Добре дошли в лагер „Спокойни води“

Ревю (със спойлери) на първи сезон от сериала Dead of Summer.

“Лято на смъртта“ е най-новото предложение на дуото сценаристи Едуард Китсис и Адам Хоровиц. Сериалът ни разказва историята на група лагерници, които имат нещастието да попаднат точно в епицентъра на борба между духове и сатанисти. Вторите се опитват да освободят могъщ демон. В Лагер „Спокойни Води“ нищо не е такова, каквото изглежда, и нищо никога не се случва случайно. Идеята е ясна – Адам и Еди се опитват да ни стреснат и заинтригуват със сериал, подобен по структура на други техни проекти („Имало едно време“, както и набързо завършилия „Имало едно време в Страната на чудесата“), като този път вместо да се обвържат с цензурираните Дисни персонажи, те са създали собствени герои, с които да могат да правят каквото си поискат. Не че ги виня заради това им желание, само че за жалост този път не им се получи и има сериозен риск първият сезон на Dead of Summer да си остане единствен. Въпреки това, има няколко причини, поради които бихте проявили интерес към него.

Първото и най-важно нещо – колкото и да е рекламиран като „свеж хорър, от който ще ви побият тръпки“, Dead of Summer не е сериал на ужасите. По-скоро е тийн-мистерия-драма-фентъзи-трилър. Към края си става чиста касапница, но въпреки това не е особено страшен. Мистерията е на ниво и си личи колко труд е вложен от сценаристите. Историята около демона, сатанистите, езерото и духовете си е чудесна и може да мине за прилична страшна история без останалите елементи. Препоръчвам да гледате сериала точно заради това му качество – хитро поднесената мистерия.

Идва обаче и главният проблем – по-голямата част от героите са пълни клишета от този тип жанрове (поне в първите епизоди, после вече стават поносими, а към края има вероятност дори да се привържете към някой от тях). В началото се запознаваме с Ейми – самотното момиче, което е травмирано от живота и иска да открие щастието в лагера. Духове от тъмното ѝ минало обаче бързо започват да я тормозят, като в края на епизода тя намира утеха в Градския (заместник-шериф Гарет Скайс). В следващите епизоди всеки получава възможност да си припомни най-ужасяващите моменти от живота си, като те се изреждат епизод след епизод и няма никакви преплитания на тези ретроспективни сюжети (няма например двама или трима от главните герои, които да получават видения едновременно… явно съществува неписано правило, според което всеки трябва да си изчака реда, само за да угоди на общия сценарий).

Dead-of-Summer-TV-show-on-Freeform-season-1-canceled-or-renewed-4Интересното е, че поотделно всяка една история е много заинтригуваща, но когато ги събереш в десетте епизода, някак не си подхождат. Историята на Алекс (Алексей), например, нямаше почти никаква стойност за сюжета, освен, разбира се, да се даде повод на двама-трима да говорят на руски в ефирно време. Тъй като сериалът е на Freeform, предишната ABC Family, няма как да се мине без обичайните уроци по толерантност (и няма нищо лошо в това – само че идеята на сериала уж е да се стреснем от демони и психари). Не липсват и моменти, в които тийнейджърите откриват себе си и смисъла на живота си в период от 20-40 минути, при което се променят коренно – като Джеси, която в началото беше злобарка, но после изведнъж стана досадно добра, чак непорочна.

Вече казах най-важното за главните герои, сега нека продължим с интересните. Холиоук (или Свети Дъб, както предпочитате) се явява най-големия злодей, който прави всичко по силите си да освободи демона и заедно с това – да нанесе пълна разруха по целия свят. И понеже от сериала се очаква да ни изненадва постоянно (и постоянно се проваля в това), се оказва, че този дух всъщност е добрият, който се опитва да помогне на героите (не че не си личи от самото му име). Със своите магически сили той успява да създаде мелодия, изсвирена на вълшебно пиано (не се шегувам), която е напълно способна да унищожи могъщия демон. Дори успява да направи запис на мелодията, който явно също е достатъчен. И ако това не ви стига – ако случайно оставите вашата камера да записва покрай мегафона, звукът от нея също ще може да се използва за унищожението на демона. Сигурно ще се запитате какъв е проблемът тогава… Е, аз също нямам никаква представа, но в продължение на около три епизода, лагерниците и демоничното същество си играха на смъртоносна игра на котка и мишка… И накрая повечето от тях умряха.

