представи достоен, дори епичен завършек на историята за Дивергентите в антиутопичното кастово общество, разтърсвано от военни сблъсъци и борба за контрол.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 6-
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5+
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.40)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |