„Докато простосмъртните спят“ – ревю

Тази пролет ИК „Колибри“ зарадва феновете на покойния гений Кърт Вонегът с „Докато простосмъртните спят“ – сборник от неиздавани досега ранни разкази на прочутия писател. Сигурен съм, че почитателите на Вонегът искрено ще се насладят на творбите и ще разпознаят в тях любимия си автор. Аз, обаче, досега не съм чел нищо от Вонегът и вероятно затова ревюто ми няма да е толкова положително, колкото би било това на някой негов верен фен.

В сборника има 16 разказа, като само в няколко от тях има намек за фантастика. И то фантастика, но от гледната точка на периода от средата на ХХ век, когато са писани. Не че в това има нещо лошо, дори напротив. Можеш да разбереш много за дадена епоха по възгледите за бъдещето, които са имали тогавашните интелигенти.

Например, Вонегът правилно е прогнозирал степента, в която човек може да се влюби в робот, както и причините за такива чувства към неодушевен предмет. Тази е основната идея зад първия разказ, „Джени“, в който учен изобретява жена-робот, в която се влюбва поради собствената си неувереност в брака му. Явно още тогава е имало неща, които да подсказват подобно развитие на технологиите.

Не е познал обаче, че с разцъфването на застрахователния бизнес хората ще започнат да се самоубиват, за да осигурят пари на семействата си, което е темата в „Епизоотика“. Не че така разказът е по-малко интересен, напротив. Целта на фантастиката – да си представим бъдещия свят такъв, какъвто наистина може да стане, и да се борим срещу неговата реализация, е спазена, и то не без чувство за хумор и по-дълбок замисъл от страна на автора.

Тук обаче спирам да говоря за фантастика, защото в останалите 14 разказа тя не съществува – това далеч не е фантастична книга. Отново има точни наблюдения за света, в който живеем, най-вече неговата комерсиалност и опитите на героите да избягат от него, затваряйки се в свой вътрешен свят, в повечето разкази Вонегът демонстрира и добро чувство за хумор със забавни шеги, а старанието на автора в писането си личи.

Въпреки това обаче темите се повтарят и разпознават твърде лесно – художникът на корицата нямаше да сбърка, ако беше нарисувал един претъпкан офис – и без друго половината разкази се развиват там. Финалите пък често остават или твърде отворени, или твърде алегорични. Отчитам последното като минус, защото просто не харесвам такава литература. Сигурен съм, че тези, които обичат този тип разкази, няма да намерят съществени кусури в творбите. Неслучайно разказите са писани все за елитни вестници и списания, а Вонегът е сочен за литературен гений – няма как това да не проличи поне малко, дори и в ранните му разкази. Лично аз обаче не виждам нещо кой знае колко уникално в този сборник. Разказите са добри, нищо чудно повечето критици да се скъсат да ги хвалят, но „Докато простосмъртните спят“ не ме провокира да хвана друга книга на Вонегът и не е нещо, което бих препоръчал най-горещо на приятелите си. Освен ако не знам предварително, че са фенове на автора.

На мен лично ми харесаха най-много разказите „Бомар“ и „Шарлатаните“ заради многото хумор в тях. В първия двама колеги се бъзикат със счетоводителката на фирмата, че познават единия от акционерите. Те го описват като много богат човек, който сменя жените си като носни кърпички и пилее парите си за глупости, за да дразнят възпитаната възрастна жена. Тя обаче им изиграва по-хитър номер като уж праща чек от името на въпросния богаташ за благотворителност. В „Шарлатаните“ пък главните герои са двама художници и жените им. Единият рисува прости симпатични картинки и е комерсиално успешен, а другият е беден, но хвален от критиците за душевността в творбите му. Поради амбициите и заядливостта на жените си, двамата се съгласяват на съревнование – всеки трябва да нарисува картина в стила на другия. Докато всяка от жените обижда чуждия мъж, двамата научават, че е най-хубаво да се придържаш към това, което правиш най-добре.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4+
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – х
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4.50
Хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4.86)