Един акцентира върху силните си страни, друг – върху слабостите…

Ревю без спойлери на вторите сезони на сериалите Killjoys и Dark Matter.

Миналата година Syfy направи силна заявка за завръщане към твърдата фантастика през лятото с двата си нови сериала „Ловци на глави“ и „Тъмна материя“. И двата заслужиха оценка много добър за дебюта си, като беше трудно да се избере кой е по-заслужил от другия – Killjoys разполагаше с чаровни и забавни персонажи, голяма и амбициозна вселена, повече екшън, но пък страдаше от липса на организация в сюжета, предимство на стила пред съдържанието (като и в двете хаосът е основен елемент) и несъобразен саундтрак. От друга страна, Dark Matter можеше да се похвали с интересна мистерия, изпипани сюжети и стил, отговарящи на всички правила за хубава космическа опера, но пък изпитваше трудности да замаскира ниския си бюджет и затова се придържаше към истории, развиващи се изцяло на космическия кораб или в гората на някоя планета…

Въпреки че нито един от двата сериала не стана хит (почти отсъстващият маркетинг на Syfy спомогна за това), и двата получиха шанс за развитие във втори сезон, където феновете се надяваха, че ще коригират слабостите си. Е, ако през 2015 г. двата сериала бяха почти равни, сега разликата между тях е силно осезаема, защото единият тръгна нагоре, а другият – надолу.

dark_matter_xlgДобрият пример в случая е „Тъмна материя“. След като отговори в общи линии на основната си мистерия от първи сезон и завърши годината с неочаквано предателство, в новите серии доста пораздруса статуквото. Вместо просто да заличи всичко, свършено преди клифхенгъра, за да продължи със същата формула, както повечето сериали правят, Dark Matter уважи всичко от миналата година и си отдели нужното време, за да бъде замазването на положението от страна на героите заслужено и достоверно. Нещо повече, сериалът уби един от главните си герои и вкара нови още в първия епизод от новия сезон, като смъртта продължи да се появява и след това. Като резултат, стана трудно предвидимо кой от коя ситуация ще оцелее, което придаде висок залог на всяка от епизодичните опасности за екипажа (въпреки че сценаристите трябва тепърва да се учат да убиват персонажи само когато има смисъл, а не просто за евтин шок или когато не са сигурни накъде искат да поемат с нечия индивидуална история). Що се отнася до мистерията около всеки персонаж, дори и основата около амнезията в основата на сериала да е разкрита, все още има много събития и хора, които екипажът не си спомня, което продължава да е безкраен потенциален извор на сюжети.

В Dark Matter донякъде отговориха и на един интересен въпрос от първи сезон – една и съща личност ли си, ако не си спомняш нищо от живота си досега. Връщайки спомените си, един от героите доказа, че старите „Аз“ на екипажа са заровени в изгубените им спомени. Въпреки че те влияят и върху сегашните им персони, членовете на екипажа в момента сами определят какви искат да бъдат оттук нататък и се оформят от новите си преживявания. Видно е също колко много се влияе групата като цяло от един-единствен нейн член (Пета е новият елемент и нейните добродетели са променили всички останали към по-добро), както и колко по-сплотена може да бъде тя, ако членовете й просто започнат да си вярват, както и да оправдават доверието си. С други думи, зад сюжетите прозират много интересни социални и психологически експерименти, които не биха били възможни в реалния живот. Все още обаче е трудно да си отговорим на въпроса заслужават ли новите личности да страдат заради греховете на старите им „Аз“ и трябва ли да бъдат наказани или вече не могат да се броят за престъпници (поне такива от лошия вид).

„Тъмна материя“ продължава да използва похвати от стари фантастични сериали, за да се движи напред – андроид, придобиващ човешко съзнание, посещение в паралелна вселена като предзнаменование за опасности в истинската, бивши затворници, които сега спасяват вселената и т.н. Отново обаче те са използвани максимално добре, така че да не досадят и да не изглеждат като крадени.

Друго възходящо развитие е видимо в бюджета на сериала – той или е увеличен, или се управлява по-добре. Имаме много повече и много по-добре разработени локации от миналата година. В саундтрака също има подобрение, като той се използва в точните дози и на място.

killjoysНа другия полюс е „Ловци на глави“. Ако първи сезон ви се е сторил объркан, то втори тотално ще ви загуби. Всеки си прави каквото иска и не се съобразява със сюжетна логика или дългосрочен план (може и да има някакво скицирано бъдеще, но то изглежда доста лабилно). Важното е главната героиня да рита задници на фона на прекалено силен саундтрак, който да набива в главите на зрителите по всички възможни сетива, че на екрана се случва нещо яко, на което трябва да се кефят. Развитието на героите е значително намалено, вселената продължава да е хем голяма, хем малка. Хуморът не изглежда толкова свеж, а опитите за драма не са достатъчно въздействащи. Бюджетът изглежда непроменен, като операторите продължават да използват всяка възможност за усилване на светлините докрай, когато искат да скрият факта, че снимат в долнопробно хале. Поне актьорите продължават да са красиви и чаровни, второстепенните и епизодичните герои са сравнително интересни (епизодът с новата барманка Синди беше много добър, както и този със зловещото училище на Дея Сим), а сценаристите правят каквото могат, за да угаждат на публиката (вграждането на Люси в андроид за един епизод е фен-идея, всичко в този сериал се прави не с цел да се разкаже една история отначало докрай, а за да се покажат неща, които продуцентите очакват да се харесат на зрителите).