Друг интересен герой е собственичката на лагер „Спокойни води“ – Деб Карпентър, изиграна от чудесната Елизабет Мичъл, която си беше директно прехвърлена от „Имало едно време“ в „Dead of Summer” с любезното съдействие на Адам и Еди, които се нуждаеха от малко по-известно лице, с което да си рекламират новия проект. Но наистина, изпълнението и отдадеността ѝ не остават незабелязани. Деб е преживяла най-щастливите си мигове докато е била директор в лагера преди десетина години и сега (1989) тя го купува и започва да превръща своята мечта в реалност. Но това е само на пръв поглед – всъщност тя купува лагера, тъй като духа на сродната ѝ душа все още броди из горите около земята. Тя е единственият персонаж, който просто не може да те разочарова в нито един момент.

maxresdefault

Редно е да обърна малко внимание на демона, защото все пак той е (почти) в центъра на събитията във финалните епизоди. След като лагерниците разкриват, че Ейми е обладана, те започват да правят опити да премахнат демона, но тези опити са неуспешни, тъй като самата Ейми иска да бъде обладана. В предпоследния епизод научаваме, че всъщност е психопат, отговорен за почти всички убийства през епизодите (всъщност е доста добре измислено, но сцената, в която показват всяко едно убийство и как тя е застанала встрани или копае труп идва малко в повече). Единствената причина тя да разкрие истинската си същност пред оцелелите (Джеси, Гарет и Алекс) е, защото докато те са живи (по странни стечения на обстоятелствата) тя не може да излезе на свобода.

Няколко прилики с „Имало едно време“ се отличават доста видно, сякаш са оставени нарочно. Например, интрото на „Лято на смъртта“ представлява логото на сериала върху различни пейзажи, епизодите са структурирано по идентичен начин (смесица между паралелни събития около един герой в минало и настояще), дори и шрифтовете на надписите са абсолютно еднакви. Саундтракът на сериала е добър, включени са няколко добре подбрани песни от осемдесетте, периодът от това време е предаден реалистично като превозните средства бият на очи най-много. Специални ефекти от рода на зловещи демонични ръце, откъснати крайници, кървави локви, изплуващи от самото езеро и т.н. също впечатляват по свой собствен особен начин.

Целият сезон има поне донякъде затворен край, без да се изпуска вратичката за евентуално продължение в бъдеще. Макар самите персонажи да не са усъвършенствани, повечето наистина носят не слаб емоционален заряд. Финалните епизоди не са страшни, но доста интересни, а съспенсът из всичките епизоди наистина е направен добре. Има някои неща, които не ми харесват, например това, че им беше толкова трудно да победят демона и трябваше да разпръснат историята в цели три епизода, но пък по този начин сценаристите са се опитали да ни държат на нокти и донякъде разбирам защо са направили подобно нещо. Ако търсите сериал, който да ви заплени в свръхестествените си елементи и незабравимите си персонажи, „Лято на смъртта“ едва ли е най-добрият избор. Но според мен, мистерията около демона и Ейми си заслужава вниманието ви.

бележникМоята оценка:

История – 5
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4,50
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Много добър (4,95)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Unknown

Аз изгледах сериала , наистина не е от най-добрите и нищо чудно , че вече е прекратен , но пък става за гледане. Честно казано доста се пооплетох докато разбера каква е идеята на всеки един епизод – именно с тези ретроспекции. Финалът ми хареса. Не очаквах , че зад всичко това стои Ейми и бях шокиран донякъде. Важното бе , че има оцелели! ?