Една искра е достатъчна

Ревю на „Игрите на глада: Възпламеняване“ без спойлери.

Още от закупуването на правата, Lionsgate имаха големи очаквания за поредицата „Игрите на глада“. Реалността обаче задмина и най-смелите им надежди, защото The Hunger Games филмите се превърнаха в един от най-големите хитове на Холивуд за последните години.

Въпреки това, първият филм не се размина без критики. Слабости като разпилян сюжет, френетично тресяща се камера и сериозни пропуски от идеята на книгата не бяха пропуснати от кинолюбителите и режисьорът Гари Рос заслужено отнесе ред пожелания на феновете към майка му. Не бива да забравяме и че романите се водят към тийн-жанра, който след „Здрач“ се превърна в мръсна дума за мнозина.

Може би и затова летвата не е кой знае колко висока за втория филм и очакванията са приземени въпреки увеличения бюджет, сменения режисьор и неговите обещания, че този път ще бъде по-различно. Толкова по-хубаво за феновете, защото „Игрите на глада: Възпламеняване“ направо шокира с това колко по-добър е от първата част!

Сюжетът продължава с победителите от първите игри на глада – Катнис и Пийта. Двамата оцеляха, с което се опълчиха на Капитола и тираничния президент Сноу, като дадоха и надежда на репресираните граждани на западналите окръзи за въстание и подобряване на положението. За целта, двамата трябваше да изиграят влюбване, или поне единия от тях, защото Пийта и без друго си е влюбен в Катнис, докато тя сякаш повече харесва миньора Гейл (а всъщност най-много не харесва никого просто защото си има по-големи проблеми на главата). За пред екрана обаче, Пийта и Катнис са най-щастливата и влюбена двойка в цял Панем – само така техния бунтарски акт би могъл да бъде опростен от властта. Тъжното е, че тези жертви не са достатъчни, защото обещаната след победата свобода се оказва мираж, а носената отговорност е много по-голяма от тази за соствения живот.

Ако не сте разбрали тези неща от първия филм, не се притеснявайте, вината не е във вас. Тук обаче всичко това става ясно с цялата му сложност и нюанси. Преплита се и с по-важните въпроси – Катнис се е превърнала в символ на надежда за отърваване от тиранията на президента, докато последния прави всичко възможно да затегне максимално дисциплината без да се интересува от броя жертви. Реакциите и действията и на двамата трябва да са изключително внимателни, защото и най-малката грешка може да има катастрофални последици и за двамата. Оттук произтичат много събития, които позволяват на зрителя да усети на 100% както личната драма на Катнис, така и драмата на положението в цялата страна.

Да, правилно прочетохте – във филма има доста драма и тя определено е на ниво. Турът на победителите, идването на новите по-строги миротворци, обявяването на 75-тите игри на глада, в които Катнис отново трябва да участва защото е единственият победител от окръг 12 от женски пол – пълно е с трогателни моменти, по време на които ако не пуснете по една сълза, със сигурност ще чуете подсмърчания от останалите в киносалона.

Същевременно има и достатъчно комични моменти, които да разнообразяват обстановката. Може би Ефи Тринкет (Елизабет Банкс) най-добре олицетворява суперуспешната комбинация между драма и комедия. Глуповатата столичанка продължава да редува едно абсурдно облекло с друго и да ръси глупости, но същевременно вече усеща колко несправедлива е цялата система и как тя е вредна за всички. Нейната роля в този филм е малко по-голяма от първия, което далеч не я прави главна героиня, но лично за мен тя беше най-запомнящият се (а и най-добре изиграният) образ.

Като говорим за актьорска игра, трябва да отчетем че в нея има много подобрения спрямо първия филм. Всеки един от завръщащите се актьори вече се чувства по-добре в кожата си, а и има по-добър сценарий, с който да работи. Единствено Дженифър Лорънс сякаш не е напреднала кой знае колко. В първия филм способностите й отговаряха на нивото, но тук на моменти сякаш личи недостиг. Въпреки това, младата актриса покрива минимума и не пречи на нефанатизираните зрители да се насладят на филма (другия тип със сигурност вече са влюбени в нея и няма да забележат нито секунда колебания в играта й). Към останалите актьори, включително и новите, нямам никакви забележки – всеки се справя или много добре, или отлично с ролята си.