Въпреки очевадните разлики в посоките на развитие, двата сериала продължават да имат много общо – рейтингите им не са добри, не могат да минат за високопрофилни и да стигнат до масовата публика и има немалък шанс следващите им сезони да се окажат последни. Можем само да стискаме палци Syfy и Space (двете копродуциращи телевизии от САЩ и Канада) да им дадат шанс да завършат историите си по подобаващ начин, а не да ги спрат на най-интересния клифхенгър. И докато за „Ловци на глави“ може и да няма изкупление, „Тъмна материя“ все още може да се подобрява и извисява към нивото на добрите фантастики от едно време.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Това значи ли, че Killjoys вече е в каталога 😉

Петър Атанасов

Хмммм добри въпроси. Но на практика да, колкото и възмутително да звучи, в тези ситуации изтриването на спомените също е достатъчно наказание. Когато започнеш от нулата, ти вече ставаш друг човек, старият ти вече го няма. Дори нарочно да си избил разни хора и да си си изтрил спомените след това, ти на практика изтриваш и личността си. Ако има институция, която да те поеме след това и да те направи свестен човек, по-добре е за обществото да те запази, отколкото да те прати на електрическия стол. Старото ти аз, което е избило хората, вече не съществува, то е мъртво на практика. Ти, като взимаш сам решението да си изтриеш спомените, имаш и това предвид – че след процедурата ти си практически мъртъв и нов човек започва да живее в твоето тяло, който ще бъде оформен не от старите ти вярвания, а от каквото му втълпят в съответната институция. Това си е като психическо смъртно наказание и мен би ме въздържало от престъпления и нарочно рестартиране. Но си държа на второто условие – ако пак сгафиш, отиваш право на електрическия стол 🙂

Петя Ивайлова

А ако самият престъпник реши да избие хората, които си е нарочил и след това сам да си изтрие спомените – това значи ли че вече не е виновен? Или само когато му ги изтриват насила или случайно, се оневинява? Ако човек с престъпни наклонности знае, че каквото и да направи, ще му бъде просено, след като го „рестартират“, защо да се въздържа от престъпления?

Нед Недев

Втори сезон на ТМ беше доста добър. На първите епизоди се разсейвах лесно, но после стана интересно. Андроида много радва в цивилни дрехи. Финала , обаче беше доста незадоволителен. Все едно да ти спре тока на най-интересното.

Петър Атанасов

СПОИЛЕРИ В КОМЕНТАРИТЕ:

Втора, трети и шести определено са по-различни хора без спомените си. Може би при тях вече лоялността към останалите е твърде голяма и дори да си ги върнат, пак ще са добри. Докато императорът ме издразни. Да, нормално е да отиде да си върне трона, ама това накрая беше излишно. И за друго не съм съгласен с теб – ако има такава технология, която да изтрива спомените на лошите хора, да ги вкарва в добра среда и така като резултат да излизат добри – това ще е много по-адекватна практика за наказание от затвора. Хем старата личност е почти изтрита, хем човекът остава жив и може да бъде полезен за обществото. Виж ако и след това е лош – значи на природата му не може да бъде повлияно и е направо за електрическия стол 🙂 Но това сигурно ще са единици. Много ми харесва този аспект на сериала, че от време на време провокира някоя и друга случайна мисъл у мен 🙂

Петя Ивайлова

„Тъмна материя“ все още ми харесва повече, въпреки че първите 2-3 епизода не бяха по вкуса ми. Първи ще се върне, не го мисли 🙂 Просто са намалили значително екранното му присъствие, защото сценаристите не могат да обяснят как така в екипа има влиятелен бизнесмен и милионер, който НЕ МОЖЕ да бъде полезен за приятелите си, дори и да иска. С императора е ясно – вълк единак – същият си е със или без спомени, само е малко по-самоуверен (впрочем, подкрепям го, дано не го убият). А що се отнася до спомените – все още не мисля, че човек започва начисто, ако изгуби спомените си, нито пък, че трябва нарочно да отказва да си ги върне. Това е бягане от отговорност 🙂 Напомня ми за промиването на мозъци или препрограмирането – предполагам че действа само при по-повърхностните хора.

Нямам големи надежди за Килджойс след толкова … загуби… Все пак ще гледам следващия сезон – очаквам да е последен.