Добре дошли в Цивилизацията на статуса

Ревю на „Цивилизация на статуса“ от Робърт Шекли, вторият роман, публикуван заедно с „Корпорация Безсмъртие“ от изд. Колибри

Преди време с Мира (Pepper) направихме ревю-сблъсък на „Корпорация Безсмъртие“ от Робърт Шекли. Като цяло дадохме висока оценка на творбата, въпреки че на нея й хареса повече другият роман в изданието на „Колибри“ – „Цивилизация на статуса“. Е, въпреки това аз ще му напиша ревюто самостоятелно, тъй като вече мина доста време, а работата не бива да остава половинчата.

И така, ако ревюто ни на „Корпорация Безсмъртие“ не ви е убедило да си купите тази книга от „Колибри“, то може би това на „Цивилизация на статуса“ ще успее?

За какво става дума? За Уил Барънт, който попада на Омега – планета-затвор, където Земята праща своите престъпници. Но не и преди да им промие мозъците и да изтрие спомените им за това кои са били и какво престъпление са извършили. На Омега цивилизацията е устроена по малко по-различен начин от земната. Твоите права в този свят идват с твоя статус, а начинът да подобриш статуса си е да вършиш престъпления. Но не какви да е – дори за престъпленията си има строга регламентация – кой кого може/не може/е препоръчително да убива. Религията също се основава на идеята, че убийствата са нещо полезно за обществото. Изобщо, организацията е доста странна и дори леко противоречива, предвид това, че все пак на Омега живеят много хора, които не се избиват взаимно ден и нощ. Дори живеят с твърде много правила и закони. Но и за това си има обяснение.

Голямата загадка на книгата е кой е Уил Барънт, дали наистина е извършил престъплението, за което е обвинен, и кой го е издал на полицията. Както винаги при Шекли, отговорът е неочакван, но и напълно логичен. Но докато стигне до него, Уил Барънт трябва да се пребори с цялата система на Омега и да намери начин да се върне на Земята – Земя, която е много различна от това, което престъпниците на новата планета си представят.

Робърт Шекли почина през 2005 година.

Стилът на писане е същият, като в „Корпорация Безсмъртие“ – Шекли не изневерява на себе си. Всяка дума е казана точно на място и предава точно това, което трябва – нещо, много трудно постижимо от повечето писатели. Такава е и пряката реч на героите – въпреки че те се водят недотам образовани престъпници, всеки се изказва точно на място и интелигентно, така че да не се забавя историята и да не се казва нищо излишно. Сериозни въпроси за устройството на обществото, вселенската справедливост, адаптирането на човека към нови условия, цялата морална система и връзката й с необходимостите на живота и т.н. са поднесени много леко и четивно, не без липса на хумор.

Всичко това допринася за оригиналността на творбата – не, че не сме виждали планети на престъпници преди, но тук обстановката е много по-богата, сложна, загадъчна и предизвикваща мислене. Същевременно романът може да се чете и от по-непретенциозните, които просто искат да си губят времето без да си натоварват мозъка. Става почти за всички.

Дори и без тези две ревюта, самото име на Шекли би трябвало да е достатъчно, за да накара всеки себеуважаващ се фен на жанра да попълни домашната си библиотека с това издание. Но сега, след като е проверено и харесано от нас, ще е истинско престъпление да пропуснете четивото. А вече знаем къде пращат нарушителите на закона…

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6-
Стил на писане – 6
Неочаквани обрати – 6-
Теми за размисъл – 5+
Фантастични елементи – 5+
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4.49
Хитов потенциал – 5+

Общ успех: Отличен (5.50)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |