Един различен свят

Ревю на том 2 и том 3 от „1Q84“.

1Q84 на Харуки Маруками е съствена от три тома. След смесените чувства, които остави първия у мен, с интерес и надежда подхванах следващите два тома от книгата.

Смело мога да твърдя, че втората част от книгата е най-добрата. Отново ставаме свидетели на историята на Аомаме и Тенго. След уводното начало, което за мен представляваше том номер едно, където се запознахме с начина им на живот и видяхме странностите, които започват да им се случват, тук вече те осъзнават че са част от нещо необикновено. Монотонноста на първия том е заменена от много по-динамично действие и по-забързано развитие на сюжета. Разбира се, отново не липсват продължителни описателни сцени, в които не се случва нищо, но те заемат доста по-малък обем и се преглъщат много по-лесно. Има много мнения, че Мураками се чете трудно и трябва вече да си имал допир до творчеството му, за да възприемеш 1Q84 по подобаващ начин. Това се оказва истина и след като вече една част от 1Q84 беше минала през ръцете ми, прочитът на следващите две беше много по-лесен и бърз.

Във втори том историята започва да се заплита. Главите, описани от погледа на Аомаме, са динамични и решението, което тя взема да помогне на вдовицата в голяма степен задвижва целия нататъшен поток от действия, определящи за случките до края на цялата книга. При нея виждаме бързо развитие на сюжета и голямо натрупване на напрежение преди авторът да ни разкрие случилото се в повратни моменти. За сметка на това пък при Тенго наблюдаваме по-голямо внимание към детайлите и развитието на героя. Отново не липсват тягостни сцени и цели глави, съставени само от разсъжденията на героя. Докато при Аомаме характерът се показва чрез взетите решения и действия, при Тенго задълбочаването на познанието ни за героя се осъществява чрез описание на вътрешните му размисли.

Книга две може да се определи като книгата, в която Аомаме и Тенго се разкриват един друг. В този смисъл, книга три е тази, в която двамата най-накрая се намират. В страниците те извървяват дългия и несигурен път, който ги дели, за да се срещнат отново след 20 години.

Голямата изненада ни е представена още на първата страница в завършека на трилогията, когато се разбира, че ще видим историята не само през погледа на познатите ни Аомаме и Тенго, но и от този на Ушикава. Той е нает от сектата Сакигаке, за да издири хората, които са й навредили. За съжаление, главите с Ушикава са прекалено дълги и на места дори досадни. Въпреки това е интересно да се погледне през очите на човек, който в предишната книга ни е описан като противен и отблъскващ. Начинът му на мислене и държане са коренно различни и контраста им с тези на Аомаме и Тенго е интересен за наблюдение. В тази книга сюжетът отново се превръща в низ от монотонни ежедневия, като се набляга повече на героите, отколкото на действието. Тенго е зает с умиращия си баща, а Аомаме е заета с мислите си за Тенго. Двамата бавно се движат по пътя си един към друг, но все още има препятствия, които да преминат, за да се намерят.

1Q84 е странна любовна история, развиваща се на странен фон. Свръхестественото е средство за събирането на две души макар и те да не го осъзнават. Много въпроси около тайната секта и въздушните какавиди остават неразкрити. Как, защо, кога? Тези въпроси за 1Q84 също остават без отговор. Въпреки всичко, необичайната атмосфера създадена от Мураками не ти позволява да оставиш книгата.

Книгата има много плюсове, но и много минуси. Едно може да се каже със сигурност – тя е единствена по рода си, друга като нея не е имало, може би няма и да има.

 

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 3
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Добър (4,30)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Мира
Pepper

Книгата не ми допада, както повечето книги от този сорт. Признавам си, че имаше и места на които с нетърпение чаках да видя какво да се случи. За това се постарах да бъда обективна и да намеря положителните страни и да опиша и тях. Получи се нещо от сорта фен на безмислените екшъни да оценява индийски филм или романтична комедия 😀 . И аз познавам много хора, които са я чели и казват че им харесва. Разбира се има и такива като мен, на които им е било доста трудно и тегаво да я прочетат.

Петър Атанасов

Личи си, че книгата не ти харесва и се чудиш как да го замажеш 🙂 Според мен, ако ти се струва глупост, можеш да го кажеш, въпреки че веднага ще се намери кой да не се заяде с теб. Иначе няколко познати вече прочетоха трилогията – кой заради билбордите, кой защото е отдавна фен на Мураками – досега една добра дума не съм чул, всички са разочаровани.