Специални похвали трябва да отправим към режисьора, Франсис Лорънс. Личи си, че е взел задачата си присърце и сякаш е боравил с ръководство „Какви грешки трябва да избягваме, когато режисираме The Hunger Games“. Капитолът и президентският дворец са много красиви, камерите снимат по най-правилния начин (стабилно, а не като за земетресение), за да покажат каквото трябва и да предадат нужната атмосфера.

Сценаристите също заслужават бонус точки за специални постижения. Те са предали книгите по максимално близък начин, като дори са подобрили и обогатили някои моменти. По-нереалистичните елементи от романа са приземени и обработени така, че не само да не правят лошо впечатление, но и да оставят добро общо такова. Краят на филма вероятно ще отнесе известна доза критики, но носителите на Оскари Майкъл Арндт и Саймън Бюфо са направили максималното, за да го подобрят на екран. В книгата той идва внезапно, неочаквано, сякаш от нищото и завършва в нищото. Тук поне са подхвърлени няколко подсказки и преходът е по-плавен.

Ако има някакъв проблем при сценаристите, то той е, че те стават жертва на собствения си успех. Пренасянето на първата част от книгата на екран е на практика перфектно – материалът е обогатен и предаден максимално наситен с напрежение, емоции и социален коментар. След това обаче идва време за новите игри на глада, където нещата отново се свеждат до оцеляване и почти нищо повече. Но дори там са се постарали, защото действието е много по-динамично и наситено.

Това, разбира се, си има и плюс – челите книгите знаят какво следва оттук нататък и, ако съдим по видяното от „Игрите на глада: Възпламеняване“, Mockingjay 1 и 2 ще бъдат доста добри.

Изобщо, може да се каже, че The Hunger Games: Catching Fire е дори малко по-добър от книгата зад себе си и много, много по-добър от предшественика си. Той е един по-голям, по-вълнуващ и по-добър блокбъстър – има всичко, което едно продължение трябва да притежава.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.80)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Мира
Pepper

На мен пък жертвата ми беше любимото нещо във финала. Дано да я има и във филма и да е по-графична, не като дядото дето го гръмнаха и нямаше капка кръв. Ако е по-брутално и въздействието ще е по-голямо.

Петя Ивайлова
petia84

По-скоро за жертвата. Освен това, Гейл според мен беше виновен, и трябваше да се държи като виновен, а не да се прави на ни лук ял… Катнис никога не е споделяла напълно неговата кауза и не е длъжна.

Мира
Pepper

И аз съм на мнение, че беше на светлинни години от първата част. Може би отчасти се дължи и на това, че първата книга беше доста трудна за филмиране с идеите и тн, но пък и във втората са си направени супер. Даже сцената с чашата на приема май по-принцип си беше в първата книга. Абе общо взето Лоурънс се е справил перфектно, за разлика от първия режисьор.

Петър Атанасов

Flyin, то засега не се и предполага да има химия между двамата. Според мен добре си се получава засега. Може би в следващите два филма ще намерят начин да получат по-добра химия.

Petia84, За кое от финала говориш? За падналата жертва или за избора на Катнис? Последното и мен леко ме издразни, но след това като се замислих, имаше логика, даже много по-често така става и в живота.

Колкото до промените, явно е че ще си карат баш по книгите, като само тук-таме ще пипват леко някои детайли, колкото да се получат нещата по-добре на екран. Не знам обаче дали новият екип от сценаристи няма да прецака нещата.

Петя Ивайлова
petia84

Катнис и Пийта си нямат химия до самия край – дори в третата книга има едно обстоятелство при романса им (когато тя всъщност осъзнава, че го обича, но няма да издавам повече), което за мен беше малко отблъскващо, и ми напомни за сапунен сериал. Иначе книгите са добри. Ако филмът е по-добър, тогава наистина си струва да се види. Ако режисьорът има право да прави промени, дано да промени едно нещо от финала на третата книга, което е ужасно разочароващо, и просто не трябваше да се случва. Сюзън Колинс се е самозабравила в този случай…

Flyin

И аз подходих с ниски очаквания към втората част и съответно изненадата от това колко по-добра се оказа от предишната беше допълнително удоволствие. Тук историята те грабва и те увлича и в един момент почти ставаш част от екипа и се чудиш какво те очаква (за всеки като мен, който не е чел книгите). Присъединявам се към мнението по-горе. Единственият минус е, че този романс, който трябва да стане между Кат и Пийта е толкова слаба история, че ми се иска въобще да го няма. Химията между двамата е дори със знак минус.