Една въздействаща викторианска история

Ева Грийн едва ли е спечелила кой знае колко пари от участието си в Penny Dreadful, но този сериал определено ще остане като един от най-добрите периоди в биографията й. В него тя имаше възможност да разгърне огромния си потенциал и го направи максимално добре, издигайки и самия продукт с няколко класи по-високо, отколкото би трябвало да бъде. Но нейната история на необикновена жена, преследвана, измъчвана и изкушавана от Луцифер и Дракула на всяка крачка, далеч не е единствената, която си заслужава да бъде изгледана във „Викторианска готика“.

Интересен герой е и Итън Чандлър, който също крие мрачни тайни и сила в себе си, а травмите на миналото, за да избяга от които прекосява цял океан, все някога ще го настигнат. Доктор Виктор Франкенщайн е не по-малко любопитен персонаж – той е открил как чрез науката да вдъхва живот, но откритието не му носи щастието, славата и признанието, за които си мечтае, а творенията му не са хората, които някога са били. В особена сила важи това за неговото чудовище, което обаче в течение на сериала отново ще открие и ще се пребори за човешкото в себе си, колкото и страдания да му донесе това. Бащинската фигура в групата е на сър Малкълм Мъри, чието семейство се разпада – къде заради вампири, къде по негова собствена вина. Малко встрани, но също неделима част от сериала са Дориан Грей, чиято душа отдавна се е удавила в безсмъртието на тялото му, и Брона/Лили, чието развитие като герой може би е най-голямото и драматичното. Лесно би било да опишем героите като вещици, върколаци, немъртви и т.н., но това не би било точно, защото свръхестествените им същности не са единственото, което ги определя. Те са преди всичко хора, страдащи и раними, но борещи се за някакъв душевен мир и минимална доза щастие в мрачния свят, където сценаристите са ги поставили. И именно в това е красотата на тяхната драматична история.

Впрочем, ако досега не сте попадали на тази информация – малко разяснения за заглавието. Сигурно сте се чудили откъде точно идва Penny Dreadful и защо не може да се преведе на български. През ХІХ век печатните преси вече са разпространени в Англия, а повечето хора са грамотни и жадни за развлечения, но все още не особено умни. Именно затова стават хит серийните романи с ужасяващи истории – убийства, чудовища, престъпления, свръхестествени неща. Тъй като се разпространяват масово, издават се постоянно и се печатат лесно, книжките са много евтини – само по едно пени. Така се появява нарицателното penny dreadful за евтин роман, обикновено част от поредица, в който тематиката е „сензационна“ и смущаваща.

Сериалът, възприел това име, го оправдава съвсем точно – уцелва атмосферата на Викторианска Англия много добре (макар и да се фокусира основно върху мрачните части от нея и да не търси прекален реализъм), има някои слабости, типични за този тип романи (всяка сюжетна линия започва обещаващо, но не всяка достига до качествен финал; има някои недообмислени елементи на сюжетно ниво, които обаче могат да се простят заради търсения ефект, който постигат) и съчетава много персонажи, повечето от които са взети от литературни творби на това време. Несъответствията между сериала и името са само две – едното са героите, част от които са заимствани не от „евтини ужасийки“, а от литературни класики, а другото са дълбоките и добре обмислени от сценаристите лични истории със силен емоционален заряд, които не са типични за масовите романи-евтинджоси.

Трудно е да определя кой сезон е най-силният. Първи започна и завърши по брилянтен начин, но сякаш не вървеше с необходимото темпо, а краят му беше прекалено отворен (тогава имаше голяма възможност да говорим за минисериал). Втори беше по-равномерен, но измести фокуса в не чак толкова добра посока. В трети тъкмо започна да изглежда сякаш сценаристите леко се изчерпват и дойде финалът – ударно, неочаквано и в перфектния момент. Така че целият сериал си струва да бъде изгледан, от началото до края. Хорър елементите са по-силно застъпени в първия сезон, но постепенно фокусът минава върху драмата, което прави епизодите много по-значими и емоционално заредени с времето, но без да се изпада в незаслужен и изкуствен мелодраматизъм, който да дразни.

Едно от предимствата на „Викторианска готика“ е размисълът, който провокира. Той не е толкова философски, колкото психологически. На какво сме готови, за да намерим щастието? Какво сме готови да жертваме за близките си, вярата си или за добрите каузи? Дарба или проклятие е това да не си от обикновените хора? Главните герои на Penny Dreadful са доста добре разработени (макар че сериалът има немалко грехове към второстепенните) и прекрасно реализират на екран своите дилеми и страдания, с които всеки по-мъдър зрител би могъл да се идентифицира. Неслучайно сериалът е по-харесван от възрастните зрители, които са преживели и изстрадали повече, и е малко или много пренебрегван от тийнейджърите и младите, които често предпочитат свръхестествените им сериали да са от развлекателните по CW. Penny Dreadful има развлекателни елементи, но преобладават тежките моменти с екзистенциални последствия за героите.

Темпото на сюжета не е от най-динамичните, но малкото време (само 27 епизода) умело се използва за изграждане на завладяваща атмосфера и въздействаща драма. Именно атмосферата е другият огромен плюс на сериала – потискащата хладна и мрачна обстановка в Лондон, очакването нещо ужасно да се случи (то идва не толкова от обещанията и предсказанията в диалозите, които на моменти идват малко комиксово и несериозно, пък и рядко се реализират, колкото чисто визуално, благодарение на режисьорската работа). Трети сезон беше подходящ като финален и в този аспект – от една страна, в началото атмосферата беше разводнена с отбивката до слънчев Тексас, а от друга, в края всички мрачни пророчества най-накрая се сбъднаха и доведоха и без друго изстрадалия Лондон до апокалиптична обстановка. Повечето сериали ще използват силния момент за край на сезона, след което ще продължат с нулиране на събитията и рестартиране на сюжета, за да се върне концепцията в оригиналния си вариант, с което сами ще плюят върху труда си – не и Penny Dreadful. Въпреки недостатъците си, въпреки че очевидно сценаристът мрази финалите (животът продължава каквото и да става), сериалът уважи феновете и фазите на развитието си като завърши точно навреме и с подходящия за всеки персонаж финал (уважението дори се изрази със специално трогателно интро за последния епизод).

https://www.youtube.com/watch?v=JG9gthO2FmM

И така, ако не е станало ясно от ревюто, горещо препоръчвам Penny Dreadful за гледане! Може на моменти да е леко депресивен, да има доста нереализиран потенциал при второстепенните персонажи, приятелите ви вероятно не са чували за него, но се отличава с великолепни и силно въздействащи история и атмосфера, пълнокръвни главни герои, немалко психология и висок емоционален заряд. Малко сериали, особено в хорър-жанра, постигат такъв ефект. В момента епизодите са налични по легален начин на HBO GO, може и да ги хванете някой път по тв-канала на HBO, в САЩ пък са продуцирани от телевизия Showtime. Особено ако сте със „стара душа“, този сериал е за вас!

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 5.50
Елементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Отличен (5,65)